Защо избрахте Мицубиши?

[станислав иванов]

Ами при мен беше чисто и натурално влюбване....видях каризма (на живо)....и ...знаете как е.....обсебване.....спиш и ставаш все с мисълта за "нея".....разтърсих се.....регистрирах се във форума...и когато я купих...(споделената любов е страхотно нещо)...сега се радвам на идеален "брак"

 

PS: М-у другото....на жената баща й (цял живот шофьор и е работил в сервизи, има 2 камиона ...и сам си действа по тях за доста неща) докато си търсех каризма се съдра да ме разубеждава.....не ми трябвала такава кола.....незнам си кво....да ама се качи...повози се....и какво мислите....сега ще ходи до другия край на България за да оглежда някаква каризма GDI (страхотна била).... :icon_clap:

[Vasil Sivkov-Noby]

:mitsu-smiley: защото е Японец. Японските коли са коли. Имат душа и сърце. Здрави, принципни, изразяващи нрава и духът на човека който стои зад волана, точно като хората които ги произвеждат.

:mitsu-smiley: избрах така.

Вече исках Японски автомобил. Обиколих всички фирми, които прдставляват производителите на Японски автомобили. Съотношението цена/качество при :mitsu-smiley: бяха най-добри. Като се включи и "женския фактор" външения вид на новия Lancer Sport Sedan, везните тотално се наклониха в полза на тази марка. Сега си умирам от КЕФ да карам из града бавничко. Тази кола събира толкова много погледи, че започвам да си мисля че карам кола която струва поне 200 000лв. Просто колата те кара да се чустваш горд неин собственик.

[nikita]

От както се помня съм харесвала японски коли и мотори - Винаги съм искала :mitsu-smiley: Мъжа ми също! Това ни беше мечтата.......правихме - струвахме събрахме парички и после на лов за :mitsu-smiley: Автокъщите ги обикаляхме много бързо- влизахме,гледахме дали има :mitsu-smiley: и ако няма си излизахме и така докато не видяхме нашата кола в една обява Нищо общо няма с другите марки автомобили, които съм карала (все служебни)!

ОБИЧАМЕ :mitsu-smiley: ТЯ Е МАРКА :first:

[Николай Николов]

Я да помислим, има ли въобще нещо от япония, което да не е качественно и да не лови окото.

Като се почне от прочутия самурайски меч, минем през камери, уредби, телевизори, мотори, автомобили, та чак до самолети - всичко е перфектно. Митсубиши Зеро е бил най-бързия изтребител през ІІ-та световна война. Издигал се е с 21м/с - два пъти повече от всеки друг по това време.

Да споменавам ли, че няма сериозна апаратура, в която да няма поне един чип с знака на Митсубиши.

[krisi]

При мене стана малко случайно :icon_blush: Еклипса беше поръчан с цел продажба.Мислех да го покарам,докато се продаде и ако ми хареса,да си поръчам друг.Разбира се човек едно си мисли,друго става.Още на вторият ден просто казах "Няма да го продавам,влюбена съм в колата".Нямаше значение,че ще пропусна ползите от продажбата.

[joreto]

Любов от пръв поглед a и Лансер 2008 просто те остявя без дъх ! :plane:

[Ivo Ru]

И при мен стана случайно - с първото. Имах трабант, последната партида вкарана в България, Бях му навъртял към 45000 км. и отивам в едно сервизче с майстор фен на трабантите да му сменям накладките. Та той ми вика: "Имам едно Митсубиши тука. Синът ми го докара от Германия и си замина. Дай ми трабанта, ще се спазарим колко да доплатиш и го вземай." Гледам го - Лансер - 1981 г. произведен. Беше на 11 години. Викам си - тази японска кола, скъпи часи, не можеш ги намери.... Абе я да седна и да я пробвам. Сещате се, че след 10 минути направихме пазарлъка и на другия ден бях и по документи собственик на Мицубиши. Продадох я ( по точно подарих я за 900 лв.) 99 г. Последно я мярнах 2005 г. по софийските улици. За 8 години каране съм сменил 1 бензинова помпа. Нищо друго. Не броя масла, гуми и други консумативи. Бях влюбен в нея. Съпругата ми също. После карах за по няколко горини други марки. Миналата година като оглеждах какво да вземам и видяхме в автокъща един Вагон. Седнах вътре и ме обля вълна с приятни спомени. Съпругата ми също е фен на Мицубиши. За нея по удобна кола за шофиране от Мицубиши няма. Е, сега малко пострадах с ангренажния ремък - късмет. Всички модели на Мицубиши, освен че са здрави и надеждни имат особен чар. Тях не просто ги караш и поддъжаш, в тях се влюбваш.

