Х-л "Пампорово" 21-23.11.2008 Мицубиши Клуб Bg

[Емил Димитров]

Аз пък тук наказвам к1к1 :P

 

http://media.snimka.bg/1397/009050019-big.jpg

[Estilian]

Тъй тъй тъй... да казвам ли, че ще бъде кратък? Не - мисля този път да изневеря тотално на своите принципи и на пук на всички очаквания... да напиша настина много подробно! хехе...

 

Откъде да започна? Петък ми беше последният работен ден в старата фирма и като всеки подобаващ последен ден, той се проточи... проточи се толкова, че успях да тръгна едва в 19:30. Пътят не беше особено натоварен, но времето не беше на наша страна - силен страничен вятър, дъжд и все неприятни за пътуване неща. Въпреки това стигнахме по живо, по здраво, някъде около 22:30. Какво заварихме? Първо важно правило - ако отивате в Пампорово на събиране на Мицубиши, най-лесният начин да познаете кой е вашият хотел, то просто търсите струване на хубави автомобили, красив хотел и лек аромат на купон, добро настроение и обещаващият блясък на един прекрасен уикенд. От толкова много диаманти, чак нямаше къде да се паркира пред хотела, та се наложи да се намърдам в нещо като конюшня... мило!

Хотелът изглеждаше изумително. Красива коледна украса, ярко осветен, приятно топъл, в уютната топлина на голяма камина до лоби бара, точно срещу рецепцията. Посрещнаха ни още с влизането, като рецепционистката се усмихна и само попита "Мицубиши, нали?"... взехме си ключа и се качихме да се настаним. Тук следваше поредната приятна изненада - стаята! Всъщност аз бях в апартамент за трима, в който преспокойно може да се настани футболен отбор в едната стая и екип журналисти в другата... красиво, направено с вкус и предоставящо всеки дребен детайл, които може да потрябва на човек - от удобно легло, през добре подредена и организирана баня (тамън две на брой), през хавлии, пантофи... абе всичко, при това качествено и изискано!

От стаята звъннах на Дани, който ме насочи към заведението, в което се бе настанила компанията... слязохме и още с влизането - "О, изненада!". Бях свикнал да виждам на събиранията на клуба едни лица - така добре познати, с усмивките и веселия нрав... знаех, че те няма да бъдат тук... знаех и се бях подготвил по-скоро да си почина, но не и да се забавлявам - Е, колеги! Опровергахте ме! С влизането в Irish pub десетки хора, насядали веселяшки по масите не посрещнаха... Бате Плевен, с екзотично амплоа, хавайска риза и секси обувки, профуча покрай мен и излеята с хлапето... Васко ме посрещна още от вратата - топло, гостоприемно, с кед! Видях толкова много нови лица... видях Емо, когото, ей Богу - ако не знаех, че е той, не бих го познал... Видях всичките ни прекрасни дами от клубав... обичам ви, ей! Чувството да се запознаеш на живо с хора, с които си общувал толкова много, че сякаш се познавате от години... да видиш някого, след като си видял неговата душа не веднъж... изумително е!

Настанихме се на една маса, като аз през цялото време се опитвах да обикалям по масите и да си говоря с хората... всички бяха щастливи! Познаваше се по усмивките... носеше се онзи приятен трепет във въздуха - на приятелство! Така истинско, чисто и неподправено. Всеки бе оставил пошлостта на ежедневието, някъде там - навън, на студеното... тук - в топлите прегръдки на компанията от колеги, имаше място само за разкази, смях и добро настроение. Някои дори се бяха почерпили... на други им предстоеше... Трети пък обикаляха с фотоапарати и създаваха компромати.

Тук останахме до към 12 вечерта, когато голяма част от компанията се насочиха към дискотеката. Аз лично не успях да отида, тъй като бях тотално изтощен... след цяла седмица работа и лекции имах нужда от сън. Но това не ми попречи още на следващата сутрин да проуча какво и как е било...

