Admin Светльо Ангелов Публикувано 5 декември 2013 Admin Сподели Публикувано 5 декември 2013 „Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден.Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали! С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си! Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео! Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели? Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро". Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите? Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме: По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка. Имаме последни модели смарт фони със списък от 275 номера, за да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека. Караме автомобили със какви ли не съкращения (DI-D, TDI, GDI, MIVEC, GLX, V6-24). Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая. Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща. Викаме с месеци пред Народното събрание "Оставка, Оставка" - без резултат. Седим по цели часове в напълно безумния фейсбук, търсейки нищото, а намираме, че някой се е снимал собственоръчно с 12 или 14 мегапикселовата си камера ъпдейната от андроид маркет. След края на работния ден се връщаме в къщи и гледаме втрещени в екрана на телефона си, все едно го виждаме за първи път. Изпадаме в ужас, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем. Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето." Всички изпитват СТРЕС! Четем и се усмихваме тъжно, знаейки, че всичко написано е истина. И какво от това? Времето не се връща назад. Но, някак си ми се иска поне ценностите да успеем да върнем. Защото истинските неща в живота се градят само и единствено на тях... http://i1.ytimg.com/vi/ZvZSY0hEc4s/hqdefault.jpg Цитат Линк за коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
lesko Публикувано 5 декември 2013 Сподели Публикувано 5 декември 2013 И аз съм от тези деца, преди бяхме по-щастливи ! :good: Цитат Линк за коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
SLX Публикувано 5 декември 2013 Сподели Публикувано 5 декември 2013 „Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден.Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали! С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си! Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео! Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели? Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро". Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите? Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме: По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка. Имаме последни модели смарт фони със списък от 275 номера, за да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека. Караме автомобили със какви ли не съкращения (DI-D, TDI, GDI, MIVEC, GLX, V6-24). Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая. Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща. Викаме с месеци пред Народното събрание "Оставка, Оставка" - без резултат. Седим по цели часове в напълно безумния фейсбук, търсейки нищото, а намираме, че някой се е снимал собственоръчно с 12 или 14 мегапикселовата си камера ъпдейната от андроид маркет. След края на работния ден се връщаме в къщи и гледаме втрещени в екрана на телефона си, все едно го виждаме за първи път. Изпадаме в ужас, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем. Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето." Всички изпитват СТРЕС! Четем и се усмихваме тъжно, знаейки, че всичко написано е истина. И какво от това? Времето не се връща назад. Но, някак си ми се иска поне ценностите да успеем да върнем. Защото истинските неща в живота се градят само и единствено на тях... http://i1.ytimg.com/vi/ZvZSY0hEc4s/hqdefault.jpgЧий е този текст. Има ли автор? Цитат Линк за коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
iskrata Публикувано 5 декември 2013 Сподели Публикувано 5 декември 2013 Страхотно написано!Съжалявам ,че детето ми никога няма да изживее детство като моето! :mitsu-smiley: Цитат Линк за коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