[joreto]

И при мен стана случайно - с първото. Имах трабант, последната партида вкарана в България, Бях му навъртял към 45000 км. и отивам в едно сервизче с майстор фен на трабантите да му сменям накладките. Та той ми вика: "Имам едно Митсубиши тука. Синът ми го докара от Германия и си замина. Дай ми трабанта, ще се спазарим колко да доплатиш и го вземай." Гледам го - Лансер - 1981 г. произведен. Беше на 11 години. Викам си - тази японска кола, скъпи часи, не можеш ги намери.... Абе я да седна и да я пробвам. Сещате се, че след 10 минути направихме пазарлъка и на другия ден бях и по документи собственик на Мицубиши. Продадох я ( по точно подарих я за 900 лв.) 99 г. Последно я мярнах 2005 г. по софийските улици. За 8 години каране съм сменил 1 бензинова помпа. Нищо друго. Не броя масла, гуми и други консумативи. Бях влюбен в нея. Съпругата ми също. После карах за по няколко горини други марки. Миналата година като оглеждах какво да вземам и видяхме в автокъща един Вагон. Седнах вътре и ме обля вълна с приятни спомени. Съпругата ми също е фен на Мицубиши. За нея по удобна кола за шофиране от Мицубиши няма. Е, сега малко пострадах с ангренажния ремък - късмет. Всички модели на Мицубиши, освен че са здрави и надеждни имат особен чар. Тях не просто ги караш и поддъжаш, в тях се влюбваш.

 

 

Колегата има пълно право > "Всички модели на Мицубиши, освен че са здрави и надеждни имат особен чар. Тях не просто ги караш и поддъжаш, в тях се влюбваш."

 

:mitsu-smiley: :mitsu-smiley: :mitsu-smiley:

[krisi]

Така е !Карала съм много коли,но в момента,в който се качих на Еклипса,той просто ми пасна- като темперамент,начин на каране и т.н. Това е моята кола,както като видях мъжа си. Още първият казах "Това е моят мъж".

[bobana75]

И аз да се запиша тук :rolleyes: Напълно случайно стана и при мен покупката на Митцу. Дори идея си нямах, че вместо отново на Мазда ще се кача на :mitsu-smiley: Покупката на нова кола я замислях от доста мес. след като продадох МХ3-ката, в която направо си бях влюбена :wub: Исках или по-нова МХ3 или Кседос 6 , но след 2-седмично ровене из нета, не намерих нито една Мазда която пак да ме заплени. Колегата Вили купи през е-bay един черен Галант и ... така реших и аз - това е колата :mitsu-smiley: . Без да се замислям казах да търсят и за мен. Разбира се, няколко дни с него четохме тук във форума всичко за Галантите и обсъждахме и така... Купиха неговия, и после и моя. И съм много доволна, че направих този избор - няма такъв кеф... :rulez:

[VladoV]