Чудя се - дали да бъда деликатен? Дали е уместно да разкажа за анонимен танцьор от Плевен, който покори дансинга с танц, който би засенчил и най-добрите! Сексапил, който камерата на Лео запечата за бъдещите поколения... Веселбата от тази нощ ще се носи като легенда - мит, който се предава от поколение на поколение! За това как неколцина съфорумници създаваха такова настроение, което накара непознатите хора да се молят за лепенка Мицубиши... което интегрира в танците едни сладки червени снежанки, които така неприлично се разхождаха със своите полички и жартиери напред-назад. Тази вечер е нещо наописуемо! Иска ми се да можех с думи да ви предам онези усмивки, които на сутринта плахо издаваха, че "Вчера е бил купонът!"... знам само, че доказахме за пореден път - Клуб Мицубиши България умее да се забавлява!!! Умее да бъде запомнящ се със своята организация и темперамента на своите членове - знайни и незнайни войни от цялата страна (предимно Плевен), велики танциори и ценители на гроздовата амброзия!

И тъй, до събота сутринта, когато зловещо звънене разтресе всяка една стая... Бе порочната за този ранен час поръчка на Васко за събуждане в стаите - още едно потвърждение за професионалната организация. Оттам на закуска, където един по един прииждаха звездите от вечерното шоу... някак неприсъщо свенливи. Закуската, сама по себе си, бе добре поднесена... имаше достатъчен избор от всичко, а обслужващия персонал даде всичко от себе си да се погрижи да не останат гладни.

От закуската, надолу... все по витите стълбички, покрай камината и надолу към конферентната зала. Там се случиха ключови събития! И както бе договорено из между всички присъствали в тази зала - няма да направим на никого кефа да разкажем значимите теми, които разискахме там... мнозина подходиха несериозно и пропуснаха решаването на бъдещето на форума! хехе... който беше там - знае за какво говоря. Пламен дори обясни за задните амортисьори на Галант... класика!

При всички положения, имаше едно основно място в този хотел, което събираше всички на едно място... и това е кръглата камина до лоби бара... онази романтична топлина караше всеки един колега да се сгуши на топло и да завърже приказка с някого. Там и продължиха разговорите след конферентната зала.... там ни свари и първият път, когато спря тока в хотела... събитие, което съпътстваше целият ни престой. Отново евала на организацията на хотела, тъй като до 2-3 минути бе запален допълнителен генератор, който през следващите 48 часа се оказа основен захранващ източник. Какво пътк - тъмно, Мая свири на пяно, а ние елегантно сме се разположили по кожени дивани, близо до камината - какво повече му трябва на човек!

Оттам към обяд... Както каза Дани на закуска - "Хапнахме, сега да вървим, че да ядем... пък после ще обядваме". Угояването бе основен фактор... човек ще рече, че Коледа идва Имаше само някои дребни организационни фалченца, като липсващи чаши и свършващи манджи, но мисля, че никой не би обърнал внимание на това след всички прекрасни спомени оттам.

След обедната почивка настъпи комуникационната криза в моя престой там... както си седяхме на една маса, на която аз разказвах мръсни вицове на alias и Mitsubishi, изведнъж всички колеги духнаха на някъде! Така и не знам кой къде отиде, но следващите няколко часа бяха мъртвият период. А какво прави Стилян, когато е мъртвило?!?! - намира карти и играе белот!

Речено-сторено... може би повечето колеги с това и ще ни запомнят... мен, Стеф, Криси, Слави и Ники - онези проклети картоиграчи. При липсвата на ток и шумотевица, кръглата маса с четери удобни дивана се превърна много бързо в начин на живот! Искам да не пропусна удобният момент да изпратя целувка и много благодарности на _sj_ както и извинението ми, че до последно не знаех коя е тя! В крайна сметка се превърнахме в най-добрия отбор за разбиване на картите

