Японско качество

[fili]

Аз до сега съм имал три Митсубишита - 2 японски и сега карам едно правено в Европа. Направи ми впечатление че сякаш някак си тези, дето са произведени в Япония са по-здрави, бях много доволен от тоя Лансер, дето го имах. Нищо не му се чупеше, имаше много малко ръжда, а беше на 18 год. За тези американските варианти незнам, там цените са много по-тънки, могат да спестяват и от желязо, инженерите са си американци (може би).

[HrSt]

:icon_clap: :icon_clap: :icon_clap: :icon_clap: :icon_clap: :icon_clap: :icon_clap: :icon_clap: :icon_clap: - това всичко е за Big Boss-а, страхотна статия, дано повече хора да я прочетат. Браво "Босе" продължавай да ни радваш все така.

[followed]

За мое голямо съжаление се включвам късно... :icon_crying:

 

Убеден съм, че всички колеги от форума са широко скроени, готини и любознателни хора :icon_thumbup: , на които им е било интересно да прочетат за "гафовете" и проблемите, съпътствували развитието на "трите диаманта", със сигурност способствували за превръщането на фирмата в един от водещите автомобилни производители в света.

Няма фирма, и още по-малко автомобилосроителна фирма, която да не познава крахове - големи и малки - в историята си. По-важно, според мен е дали фирмата е съумяла да се възползва от тях и да усъвършенствува продукцията си, или ги е подценила, или "проспала". А повече от ясно е, че Mitsubishi Motors е от първата група .

Дори и сайтът да е правен с пропагандна цел, все ще можем да намерим нещо интересно за себе си в цялото това инфо, или пък просто да се посмеем на опита фактите да бъдат пречупени през призмата на субективизма.

[Николай Николов]

Темата е за корените на Японското качество, а не за автомобилите конкретно. Винаги може да се намери някой притежаващ някаква вещ произведена може би в Япония, който е недоволен. Това е съвсем друга тема.

Според мен в съвременния глобализиран свят всяка фирма има достъп до най-високи технологии. С други думи във всяка една точка на света може да се построят 5, 10 или 20 абсолютно еднакви заводи с едно и също оборудване и начин на управление.

Невъзможно е обаче да вкараш в тези заводи еднакви хора. Това е невъзможно и ето тук е тайната на Японското качество. Подбора на кадрите и отношението на работодателя към тях. От много отдавна големите фирми в тази страна се вглеждат в изявите на студентите и още от ІІ курс си избират хора на които дават стипендии и подсигуряват работа след завършването им.

От другата страна е традицията и отношението им към работата. Обикновенно в една фирма работят - дядото, бащата и сина и ако някой направи грешка той много добре осъзнава, че излага семейната чест.

Тук е и мястото да спомена думи като чест, достойнство, лоялност, откровеност и т.н. Все думи, които в някой части на света нямат никаква стойност. В Япония например не се гледа с добро око на човек, който за 10 години е сменил 7-8 пъти работата си. Такъв човек много бързо остава зад борда и по този начин не намира място в фирмите с дългогодишни традиции.

Япония има един съществен недостатък, който японците са превърнали в предимство. Това е липсата на природни ресурси. Всички суровини се внасят от други държави. Поради тази причина, всичко което се произвежда се прави така, че да служи възможно най-дълго време. Японците са направили може би най-качествената ситема за оползотворяване на отпадъците или както му казваме - рециклиране.

И така, тайната за качеството е в хората и тяхното отношение към това, което правят, а не в технологии, ноухау, патенти и открития. Без качествени хора това са само думи без съдържание.

[joreto]

:specool: много добре казано от колегата Николай Николов

[vladimirov]

Ето малко за японския модел на управление и американския:

 

http://bgjapanology.blog.bg/viewpost.php?id=225014

 

После се чудите що на американския галант падала боята, а на японския не..

[aga]

Темата е за корените на Японското качество, а не за автомобилите конкретно. Винаги може да се намери някой притежаващ някаква вещ произведена може би в Япония, който е недоволен. Това е съвсем друга тема.

Според мен в съвременния глобализиран свят всяка фирма има достъп до най-високи технологии. С други думи във всяка една точка на света може да се построят 5, 10 или 20 абсолютно еднакви заводи с едно и също оборудване и начин на управление.