Влюбих се в MITSUBISHI още като ученик в трети клас-един прияел ми подари химикалка MITSUBISHI и ми направи впечатление емблемата.По късно започнах да се интересувам от състезания като Париж-Дакар -където нашата любима марка прави смешни всички останали производители.И най накрая понаучих едно-друго за фирмата и се оказа , че друга такава фирма в света няма.Това не е фирма- това е могъща империя ,чиито продукти са във всички кътчета на земята и на всякъде работят перфектно.Като се започне от емблемата, която изразява за мен предимно СЪВЪРШЕНСТВО, и погледнем който и да е продукт на фирмата- се вижда перфектна конструкция и изработка, в повечето случаи изпреварваща много времето си.Пример- аз се занимавам с производство на оптични уреди за армията.На скоро във фирмата , в която работя, бяха закупени цифрови обработващи центрове(фрези)-японски -работят перфектно.Можете ли да си представите удоволствието когато отворихме един от капаците на електрониката и вътре предимно чипове на MITSUBUSHI, но това не е кой знае какво.Най голямата изненада беше софтуера( с който работят и в момента), който също е на MITSUBISHI , но от..............1978 година !!! ......Мисля , че няма нужда да продължавам ( а мога )

[spdspd]

Моя милост и двата Мицковци си ги взе за минути. Като видях пининчето и на 15-тата минута казах, че си го взимам, ама не му провървя на милото с мене. А с Еклипса има няма 1 минутка и вече му бях вярна до гроб! Голяма любов, голямо нещо! Та станах нещо като Ботев - после Еклипса, най-много обичам мъжа си!

[rousefff]

Отидох до Холандия за японска кола/въобще бях изключил за Митсубиши/ и така си взех Каризма ГДИ. Допадна ми интериора, а и външно. Двигателя перфектен и естествено на път за Б-я останах очарован. Докато свикна с безшумния двигател не ползвах музика. Много съм доволен и явно ще си остана с Митсубиши. Сега съм със Спейс Стар. :mitsu-smiley:

[NoMaya]

Аз имам странна история с моя Еклипс, но тук май всички сме болни от тази болест и вие ще ме разберете.

Видях Го през прозореца на офиса. Възхищавах му се всеки ден от четвъртия етаж, просто не можех да откъсна очи от него. Предизвикваше у мен едно такова силно вълнение, някакъв непознак гъдел в корема... Имаше обява на стъклото, че се продава, но не мислех, че е за мен тая работа. Бях подходила прагматично и карах корсичка.

Един ден Той изчезна и помислих, че са го продали...

Но, след няколко месеца отново се появи и още висеше обявата. Тогава нещо в мен се пречупи. Попитах колегите дали знаят на кого е и по чудо в този момент вратата се отвори и влезе... собственикът. Каза "Мой е". А аз: "Продай ми го!" Стиснахме си ръцете, направих тест драйв и през следващите седмици не мигнах, защото всъщност нямах парите и трябваше първо да продам Корсата. Полудях, ви казвам, докато си го взема.

Сега пак го гледам през прозореца, вече паркиран на моето място. И е мооой! Обичам Го!

[Емил Димитров]

:specool:

[vjivkov]

И при мен е странно. Аз нямах никакъв опит с :mitsu-smiley: , но от всички коли карани до тогава, бях най-доволен от една Мазда 626, и мнението ми за японските коли беше високо. Отидох в Швейцария и Германия само с една мисъл, да си купя Пасат - повлиян от "Експертни мнения". И обикалях 3 дни и все не си харесвах Пасат, докато в Швейцария в един гараж ми казаха че има оставени 2 коли - там се дава отстъпка ако си оставиш колата и си вземеш нова. Казаха ми че са :mitsu-smiley: и Мерцедес. Аз нямах интерес въобще, но си викам, дай все-пак да ги погледна. Отивам и ... въобще не забелязах Мерцедеса. Все едно го нямаше. Нещо трепна и си казах, това е моята кола. Чак след това видях че е :mitsu-smiley: Просто любов от пръв поглед. А тя беше мръсна, с дебел пласт листа от дървета отгоре, имаше цялата някакви полуразпаднали се лепенки на мотори - карал я беше някакъв моторист-състезател. Въобще имаше всичко друго, но не и търговски вид. А Мерцедеса беше много по-чист и лъснат. Казах "Взимам я". Само отворих предната врата и погледнах вътре, Не съм и гледал нищо по състоянието. Просто я взех. И после чак разбрах всички подробности за нея. Това е, и не сбърках. Оставих се на вътрешното си чувство и то направи най-доброто за мен.