И тъй, в общи линии, до към 6:00 след обяд, когато аз се преориентирах към басейна. Метнах една хавлия и хайде да плуваме... макар хладничката вода, усмяхме да се поплацикаме и там. Видях се с Ангел П, който тъкмо бе пристигнал в хотела. За съжаление не се задържах дълго и там - дали защото не ме свърташе... дали защото ми беше студено... дали защото си мислех постоянно за Стеф или просто имах нуждата да правя нещо друго??! Не знам... в крайна сметка след един топъл душ и вана се върнах отново в лоби бара. Там все още цареше спокойствие. Само малкият изтребител на бате Плевен раздаваше правосъдие и вътворяваше ред след така несъобразителните възрастни. Открих и своите добри приятели - картоиграчите, към които се присъединих като досаден кебик. Изкарахме една игра и понеже не се бяхме наяли като животни на обяд, се насочихме към вечеря!

На този етап от събирането, вече процъфтяваше високо развитие на интеграционни процеси! Колегите, дори и тези, които досега не се познаваха, вече си бяха дружки... стана ясно, че голяма част от хората са играли боулинг и са били там цял следобяд.

Самата вечеря отново ни изненада приятно. Имаше хапване, салатки и манджи - за всекиго по нещичко. Аз стратегически седнах до моя приятел бате Ечик, който сподели по една чашка гроздова, на която да обсъдим международно положение и миналото. Хапнахме, посмяхме се и отново тръгнахме по стъпките на програмата, която Васко бе подговтвил. Отново похвала - въпреки старанието на всички да се разбягат и дезорганизират, Васко винаги успяваше да ни събере на едно място. Като прилежен тренер, който иска неговият отбор да играе като екип! В моя отбор вече ясно се бяха обособили играчите - nmizov, с когото упорито се съревновавахме на всичко, Стеф, Васко, а по-късно любимата ми Криси. Преди да отидем към боулинга, който бе планиран за вечерта, излязохме с няколко колеги да се похваля с новото табло и да притопля диаманта.

Боулингът - не знам за другите игри, но ние се представихме професионално, макар и да сме аматьори! Извъртяхме една-две игри и се насочихме към билярда... пред този талант, който с Ники показахме, дори и боговете мълчат. Имахме и прекрасна публика, която се забавляваше на всеки наш удар... Все пак сме членове на клуба - тоест сме най-добрите! След една серийка от 6 игри, потънали в постоянни и несекващи бисери от мен и колегата, докато на съседната маса играше Мая - професионалист, интелектуалец... тиха, последователна и точна. Ама кои сме ние, че ще анализираме! Та след 6 игри отново започна белот турнирът... който приспа половината хотел. След като в 1:00 ни изгониха от боулинга, ние продължихме с Криси и Ники до камината. И така до 3-4 през нощта. Имаше и дискоте, но тя бе много постничка, на фона на вчерашните събития. Шепа ентусиасти се забавляваха, но по редица възпрепятстващи фактори, като музика, умора, розови зайци и други интересни феномени, предпочетоха да се отдадат на почивката.

Така, в общи линии, приключи и втората вечер. Неделята, от своя страна, премина доста скоропостижно... закуска, притопляне край камината, отново малко карти и безупешни опити за отключване на колите, които бяха позамръзнали. Кой блъскал, кой духал топло... друг пък влиза през багажника, стърже се лед... страшна работа! На мен ми бяха замръзнали и залепнали спирачките... на един колега от Хюстън пък му се заключи колата, със запален двигател и ключ на таблото... та се наложи спасителна мисия до Хасково за доставка на резервен ключ.

Аз, моята компания, Криси с нейната приятелка и nmizov с жена си, бяхме сред последните, които напуснаха хотела към 13:00 часа. След остана само бобана75, която весело си говореше с приятели. Нанизахме се в индианска редичка и тихо кротко през дефилето, та чак до Хепи-то на магистралата, където отново засякохме цялата компания. Там и приключи това прекасно събиране?