tzenov Публикувано 5 декември 2013 Сподели Публикувано 5 декември 2013 Браво http://www.mitsubishibg.com/forum/public/style_emoticons/default/icon_clap.gif,Самата истина ! http://www.mitsubishibg.com/forum/public/style_emoticons/default/rulez.gif Страхотно написано, толкова ми хареса, че чак ще го изплагятствам ...... в сурат тефтера! http://www.mitsubishibg.com/forum/public/style_emoticons/default/biggrin.gif Цитат Линк за коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Емил Димитров Публикувано 5 декември 2013 Сподели Публикувано 5 декември 2013 Мдаам...игри като стражари и апаши, УРА, капачки, лимки, фунийки и т.н. са просто мит...Като бяхме деца, с един приятел от мерак запалихме по цигара в морската градина и първия непознат ни ошамари...Ако извикаш помощ, куп хора се втурваха...Сега хората само псуват, налитат на бой и демонстрират имущество... Цитат Линк за коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Kryndon Публикувано 5 декември 2013 Сподели Публикувано 5 декември 2013 Мдаам...игри като стражари и апаши, УРА, капачки, лимки, фунийки и т.н. са просто мит...Като бяхме деца, с един приятел от мерак запалихме по цигара в морската градина и първия непознат ни ошамари...Ако извикаш помощ, куп хора се втурваха...Сега хората само псуват, налитат на бой и демонстрират имущество... 95 набор съм, и аз също помня, как се събирахме децата от махалата и играхме на стражари и апаши от обяд чак до тъмно. Един се скрил в храст, друг в близкия канал, трети направо се прибрал у тях и гледа отгоре с едни бинокли, а четвърти (от които винаги бях част), бягахме постоянно и си променяхме местоположението, че да не ни хванат. Друго си беше да се играе това на село, обаче. То малко селце, 200 и косур хора да е имало. Събираме се всички деца (малки, големи) и гледай кво става. Направо лягах на земята насред високата трева, идеален камуфлаж. Определено преди имаше доста повече движение и игри на живо с приятели. от към 2002 и нататък, обаче, станах част от Интернет/компютър обществото, и бая часове са отишли пред екрана. не съжелявам и за това, обаче. Пак съм си общувал с други, научавал съм интересни неща, и най-важното; било ми е кеф. Цитат Линк за коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
mit_slx Публикувано 5 декември 2013 Сподели Публикувано 5 декември 2013 Поразрових се......навсякъде пише,източник-някъде из нета.Та стигнах....до бай Иван,дали е той автора... http://forum.radiogong.net/viewtopic.php?f=19&t=4651&start=0&st=0&sk=t&sd=a&sid=11311fcc76cd98cbbb429ce91cb62dfd Цитат Линк за коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
nikovas Публикувано 5 декември 2013 Сподели Публикувано 5 декември 2013 Мисля че текста съм го чел е тази ФБ група - https://www.facebook.com/PREZ.90TEили в този сайт - beu.bg Ето едно хубаво стихотворение с известен автор : Боса да тръгна... Дали ще боли?...В тревата да легна... Дали ще е твърдо?...Детство да върна... Не мога, нали?...А някога можех света да обърна...Време да спирам... Дали ще е трудно?...В локви да скачам... Ще се намокря!...Света да изследвам – вечно учудена,без страх, че ще имам петна по роклята...Цветя да откъсна – сега ми е жал...Къде ли онази невинност остана?...В дъжда да се втурна и цялата в калда се прибирам при мама...Облак да хвана?... Ще го изпусна...След коте да хукна... Ще ме одраска!...А някога беше филията вкуснапоръсена само със сол и щастие...Стига ми толкова. Достатъчно раснах.Вече избирам да се смалявам.Боса ще тръгна... Боли ме... Прекрасно е!Божичко... Нека!... Не съжалявам... Мира Дойчинова Цитат Линк за коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
SLX Публикувано 6 декември 2013 Сподели Публикувано 6 декември 2013 Поразрових се......навсякъде пише,източник-някъде из нета.Та стигнах....до бай Иван,дали е той автора... http://forum.radiogo...b429ce91cb62dfd Благодаря за усилието, бат Лазо. Към автора на темата. Някак редно е да се сочи авторът на чуждо произведение, а ако е неизвестен, поне източникът, от където информацията е копирана/ заета/. Текстът е хубав. Сантиментално-поучителен, искрен и симпатичен. Уви, добавянето на двигателната гама на мицубиши в него не го обогатява художествено, нито позволява да се присвои авторството върху него. Дори русите кукли във фейсбук интуитивно знаят, че като "вземат" нещо от нечия стена, е редно да се спомене източникът :rolleyes:. И обикновено това резултира в "Малии муцка, мноу хубуу това. Открадвам си го.", но поне е видимо от чия стена е копирано. Иначе и аз бях дете през 80-те и имам мили спомени от детството си. Цитат Линк за коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Admin Светльо Ангелов Публикувано 6 декември 2013 Автор Admin Сподели Публикувано 6 декември 2013 Към автора на горния пост и конспиратора бат' Лазо: Ето линка от който е взет: http://www.kazanlak.com/fun-1886.html Еднакъв е нали?Айде сега спете спокойно. Цитат Линк за коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Николай Николов Публикувано 6 декември 2013 Сподели Публикувано 6 декември 2013 (редакция) Аз бях дете през 60-те и 70-те години.Още си спомням как с момчетата от блока събирахме празни буркани и бутилки, връщахме ги на магазина, за да си купим истинска футболна топка.Там където се намира 30 годишният апартамент на шурека в София кв. "Красна полана" (SLX знае къде е това) бяха само поляни и сме ритали топка, играехме на криеница и фунийки по цял ден.В кината всяка Събота и Неделя имаше прожекции на детски филми и билета струваше 12 стотинки.Киносалоните бяха претъпкани, особено за "Слона мой приятел" и хората плачеха. Като имаше интересен сериал по телевизията града оставаше пуст. Стадионите бяха пълни с хора, но нямаше погроми, нямаше ултраси, димки и прочие простотии.Имаше и някакъв странен ред. Ученик не можеше да си помисли да ходи по улиците след 20 часа, а за дискотеки да не говорим. Да се появиш с дълга коса или дънки на училище беше невъзможно.Ако някой си позволи лукса да се сбие в заведение, без значение дали е пиян и не, го вкарваха в ареста, остригваха го нула номер и 15 дни чукаше чакъл по пътищата на родината.Никой не заключваше входната врата на апартамента, ако не заминаваше на почивка. Който имаше повече пари се отопляваше на ток, а по-бедните с нафта. Всички коли бяха бензинови. никой не крадеше нафта или бензин, защото цената на литър бе 13 стотинки, чаша бира 18, принцеса дълга 20-30 см с истинска кайма 21ст. Кока-Колата бе 15 ст. Лимонада, Етър, Сайдер - 5-6 ст. обикновена вафла и тя толкова. За кола се чакаше от 10 до 15 години в зависимост от това дали е ЗАЗ, Москвич или Жигули, а за апартамент до 20 години, независимо от това дали имаш или не пари. Детството ни е било безоблачно, но на родителите ни едва ли е било лесно!Днес децата ни от малки са пред компютрите, искат таблети, мечтаят за смартфони и получават всевъзможни подаръци без да са ги заслужили, за разлика от нас. Редактирано 6 декември 2013 от Николай Николов Цитат Линк за коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
SLX Публикувано 6 декември 2013 Сподели Публикувано 6 декември 2013 (редакция) Аз бях дете през 60-те и 70-те години.Още си спомням как с момчетата от блока събирахме празни буркани и бутилки, връщахме ги на магазина, за да си купим истинска футболна топка.Там където се намира 30 годишният апартамент на шурека в София кв. "Красна полана" (SLX знае къде е това) бяха само поляни и сме ритали топка, играехме на криеница и фунийки по цял ден.В кината всяка Събота и Неделя имаше прожекции на детски филми и билета струваше 12 стотинки.Киносалоните бяха претъпкани, особено за "Слона мой приятел" и хората плачеха. Като имаше интересен сериал по телевизията града оставаше пуст. Стадионите бяха пълни с хора, но нямаше погроми, нямаше ултраси, димки и прочие простотии.Имаше и някакъв странен ред. Ученик не можеше да си помисли да ходи по улиците след 20 часа, а за дискотеки да не говорим. Да се появиш с дълга коса или дънки на училище беше невъзможно.Ако някой си позволи лукса да се сбие в заведение, без значение дали е пиян и не, го вкарваха в ареста, остригваха го нула номер и 15 дни чукаше чакъл по пътищата на родината.Никой не заключваше входната врата на апартамента, ако не заминаваше на почивка. Който имаше повече пари се отопляваше на ток, а по-бедните с нафта. Всички коли бяха бензинови. никой не крадеше нафта или бензин, защото цената на литър бе 13 стотинки, чаша бира 18, принцеса дълга 20-30 см с истинска кайма 21ст. Кока-Колата бе 15 ст. Лимонада, Етър, Сайдер - 5-6 ст. обикновена вафла и тя толкова. За кола се чакаше от 10 до 15 години в зависимост от това дали е ЗАЗ, Москвич или Жигули, а за апартамент до 20 години, независимо от това дали имаш или не пари. Детството ни е било безоблачно, но на родителите ни едва ли е било лесно!Днес децата ни от малки са пред компютрите, искат таблети, мечтаят за смартфони и получават всевъзможни подаръци без да са ги заслужили, за разлика от нас. Мдаа, този текст поставя много философски въпроси. Най-вече за поколенческите различия и странната неспособност да се приемат различията. Съгласен съм с всичко, с чара на детството, с по-човешките отношения заради отсъствието на съвременните технологии, с много други неща... Но не всичко ново е обезателно лошо, а категорично неподходящо е да обясняваме на децата си, ех... какво хубаво беше едно време, а вие какви келемета сте сега. Това е вечен процес, от древността до днес. Иначе споко, Светльо.:icon_clap: Не се заяждам, просто така е редно. Редактирано 6 декември 2013 от SLX Цитат Линк за коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Николай Николов Публикувано 6 декември 2013 Сподели Публикувано 6 декември 2013 (редакция) Но не всичко ново е обезателно лошо...Питай котките! Едно време се излежаваха върху телевизорите, а сега на тия тънки и студени "картини" няма къде да легнат. http://www.mitsubishibg.com/forum/public/style_emoticons/default/biggrin.gif Редактирано 6 декември 2013 от Николай Николов Цитат Линк за коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
mmotors Публикувано 7 декември 2013 Сподели Публикувано 7 декември 2013 Писах от тъпия таблет и стана квот стана, пуууууу. Отраснал съм с котки и така беше, а сега телевизора ми е на стената и котака лежи до радиатора, хахаха. Цитат Линк за коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
atila Публикувано 7 декември 2013 Сподели Публикувано 7 декември 2013 копи-пейст Това, което е написано и курсира в интернет от няколко месеца е миловидно и леко кичозно. Може би затова на всички(почти) ни харесва. Има един основен трик, който малко хора осъзнават. Когато пишем за миналото, особено ако то е било в мирно време, това минало е изпълнено със сигурност, защото вече е минало и всичко е преживяно, оцелели сме, някак си, но за да пишем за него, значи сме преди всичко живи. С бъдещето не е така, то ни изпълва със страх, страх от непознатото, какво ще дойде, добро или лошо и ще го преживеем ли. Поради тази основна разлика, всичко писано за миналото автоматически става приятно, мило, топло.Друго което искам да припомня е, че обществото такова каквото е развиваки се, не ни го налага някой от горе, а си го правим ние. Именно онези деца за които пишете по горе са го докрали до тук, именно те са направили компютрите, купували са ги, радвали са се на първия електронен часовник, на първия цветен телевизор, на първата западна кола, на килограма банани, които по-късно можеха да купуват свободно в магазините (няко ще си припомнят абсурда „показен магазин“).Естествено имаше качествена храна, защото тя идваше ако не от село, то поне от собственото стопанство, наричано по нашия кра „лозе“. От там бяха целогодишните ягоди, червените чушки, гроздето, прасковите, черешите, бадемите, доматите, касиса и т.н. За да се напълни едно мазе с лютеница се изгаряха доста дърва, който без съоръжение като комин се разлагаха в свободното въздушно простстранство, без оглед дали има някъде простряни дрехи и т.н., защото това се случваше на двора пред панелката. Та същите тези деца, които са копали на лозето, обръщали, поливали, брали, варили лютеница и компоти един ден създават това „ново“ общество, раждат деца и оплакват тяхното настояще. Купуват им компютри, таблети, а часовниците на ръката отдавна не са нужни, и дори не знам колко от съвременните деца на по 5-6 годинки познават изобщо механичния часовник, и нужно ли е изобщо?В моето детство собствените автомобили бяха рядкост и си спомням как 10 деца натъпкани в един автомобил, на човек от блока, който така им се радваше, пътуваха с него 2 км до гаража . Това в днешно време ще породи учудване, как би могло да е забавно? Естествено, автомобилът дори е вече досаден. Та същите тези деца, осъществяваки мечтите си, днес карат далеч по мощни автомобили, световни марки, с екстри, за които тогавашният руски автомобил дори не е сънувал, еърбег, АБС, електрически прозорци, парксензори, ДВД плеър, навигация и т.н. и т.н. Как да обясня сега на децата, че фунийките или чиликът на кото играехме бяха почти изключително основните ни игри, футболът не го споменавам, макар че още си спомням колко струва първата ми футболна топка тип „бразилка“ – цели 28 лева и как сме я купили – изпразнихме всички тавани в околността от излишни бутилки. Родителите ни нямаха пари за такава скъпа играчка. Трябва да спомена, че и двамата ми родители бяха инженери. Инженери, които нямаха пари за футболна топка на синовете си. Как си купих първия магнетофон също е интересна история, но нямам намерение да я разказвам и нея.Лесно е да погледне човек назад и да въздъхне – ееех, колко хубаво беше. А защо не се опита да погледне напред със същото добро чувство?И не, престъпността не се е увеличила, тя се институционализира (в случая на нашата държава), защото същите тези деца, днес са там някъде по етажите, те правят законите или се борят срещу тях. Те са онова общество срещу, което сега недоволстват. Цитат Линк за коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
echik Публикувано 7 декември 2013 Сподели Публикувано 7 декември 2013 добре казано Вожде :icon_rock: Цитат Линк за коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Krasko Публикувано 7 декември 2013 Сподели Публикувано 7 декември 2013 Това го имам от поне 6 години.На клипче. Опитах да го кача, но не става. Цитат Линк за коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
rosko Публикувано 7 декември 2013 Сподели Публикувано 7 декември 2013 Мдаа, този текст поставя много философски въпроси. Най-вече за поколенческите различия и странната неспособност да се приемат различията. Съгласен съм с всичко, с чара на детството, с по-човешките отношения заради отсъствието на съвременните технологии, с много други неща... Но не всичко ново е обезателно лошо, а категорично неподходящо е да обясняваме на децата си, ех... какво хубаво беше едно време, а вие какви келемета сте сега. Това е вечен процес, от древността до днес. Иначе споко, Светльо.:icon_clap: Не се заяждам, просто така е редно.Адаш, моят син никога няма да има детство като моето. Не казвам, че е лошо. Има си хубаво детство, но няма да е като моето. Има си всичко, има неща, за които не съм предполагал, че съществуват (а те са си съществували винаги).... Има, разбира се, и неща, които тогава не са съществували.... Но си няма двор. Все още не може да кара добре колело, а като стане още малко по-голям - ще бъде безкрайно ограничен в излизанията, ще трябва да бъде все покрай нас, сложно е. Сегашните деца няма да имат никога нашата свобода, няма да изградят своята самостоятелност - както ние бяхме на времето. Не знам как е било в София, но по нашия край - ваканциите на село - шамар зад врата и върви се оправяй. Филия с лютеница и сирене (все домашни) - да те няма. Баба има работа, задължения, ангажименти - кой ще се разправя с теб?! Оправяй се. Общуваш си с децата, карате се, биете се, но се оправяте.... Социализирате се. Борите се. Доказвате се. Карате колелета, ходите за риба, плувате в реката, копаете си землянка, крадете от бостана на ТКЗС-то (не, щото пъдаря няма да ви нареже диня, ами да се задявате с него); трепете кокошка, след което си я печете в трап.... Ставате самостоятелни...... Добивате въображение, защото беля, направена без въображение и от скука - е наистина беля..... Различно е. Прекалено различно. Цитат Линк за коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