 

И още нещо, с хубавото лесно се свиква. Не бях слизал много дълго време от Галанта, но напоследък ми се налагаше да се качвам на разни други коли - таксита и разни други. Няма сравнение... :icon_thumbup:

[Xatamoto]

Най-добрият ми приятел караше 8 години Тойота Авенсис, но в края на лятото стана ясно, че до Нова година ще трябва да смени колата. Негов близък роднина има познати по автокъщите и се почна едно предлагане.............Условието беше колата да е до 2 години, на малко километри, с 4 врати и цена около 25 000лв. Първото предложение беше новото Субару Импреза, което отпадна най-вече заради теснотията вътре и бедното обурудване за тази цена. След това изскочи едни Пасат комби, но той беше дизел с чип-тунинг и моя приятел предпочете да не рискува. После почти взе една Астра, но успях да го убедя, :icon_angel: че психично здрав човек не би си сменил Тойотата, която е купил от магазина за малко над 40 000лв и поддържал изрядно 8 години, за които е навъртял 110 000км, за едногодишен Опел от по-нисък клас с доплащане от 12 000лв. Горе-долу по това време наш съсед спечели New Lancer от казино и моя човек се влюби от пръв поглед, но за добре оборудван Лансер бюджета не стигаше и се взе решение да се чака до лятото появата на модела на пазара "втора ръка".

Миналата седмица ходиме за гуми и обухме Авенсиса и Зетко пакетно с отстъпка и докато прибирахме летните гуми в мазето срещнахме съседа с новия Лансер. От дума на дума стана ясно, че човека дължи пари (нали е заклет комарджия) и приятелят ми веднага предложи търсената сума и в добавка Тойотата. Онзи не мисли дълго, защото така или иначе скоро щеше да му вземат колата и така Дядо Коледа дойде за моя приятел още през ноември :icon_thumbup:

Лансерът е тъмносив, 2.0 турбодизел пауа :icon_rock: , с препоследното ниво на оборудване, произведен през август 2008 и 2200 навъртяни километра. Тъй като моя човек е доста зает се наложи да помогна при прехвърлянето на документите и покупката на зимни гуми и навъртях стотина километра с :mitsu-smiley:

Впечатленията ми са следните:

+ уникален външен вид

+ широк и комфортен салон

+ перфектна ергономия - за пъви път карам :mitsu-smiley: а все едно цял живот не съм слизал от него

+ качествена аудио-система

+ прилично вървене с разход на малолитражка

- шумоизолация - ако изключите музиката се чуват доста паразитни шумове, а колата е нова. Как ли ще е след 10 години

- шумен двигател с осезаема турбо-дупка - личи си, че не е правен от японци

- твърда возия - все пак колата е с джанти 18", а и аз съм свикнал на Ситроен :icon_rock:

[Peter G]

Карах Лада, Фиат, Пежо, Опел 1,6D/така дойде любовта към дизела/, Сеат. Дойде ред за нова кола и децата ми набутаха едно Ауди А3 дизел. Абе не е лоша кола, ама аз съм къде 130 кг. Не казвам как влизам и излизам от нея, но чувсвото, че задникът ти се влачи по асфалта... И така реших - ван или миниван. Европейските с дизелов мотор бързо отпаднаха. Остана Нисан алмера Тино и нещо от Space серията на Митсубиши. Покарах малко едно Тино - и то отпадна от класацията. Много търсих Рънър - заради дизела, ама във Варна имаше само 2 тогава. И в една автокъща ми дадоха да покарам Spase Star. Кола така не ми е харесвала от първата минута. И така... Space Star 1,9 DI-D. Компромис за френския дизел, но все пак Митсубиши :mitsu-smiley: :mitsu-smiley: :mitsu-smiley:

[vladimirov]