Невъзможно е обаче да вкараш в тези заводи еднакви хора. Това е невъзможно и ето тук е тайната на Японското качество. Подбора на кадрите и отношението на работодателя към тях. От много отдавна големите фирми в тази страна се вглеждат в изявите на студентите и още от ІІ курс си избират хора на които дават стипендии и подсигуряват работа след завършването им.

От другата страна е традицията и отношението им към работата. Обикновенно в една фирма работят - дядото, бащата и сина и ако някой направи грешка той много добре осъзнава, че излага семейната чест.

Тук е и мястото да спомена думи като чест, достойнство, лоялност, откровеност и т.н. Все думи, които в някой части на света нямат никаква стойност. В Япония например не се гледа с добро око на човек, който за 10 години е сменил 7-8 пъти работата си. Такъв човек много бързо остава зад борда и по този начин не намира място в фирмите с дългогодишни традиции.

Япония има един съществен недостатък, който японците са превърнали в предимство. Това е липсата на природни ресурси. Всички суровини се внасят от други държави. Поради тази причина, всичко което се произвежда се прави така, че да служи възможно най-дълго време. Японците са направили може би най-качествената ситема за оползотворяване на отпадъците или както му казваме - рециклиране.

И така, тайната за качеството е в хората и тяхното отношение към това, което правят, а не в технологии, ноухау, патенти и открития. Без качествени хора това са само думи без съдържание.

 

 

Аз имам двама колеги прекарали 2-3 години в Япония, и двамата наричат това черен етап от живота си. Не говоря за ентусиасти, екскурзианти и туристи каквито са някои от вещите по японските въпроси тук, а говоря за хора работили в Япония редом с японци. Според тях има нещо тотално сбъркано в ценностната система на японеца. За тях работата е всичко, цял живот се гради едната гола чест, има голяма доза фалш във всичко това. Например като работиш с 42 градуса температура и ти тече пот от челото и припадаш през 10 минути, го правиш не защото си дал обещание или ти пука за качеството и клиента, а най-вече го правиш за да не сринеш имиджа си. Колкото повече се жертваш, толкова повече "точки" си трупаш. И не 7, а дори 1 смяна на работа била голям минус.

 

Не е ли това идеалният начин да се експлоатират хората, като им се промие главата на тема чест и имидж? Това че живеят на 20 квадрата е отделна тема, но защо им са повече? Те живеят и без това главно на работа.

 

Кучешки живот, по думите на завърналите се. :D

[Николай Николов]

Е то и в САЩ може да се каже, че е кучешки живот, защото там социалните контакти са сведени до минимум.

Ако някой е ходил скоро в Китай и е влизал в някаква фабрика може да разкаже за техния живот.

Понеже всички ползваме компютри ще ви осведомя, че в Китай една кутия е под 20 цента.

Сега си представете два краварника (повечето са виждали такова нещо поне от далеч) и един бризент опънат между тях да не става кално като вали. В едното хале (така да го наречем) е пълно с машини, а в другото с легла. В едно легло на практика спят 3-ма души. Как става това?

Просто се работи на 3 смени. Едната смяна работи, втората спи, а третата е в близката кръчма. Те на това му викам кучешки живот. После се чудим защо Китай правят боклуци. Преди 15 години, когато пазара се наводни с всякакви боклуци от телефони-слушалка и уокмени по 15лв. и след ден два неработеха вече, та моя приятел, който ги ремонтираше казваше, че докато седят в джонгите и с едната ръка държат въдица, ловейки риба, а с другата запояват частите, ако не ядат ориз през това време.

[Къната]

...Например като работиш с 42 градуса температура и ти тече пот от челото и припадаш през 10 минути, го правиш не защото си дал обещание или ти пука за качеството и клиента, а най-вече го правиш за да не сринеш имиджа си...

Колкото и цинично да звучи - има ли значение защо го правиш, ако резултатът е задоволителен за клиента.

[charislav]

Здравейте!

 

Изключително интересна тема!!!

 

Живеем в шарен свят с различни култури и специфика на народите.

Факт е, че нито ние Балканците можем да станем като Японците, нито те да станат "темпараментни и манталитетни" като нас! Ние се радваме да неповторимите и качествени японски изделия (автомобили в частност) , а те оценяват по достойнство гостоприемния и веселяшки характер, редом с уникалното кисело мляко, вино и ракия !!!

 

Мисля, че много изчерпателен отговор на всички въпроси относно японското качество и мотивация има в "ШОГУН"

 

Приятно четене ! (на тези, които още не са я чели. Другите ще се съгласят с мен, сигурен съм!)

 

 

Поздрави!

[rosko]

Въобще не мога да разбера за какво сравнение може да става дума между Япония и останалият свят, бил той и Западен, източен и не знам си какъв! За нас може да е кучешки техния живот, но нашият със сигурност е кучешки за тях! Не бива да се сравняват така нещата! Това са КУЛТУРИ! Все едно да се сравни живота тук и в някоя джамахирия..... И аз не мога да разбера млада жена да се къпе с дънките и фереджето с възглавнички на ръцете, за да не потъне, но и тя не може да разбере моята.... Аз не я съдя нея, защото така си е избрала и така си го разбира, и ако и тя не ме съди мен - светът би бил прекрасно място!

Миналата година ми беше попаднала книга за управлението на човешките ресурси и мотивацията на персонала в Япония..... Там наистина има пожизнени "трудови договори", строга йерархия и пълна яснота след колко години стаж в дадена компания какво ще получиш! И като повишаване на заплатата, и като социални придобивки. И един цитат, който ми е забит в главата надълбоко: "В Япония няма уволнения. И много рядко някой напуска работа. Защото ако напусне корпорацията, за която работи, много трудно може да си намери работа в друга голяма, освен ако не е специалист от много висока класа. Ако напусне голямата корпораци ще трябва да започне работа в по-малка фирма, а оттам ще падне жизненият му стандарт - поради по-ниското заплащане и по-малкото социални придобивки"

Не ме питайте дали мога да живея като тях, защото ще отговоря - не. Не ми е нужно. Но ако ме попитате каква кола карам - и ще карам занапред - ще ви отговоря категорично - японска. Може да прозвучи не дотам възпитано от моя страна, но предпочитам да си живея живота така както го разбирам, а той да бъде дори подобрен и улеснен с ползването на качествените японски автомобили (то друго Made in Japan на нашия пазар вече няма)

А тайната? Тайната е в дисциплината и йерархията и отговорността на тези хора! В стремежа към съвършенство. Покажете ми друго място, където се стремят толкова към съвършенството................

Което е пак въпрос на култура.......

[vladimirov]

ако резултатът е задоволителен за клиента.

 

Не е важен клиента, а работодателя. При японския модел работодателя осигурява всичко доживот на работника си.

Гогато това стане и в България и ти ще припадаш, като знаеш колко са направили за теб и колко се разчита на теб да си изпълниш задълженията...

[aga]

Колкото и цинично да звучи - има ли значение защо го правиш, ако резултатът е задоволителен за клиента.

 

Няма.

Но тук се възхвалява японският начин на работа, морал. А всъщност става дума за доброволни трудови лагери.

[rosko]

Не е важен клиента, а работодателя. При японския модел работодателя осигурява всичко доживот на работника си.

Гогато това стане и в България и ти ще припадаш, като знаеш колко са направили за теб и колко се разчита на теб да си изпълниш задълженията...

Няма да припадаш! Ние сме друго племе и дори ми е неудобно от по-горния ми пост - ние сме потребители.... И няма да припадаме.... Виж, пиян на работа - може да припадне, ама не съм чувал за много други случаи....

Не ги сравнявайте нещата и не ги съдете!Най-малкото им дължим едно уважение, че са си направили труда и припадайки са създали нашите автомобили. Иначе коли сглобяват и в Румъния, близки са до нас по манталитет, дето се вика - същите цигани - дайте да си купуваме от тях?!

[Къната]

Не е важен клиента, а работодателя. При японския модел работодателя осигурява всичко доживот на работника си...

Аз мисля, че клиента, в конкретния случай доволния собственик на японски автомобил, бил той японец или българин, има място в цялостната картина. Модела, който обсъждаш, може да е бил валиден преди 200 години, но сега ако няма европейски или американски пазар на автомобилите, работодателят няма как да осигури тези неща на работника. Прекалено много е глобализиран световния пазар, за да се спазват старите феодални традиции.

[charislav]

От Европа до Япония има половин земно кълбо като разстояние и няколко века разлика в начало на цивилизованост в полза на Изтока...

Излишно е да сравняваме манталитет, традиции и култури, а и нека не окайваме "горките" робуващи на разбиранията си японци.

Съгласен съм с Роско (#36), разширен вариант на моето мнение!

 

Поздрави!

[rosko]

Писали сме ги едновременно почти....

[charislav]

Вчера гледах документално филмче за Българо-Японската дружба....(който иска може да гледа повторението в сряда 4 ти февруари от 11:55 ч. по БНТ sat)...и освен всичко останало ми направи впечатление разказа на един българин работещ там. В продължение на доста време едно момиче му преподава японски език напълно безвъзмездно и на логичния му (европейси комерсиален) въпрос - защо го прави, момичето казва- Япония ми е дала толкова много, чувствам се длъжна, искам и аз да и дам нещо, това е моя начин да се отблагодаря!

 

 

Поздрави!

[vladimirov]

Модела, който обсъждаш, може да е бил валиден преди 200 години, но сега ако няма европейски или американски пазар на автомобилите, работодателят няма как да осигури тези неща на работника. Прекалено много е глобализиран световния пазар, за да се спазват старите феодални традиции.

Това няма нищо общо с автомобилите, модела е напълно действащ и през 90-те с малки промени сигурно и днес.

При тях е важна мотивацията, която получават и честта. Не толкова парите...

Общо взето е доста интересно как е устроено традиционното фирмено управление в различните части на света, на който му се занимава да почете...

[Николай Николов]

Когато в Япония работник работи с 40 градуса температура и припада, за да не изложи честта си - това го разбирам.

Може би затова те имат и един от най-високите стандарти в света. Това може и да е живот.

Когато в България шивачка в турска фирма някъде по Хасково работи с 40 градуса и припада на работното си място - това не го разбирам. При все това получава от 40-120 лв. на месец. Това със сигурност е ЖИЗНЬ.

В смоята книга "За Япония като за Япония" през миналия век, Марко Семов бе написал нещо такова:

"Тайната на Японското чудо се състои в това, че всяко малко японче със своето малко чекче, чука върхи голямата Японска наковалня."

Това е истината. Те мислят за благоденствието на страната си.

[ivoVartanian]

Те мислят за благоденствието на страната си.

А ние , които си мрзим управниците / не , че има за какво да ги обичаме/ как да " строим за родината" ? На времето поне имаше "идеали" .

 

P.S. Не ми е мъчно за едно време просто се опитвам да мисля трезво.

[vesko]

А ние , които си мрзим управниците / не , че има за какво да ги обичаме/ как да " строим за родината" ? На времето поне имаше "идеали" .

 

P.S. Не ми е мъчно за едно време просто се опитвам да мисля трезво.

 

И да ти е мъчно няма за какво да се извиняваш ако ти е било добре и си живял така както ти е харесвало и си искал. Лошото не е в това ,че ние мразим управниците си, а в това че те ни мразят и се страхуват от нас макар и само около избори. През останалото време са си спокойни. Гадното е че всичко обръщаме на политика, и не може да се радваме на обикновените неща. Вече не отъждествяваме България с обикновените хора който си я харесват и обичат, и за нищо на света няма да избягат на някъде при най-малката трудност а с политици. партии, коалиции...

Давайте да не задълбаваме в тези теми а да си се радваме на :icon_thumbup: :mitsu-smiley: , да си ги караме по живо и здраво и да се възхищаваме на японското технологично и икономическо чудо!

[joreto]

Браво Веско , много добре го каза :icon_clap: :specool:

[Stanislav Konstantinov]

Имам единственно коментар към качеството на обработката на купето отдолу. И понеже не ми се занимава да обработвам ръжди с шкурки, преобразуватели, да мажа с грундове, с боди и т.н. си купих шпрей с тефлонова смазка и с него пръскам отзад най-вече където обикновенно се появяват проблемите при японските коли. Иначе като инжинерна мисъл са доста по-напред технологично вече, особено при моделите, които не са премиум, а автомобили за средна ръка потребители на достъпни цени.

[Cruiser]

M да, освен с качеството си японските коли са познати и с повечко корозия от другите. Една смазка, подложена на външни влияния, колко време ще отблъсква влагата? А пък тефлона съвсем ми е неизвестно с какво помага.