StDOBREV Публикувано 7 декември 2013 Сподели Публикувано 7 декември 2013 Лесно е да погледне човек назад и да въздъхне – ееех, колко хубаво беше. А защо не се опита да погледне напред със същото добро чувство?Това е доста концептуален и философски въпрос, който до известна степен има смисъл, но според мен не затова е темата. Разбира се, винаги миналото е хубаво, защото е преживяно, а това, което ни плаши, е неизвестността, т.е. бъдещето.Но съм съгласен с Роско напълно - времената са били други. След 50 години кой знае как ще говорят поколенията за нашето настояще - "едно време, когато мониторите бяха едни големи сандъци и телефоните със слушалки и шайби, представяш ли си колко трудно им е било на хората..?" Ние живеем във време на високи ИТ технологии. Което е адски модерно в момента в БГ. И както със всичко се случва, БГ е назад с една крачка, понеже в момента в Америка и Япония това вече е отживелица, на почит е т.нар. artificial intelligence. Един приятел завършва такова и го вещае страхотно бъдеще . Няма страшно, след 100 години и ние ще изучаваме софтуера на робототехниката, след още 100 и ще го правим . Тогава пък не просто ще философстваме зад екрана през клавиатурата, а телепатично ще комуникираме, а по-заможните от нас ще си позволят домашен робот (не кухненски), който ще прави всичко вместо нас..........Аз успях да хвана края на "онова" време, поне така мисля. Детсво около... '95-'99г. Тогава да съм бил 10-15 годишен. Незабравимо детство, въпреки че изразснах в градска среда. Какви ли не игри преминахме - започнахме с колички около блока, после въшка, после си строяхме разни къщи (тогава май се осъзнах подсъзнателно като сградостроител-философ :D), първо беше наколна, после тухлена, после картонена (тази беше направо постижение)... мечтата ни беше къща на два етажа с вита стълба и прозорци от истинско стъкло ... така и не я осъществихме, и по-добре. После, преминавайки през други игри, започнахме да изграждаме своята личност/идентичност и ... постепенно живота ни раздели. Сега какво е детското поколение, не мога да кажа, понеже нямам пряк контакт с деца. Но виждам, гледайки медии и др, че определно е по-неграмотно, с повече комплекси, които избиват по различни начини... (имам предвид не децата, а тинейджърите).........Компютрите са много полезно средство - информацията е достъпна на един клик разстояние. Трупайки информация, ние се образоваме, допълваме своите знания и се развиваме интелектуално. Но интелекта не е мерна единица; отговорност, достойнство, смелост, чувство за вина и други категории на характера не се добиват през монитора, а само общувайки с други хора, социализирайки се в нашата естествена среда, сред себеподобни. Стоенето пред компютъра твърде дълго време може да доведе до осъществяване на контакт с един нов свят - дигиталния (това май вече го квалифицирам като болестно състояние, въпреки че след 50 години не се знае...). Точно както сега аз пиша това, но го пиша на никой, понеже нямам събеседник срещу мен, въпреки че ще го прочетат много хора. Ако ви го бях казал в очите, нямаше да звучи по същия начин, все пак от значение биха били интонация, мимики, жестове, body language и т.н. Текстът е авторски Цитат Линк за коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
rosko Публикувано 7 декември 2013 Сподели Публикувано 7 декември 2013 Информацията..... Едно време, през 80-те, ние се борехме за нея. И се намираше най-често в библиотеката, в някое списание, внесено нелегално.... Всичко, което сме научили - е от книги.... Сега ще се одавят в информация - не я търсят. Не четат. Не могат да мислят. Разбира се, по наше време също имаше хора, които не четяха и не се интересуваха от много неща. Иначе за игрите - в моето село е още така, както си беше и преди. Пак фучат с колелетата, пак ходят по реката... Нямат къде да играят мач, че върнаха стадиона на село на хората, чиято е земята и сега е овощна градина. А детската градина продадоха и сега там се строи старчески дом, иначе всичко друго си е както беше.... И игрите им са същите. Щастливи деца. Градът на 10 километра, а в същото време - идилия..... В София е друга бира. И с това май няма да мога да свикна. Но пък Дядо Коледа ще донесе първата китара на малкия, ще си обръщаме внимание Все трябва да има компенсация И да гледаме на нещата от възможно най-добрата им страна...... Цитат Линк за коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Препоръчано мнение
Присъединете се към разговора.
Можете да публикувате мнения, ако сте регистриран. Ако имате регистрация, моля влезте, за да публикувате от своя профил.