 

Каква е равносметката? Лично за мен - много нови приятелства, красиви спомени и добър урок за това - как се организира професионално подобно събиране! Васко превърна този уикенд от едно обикновено събиране в истинка еуфория за всеки един... с всеки малък детайл... с вниманието, което отделяше на всекиго! Евала... Макар да не успях да си говоря с всички, то определено бях шокиран и изненадан от десетки колеги, за които дори и не подозирах интересни и различни хора са! spdspd е в класацията за разбиване на очакванията! _sj_ също... Искам специално да ви благодаря - на всички вас, за прекарано време! Доказахме си, как два дни могат да бъдат изживяни като цял един живот... с всички негови ключови мигове на социализация... запознанството, първите сладки приказки, приятелството, любовта и обещанието да се виждаме по-често в София!

 

 

Е, надявам се да съм покрил очакванията на колегите, които искаха да напиша два-три реда. Може би утре, когато изтрезнея малко от еуфорията, ще напиша и още нещичко... но на този етап, аз съм пренаситен и буквално опиянен от емоции. Все още ме държи топлината на камината... все още сънувам колежките и се смея със сълзи на очи от приятните разговори с Ники. И те така то...

[krisi]

Сега ще се опитам,да копна линка на снимките.Ако не се отваря съжалявам,но ми е за първи път :icon_blush:

 

евентуално тук

[DJ Tymbi]

Стилиаааннееееее................... :hysterical: батко ,какво направи бреее........................ :specool: Иван Вазов с неговото " Под игото " пасти да яде.............. :hysterical:

[Емил Димитров]

Сега ще се опитам,да копна линка на снимките.Ако не се отваря съжалявам,но ми е за първи път :icon_blush:

 

евентуално тук

 

:icon_clap: Работи ;)

[joreto]

е разказа на Estilian ме разби точен и в същото време достатачно изчерпателен.Чак ми идва да се насълзя като си спомня за този изключителен wikend.

А криси снимките дето си качила са супер B)

[IVAN VR4x4]

Estilian-е "Конюшната" бе екстра! Аз там си вързах мойте ;) даже и ги поразтъпквах! Виж колко добре им се отрази въздухът там, едва ги одържах към СФ

 

P.S. айде качвайте още снимки!

[rosko]

Лаконичен, както винаги.... Кратичък, но изчерпателен!

[krisi]

Ето и малко снимки от последните 5 минути-за тези,на които им липсва снегът...

[IVAN VR4x4]

Видяхте ли колко топло беше в Асеновград? А за сняг да не говорим- есен!

[valboss]

Малко снимки: http://www.valboss.snimka.bg/album.php?album_id=311405

[CynepMEH]

Ех, хора, пътища, автомобишита!!! Както се казва - когато сме най-зле - хей така да сме :D

 

http://store1.data.bg/cynepmeh/pictures/20...ng%20Pamporovo/

http://store1.data.bg/cynepmeh/pictures/20...ng%20Pamporovo/

[krisi]

Ех, хора, пътища, автомобишита!!! Както се казва - когато сме най-зле - хей така да сме :D

 

http://store1.data.bg/cynepmeh/pictures/20...ng%20Pamporovo/

http://store1.data.bg/cynepmeh/pictures/20...ng%20Pamporovo/

Има доста компрометиращи снимки

[DANI MG]

Лео, Лео, каква радост изпитва човек като види камерата ти...

 

http://store1.data.bg/cynepmeh/pictures/2008.11.21%20-%20Mitsubishi%20meeting%20Pamporovo/IMG_4165.jpg

 

И аз така и се зарадвах като я хванах...