Аз мислих да си взимам пак Opel (Vectra B с почти всички екстри). Бях си харесал една обява в интерент и ходих да я видя, но и без това щях да бия 100+км път, пообиколих и из останалите автокъщи. На първата, която ми беше по път видах Carisma-та (която карам в момента), но беше GDI, а тогава Carisma влизаше като вариант, но не знаех почти нищо за :mitsu-smiley: GDI (и съответно дали не е някоя ламя със тия 125hp), поразгледах и продължих нататък. После като отидох да видя опела, забелязах огромната разлика в салона и дизайна - проумях, че Vectra-та в сравнение с :mitsu-smiley: беше почти същата с 20-годишния семеен кадет, като изключим мултифункционалния волан и климата. На връщане видях още една Carisma (1.8 16v) и така или иначе вече бяхме изстървали КАТ (за табелите), разгледах по-обстойно и разбрах, че това ще е колата и че почти всичко останало са разни сандъци на колела. В последствие беше дилемата GDI или стандартния 1.8. Не спах една седмица, приготвих сака с парите и следващия петък отидох в първата автокъща, която бях видял и взех първата видяна от мен кола !? (странно нали);

Сега не бих се качил на някоя немска кола, освен на някоя чисто нова разбира се.

На кратко: Немските коли всичките са супер, но вътре си е сандък, в повечето почти непроменен от 20-30 години насам с голям компромис в интериорния дизайн и оборудването в същия клас. Гледах и разни лагуни и сеатове, за тях без коментар. Италианските - направо ги гледах прясно стоварени от автовоза, както са ги карали диваците из Италията, и ми трябваха някъде около 5 секунди да отпаднат като вариант, иначе имам познати с лачнии и алфи и немога да отрека че и те са добри, но в случая ако се взима кола втора употреба и са я карали диваците...

 

Спрях се на Mitsubishi, защото макар и сглобена в Европа колата е с японско качество и съответно не са правени никакви компромиси с нея;

[charislav]

Аз имам странна история с моя Еклипс, но тук май всички сме болни от тази болест и вие ще ме разберете.

Видях Го през прозореца на офиса. Възхищавах му се всеки ден от четвъртия етаж, просто не можех да откъсна очи от него. Предизвикваше у мен едно такова силно вълнение, някакъв непознак гъдел в корема... Имаше обява на стъклото, че се продава, но не мислех, че е за мен тая работа. Бях подходила прагматично и карах корсичка.

Един ден Той изчезна и помислих, че са го продали...

Но, след няколко месеца отново се появи и още висеше обявата. Тогава нещо в мен се пречупи. Попитах колегите дали знаят на кого е и по чудо в този момент вратата се отвори и влезе... собственикът. Каза "Мой е". А аз: "Продай ми го!" Стиснахме си ръцете, направих тест драйв и през следващите седмици не мигнах, защото всъщност нямах парите и трябваше първо да продам Корсата. Полудях, ви казвам, докато си го взема.

Сега пак го гледам през прозореца, вече паркиран на моето място. И е мооой! Обичам Го!

 

 

 

:icon_thumbup: Само истинска жена обича истински неща по този начин.... :mitsu-smiley:

[charislav]

Моята Любовна история е кратка..."Старецът", който карам беше на зет ми и преди него имаха Джета ,а преди нея Кадет, та возил съм се и в двете немски, но в Галанта е съвсем различно-все едно да сравняваш каране на колело и плаване с лодка !!!

И когато сестричка ми решиха да си купуват друга кола ми предложиха ако искам да я взема...мислих една нощ(само)...имах някакви заблудени насоки за Опел Астра, но само се сетих как се чувствам в Галанта и то като пътник и до там...

А като направих първия тур до селцето и обратно вече нямах никакви притеснения и съмнения-тази кола се кара с четири пръста, два на волана и два на скоростния лост и ей тъй на шега си лети със 140 км без да и личи и без да се усеща затормозяване и да трябва да викаш в купето...натискал съм я до 180 и се кара с една ръка, стабилна комфортна, просторна с изчистен дизайн и интериор...абе както каза бате Плевен - " Дърт ама Галант"!!!!!