Хайде, очакваме някое филмче... :icon_clap:

 

ПП. И ето кой ще вземе наградата на форума за най-голям купонджия!!! :icon_thumbup:

[CynepMEH]

Кой сега е номер едноо,

бате Плевен номер еднооо! :icon_rock:

[Poli]

Найстина е била уникална среща :icon_clap:

[alias]

От толкова много прекрасни снимки не мога да се включа с коментар, но то няма и нужда май. Толкова ясно си личи какво невероятно преживяване имахме! Беше като в коледна приказка - ВЪЛШЕБНО! :icon_angel:

СПЕЦИАЛНИ БЛАГОДАРНОСТИ НА ВАСКО, КОЙТО ПОЗВОЛИ ТОВА ДА СЕ СЛУЧИ! БЛАГОДАРИМ ТИ ВАСЕ! :icon_thumbup:

Благодарности и за цялата неуморима и купонджийски настроена :mitsu-smiley: група и на папараците! :icon_clap: Страхотни сте колеги! :first:

[nmizov]

След тирадата на моя приятел Стилян-Софокъла, не бих могъл да бъда по-изчерпателен и колоритен!

Моите слова биха бледнели, а похвалите ми към организатора и самото мероприятие биха се омаловажили, или не добре сервизирани в контакста на създалата се ситуация........................!

Васе само мога да кажа, че се справи перфектно с организаторската дейност и направи така, че всички да се чувстваме комфортно и презадоволени и сплотени, колективни ! :first: На колегите с които са видяхме и запознахме, мога да кажа благодаря за добрата компания и незабравимите мигове....!

[BAlexandrov]

Завиждам вии! :icon_blush:

[bone]

Срещата беше чудесна! Много съм доволна! През утрото с гадното време имах уникалната възможност да обиколя повечето кътове за отдих из хотела, да пробвам почти всички модели кресла, да поседя под голяма част от еленовите рога, както и да се погрея на камината, което е любимият ми зимен спорт. Персоналът беше учтив, храната добра.. не съм усетила никакво неудобство през целия ми престой. Дори беше много романтично с този свирещ вятър, който според мен не беше от дограмата, а от покривите.

 

Васко, благодаря ти за доброто изкарване! Браво!

Благодаря и на пианистите, които допринесоха за атмосферата в лобито! Струва ми се, че лошото време спомогна за това, да прекараме повече време заедно край огъня и из барчетата.

 

Въпреки че ние не пропуснахме и припкане по чукарите. Следобеда в събота гадното време беше само над хотела. Няколко километра настрани беше доста по-приемливо и се възползвахме.

[Rangel Simov]

Благородна завист и от мен. Другия път съм на линия.

[PYMEH]

Чета, чета, .... и осъзнавам, че аз не мога да напиша нещо ново, освен едно огромно

БЛАГОДАРЯ!!!

Благодаря на всички, защото всеки един беше част от този незабравим за мен празник.

Имам и персонални благодарности, nmizov- без него не бих бил част от този приказен уйкенд,

Васко- за професионалната организация и накрая, но не на последно място на Емо- за това, че ми показа, че и най-малкия член на семейството на Митсубиши е голям диамант, и ме прибра при семейството ми.

Освен това се включвам и аз към обратното броене за следващата среща.

[ivaylo iliev]

Чудесна среща!Благодаря на Васко за великолепната организация и топлото посрещане.А за присъствалите на тази нямам думи.Искарахме си чудесно въпреки кофтито време, което не ни позволи да се повеселим и извън хотела.

[krisi]

Чудесна среща!Благодаря на Васко за великолепната организация и топлото посрещане.А за присъствалите на тази нямам думи.Искарахме си чудесно въпреки кофтито време, което не ни позволи да се повеселим и извън хотела.

Да,но и в хотела ни беше добре.Така бяхме повече време заедно,но пак не беше достатъчно.С една част от колегите така и не се запознах :( Трябваше да имаме още 2 дни.

[GeorgieV]

Браво бе! :D Страхотно сте си изкарали като гледам......имало е и нинджи по дансинга, много емоции......Жоро /Spiritmaster/ нещо не се е включил още с комент, но сигурно реанимира ако съдя по снимките. :icon_thumbup: Нещо ми се губят и колажи на Вальо /valboss/ с Елвис и космонавти :D Но ви поздравявам всички за купона който сте си спретнали де..! :icon_clap: