Премини към съдържание

Биографията на моето Мицубиши


StDOBREV

Препоръчано мнение

Здравейте, колеги.

Бих искал да направя сборна тема за моята кола. Притежавам от три години Мицубиши Колт CJ1A, през което време събрах доста впечатления за колата, правил съм един по-основен ремонт и доста дребни подобрения, за които ще се опитам да разкажа по спомени и с помощта на снимков материал. Темата е ориентирана изцяло към моята кола, няма да правя излишни сравнения или обобщения. Още отсега съм наясно, че информацията е твърде много, затова ще я разделя в няколко постове и ще се опитам да я организирам по следните показатели - възли в колата (мотор, скорости, купе, окачване, инсталации), време (хронология), финансова стойност, ще говоря и за газова уредба и разход на гориво. Ще разкажа и интересни случки с колата и мен. Започвам с първа точка по показател 'време'

 

1. Покупка

Закупил съм колата на 22.03.2011г. по данни от талона. Дефакто я купих февруари месец 2011 от Горубляне. Покупката стана по-скоро случайно. Не търсех определена кола, все пак ми се искаше да е японска, въпреки слуховете, които бях чувал, за 'скъпи части'. С мен беше един познат, който разбираше повече за автомобилите от мен (или поне се очакваше). Въпросния ден много не обикаляхме (защото бяхме обиколили цялото Горубляне преди), а той ме заведе директно при негов познат с автокъща, от където той си беше купил последната кола. Въпросният търговец ни предложи настоящата ми кола с оглед на цената, която му казахме - до 2000лв. Гледахме я доста време, най-вече аз, но колкото и да я гледах, не можех да преценя дали си заслужава. Моят оглед се състоя в следното - видях че броните бяха лизнати на места, видях че евентуално ще има малко ръжда (отзад на езика за теглене, който излиза от бронята, под предния капак и др), видях че е малка кола с малък двигател... с две думи - най-общите очевидни неща. Стартирахме мотора, запали от първия път без чудене (беше февруари месец), оставихме малко да загрее, аз няколко пъти форсирах от жилото за газта, гледайки, като паднат оборотите, дали ще работи равномерно (само това знаех да видя), не проверих маслото, не проверих антифриза, не знаех как да проверя километрите, не я гледахме отдолу. Накарахме търговеца за тест-драйв, при който той караше, аз се возех (не бях се качвал в кола до този момент, освен на курсовете) - направи ми впечатление, че е шумна, но си помислих, че е заради парното (той го включи на последна степен), спираше и се набираше добре. Имаше и сервизна книжка, която беше попълвана до първите 5 години примерно (колкото е била гаранцията)... В крайна сметка реших и я капарирах.

На следващия ден трябваше да ѝ изкараме транзитни номера и да си я приберем. Обаче моя познат нямаше никаква възможност да дойде. На отиване до Горубляне таксиджията ме посъветва без да направя комп. диагностика на колата, да не я взимам. Първите ми думи пред търговеца бяха "или правим диагностика, или си взимам парите". Отидохме в сервиз, закачиха я на компютър, нямаше никакви проблеми - вдига температура нормално, обороти нормални, няма комп. грешки. После измериха компресията - показа на всички цилиндри 12 и повече, на единия малко трудно вдигна, но... казаха "ОК е", свещи добри, кабели добри, дискове вентилирани... с две думи "да взимам". Не я погледнаха отдолу, малко ги домързя... Диагностиката ми струваше 30лв. След като реших да купувам, платих, и отидохме в КАТ за транзитни. На следващия ден моя познат пак нямаше време, но дойде с мен да си я вземем. В следващите дни с помощта на друг мой познат установихме, че при натискане на съединителя, звука откъм двигателя се променя, т.е. при отпускане на съединителя се появява шум; още установихме, че двигателя, радиатора и предната маска (отгоре) са боядисвани с черна боя. Закарахме колата на сервиз, където ни казаха, че колата е за ремонт на ск. кутия и има за смяна лагери на предни главини. След това със същия познат се прибрах в Димитровград (този път аз шофирах), първото ми дълго шофиране ме измори доста, но колата ми хареса, с изключение на това, че беше много шумна. В следващите седмици последва регистрация в КАТ и първоначално обслужване.

 

2. Първото обслужване

То се състоя в следното - смених ангренажен ремък Конти 30лв, ролка NTN 40лв, маслен филтър CleanFilters 10лв, масло (не знам каква марка) 10w40 3 литра 30лв, труд 50лв, лагери на предни главини Moog 50лв единия, труд за двата 50лв. Това всичко в един сервиз с обща сметка около 300лв. В сервиза при проверка на маслото, видяхме, че масло няма (т.е. е на върха на щеката) и осъзнах, че съм карал до момента без масло. Не смених въздушен и горивен филтър, както и двата външни ремъци (за хидравлика, водна помпа и алтернатор), оставих ги за друг път. След 'лошите новини', които разбрах за колата впоследствие, това обслужване и неговата финансова стойност ми вдъхнаха кураж, че нещата не са толкова зле. Малко след това (или преди, не помня), започнах да търся информация в Гугл за моята кола, намерих форума, прочетох интересни теми, и реших да се регистрирам.

 

3. Алтернативно гориво

Реших, че трябва да монтирам газова инсталация на колата (за по-кратко ще казвам просто 'газ'). По препоръки на един познат се насочих първо към метан. Умувах и се чудех дали метан или пропан-бутан (една от първите ми теми беше именно тази). Този познат ми даде 80 литра бутилка за метан (предполагам знаете - при метановите бутилки 1л = 1кг горе-долу), т.е. 80 кг бутилка. Опитът ми да я вкарам в колата беше успешен, но трудоемък. Задницата на колата видимо висна. Реших, че тази бутилка не е пригодена за моята кола и обратно. Върнах я и се отказах от метана. Така остана опцията - пропан-бутан, за което ще разкажа по-късно в темата.

 

4. Единствения основен ремонт

След като сложих и АГУ, реших, че трябва да оправя и скоростната кутия. Много хора ми казваха да я карам така докато се увеличи шума или докато реша да я продам. Но аз нямах намерение да я продавам, а шумът ме дразнеше. А проблемът (пак да кажа) беше, че при отпуснат съединител се чуваше осезателен шум от ск. кутия. Отидох при един друг познат, който ме свърза с едни майстори. От прочетеното от форума преди това, стигнах до извода, че ще се сменят лагери, но кои точно, стана ясно като се видяха на живо. Смених три лагера, единият май беше на първичния вал, другите не знам кои са. Всички лагери ми струваха 70лв, като ги купих от специализиран магазин за лагери. Въпросният първичен го взех Тимкен, другите бяха японски. Беше хубаво да сменя и лагерите на диференциала (два на брой), но никъде не намерих точно този размер, и сложих старите. Майсторите ме накараха да сменя и феродовия диск профилактично (иначе моя си имаше още живот). Маслото го взех Mannol - 75w90 синтетично. Общата сметка - лагери 70лв, масло 30лв (3 литра), феродов диск 50лв (Valeo), труд 100лв, общо - 250лв. Скоростната кутия след този ремонт е перфектна - няма шум, няма проблем с влизането на скоростите (и преди нямаше), заяждането на скоростите се дължи на други неща, за които ще стане въпрос по-късно.

 

Мисля с това да приключа този пост, защото става много дълъг, а знам, че това не ви харесва :). В следващия пост ще стане дума за ръждата по купето (следващия 'ремонт', който предприех хронологично). Ще има и снимков материал по-нататък, както и някои ремонтни схеми, имайте търпение :)

Линк за коментара
Сподели в други сайтове

Продължавам с темата за ръждата. Всъщност тук хронологията ми се губи (обработката, която направих отдолу беше преди АГУ, мисля), така че продължавам по точка "купе":

5. Купе и борба с ръждата

Купето, както стана ясно, е малко, а колата е ниска по производство, не казвам виснала заради кофти окачване, а просто проектирана ниска. Често ми се е случвало да я сурна по греди по някои по-големи дупки, кофти пътища (разбирай черни пътища)... Във време на ползване разбрах, че на почти всички, които седнат отзад, им е тясно на краката (дори аз съм пробвал), ако пък мръдна предните седалки напред, на мен и пасажера ни е тясно... не е проектирана за комфортно пътуване на четирима нормални хора (да кажем европейци, може би за азиатци - да). От друга гледна точка, на мен лично на шофьорското място ми е изключително удобно, и на ръце, и на крака, и на глава, и на стойка и позиция. В задръствания обаче, и като цяло в градски условия, бих предпочел да карам кола с по-висока позиция на водача. Дотук обща информация за купето. Сега по-конкретно за ръждата.

В началото, след като огледах колата от всички възможни гледни точки, бях доста фростриран. Но от познати и от интернет се информирах каква е технологията в този случай и реших да обработя колата. Първо започнах отдолу. Снабдих се с дрелка с телена четка, ръчна телена четка, ъглошлайф с телена четка, шкурки няколко номера, ръждопреобразовател, грунд за метал, антикор 'боди', четки, разредители, кофи вода, парцали.... Изреждам отпред назад по спомен местата, които имаха нужда от грижи - предна напречна греда + радиатор, предна надлъжна греда (държи ск. кутия за купето), картер, носачи+предна щанга (ако така мога да я нарека), предната част на блока на двигателя, зоната зад предните гуми (там, където гредите свършват), самите надлъжни греди, които носят купето, (по резервоара нямаше грам ръжда (много добре обработен), купето също е добре обработено, както и подкалниците; задна част - носачи (сравнително малко ръжда), задна щанга, задните греди (те бяха доста изгнили и още са)... в коша на двигателя - ботушите на амортисьорите, капака на двигателя, радиатора и планките му, предпазни ламарини и други маловажни ламаринени елементи, планки и т.н. Обработката се състоя в следното - първо изстъргах ръждата доколкото можах, ползвайки наличните инструменти; където не ме мързеше, минах със шкурка; на места достъпът е много труден и просто ги оставих в заварено състояние; минах с ръждопреобразовател (взех български 'Селт', сигурно Вюрт е по-добър, но в пъти по-скъп) няколко пъти, докато кафевия цвят на метала премине в сив (дотук процедурата се повтори няколко пъти). След като бях сравнително доволен от резултата, намазах с грунд, изчаках да изсъхне, после намазах с антикор. Може би бях в канала около седмица. След обработка на дъното, минах към коша, подкалниците и праговете. Капакът на двигателя и ботушите - отново същата процедура (без да свалям капака, на място). Капака на двигателя завърших с черна боя (не с антикор), въпреки че оригиналната е сребриста. Подкалниците - първо много добро почистване с вода и парцали, после директно една или две ръце антикор (но там нямаше проблеми, оригиналното покритие беше запазено).

Праговете - в този момент бях се запознал с един майстор-тенекежия, който видя, че праговете в задната си част са за изкърпване. Изряза до здрава ламарина, завари нова дебела ламарина точково, отгоре го нахлепа с антикор; впоследствие аз ударих една черта с тиксо на самия праг (отдолу) и намазах целия праг с антикор (гледайки колата отстрани, почти не се вижда, даже ѝ отива). Праговете от тогава насам ги обработвам и по още един начин - пълня ги с масло. До момента съм ги пълнил два пъти (отработеното масло не го изхвърлям, деля го на две части и точно ми стига за двата прага); преди това фабричните отвори отдолу се запушват (примерно със силикон), отваря се някой отвор отгоре на прага (под пластмасовия праг) и се налива масло по собствено усмотрение. Мисля, че помага против ръждата, макар че някои казват, че вреди. Маслото се пличка докато карам... във времето си намира откъде да се оттече, може би при мен се задържа около 2-3 месеца... В купето не мириша на масло, нито отвън!! Другото подобрение, за което ще стане въпрос по-късно, е във връзка с картера и задните греди. Прилагам някои подбрани снимки, към края на темата ще пусна линк с всички снимки. Снимките са направени преди седмица, снимки на положението преди 3 години нямам (за жалост), от тази обработка тогава друга не е имало.

 

http://media.snimka.bg/s1/3923/034089994.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/3923/034090002.jpg?r=0http://media.snimka.bg/s1/3923/034090003.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/3923/034090005.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/3923/034090006.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/3923/034090007.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/3923/034090010.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/3923/034090009.jpg?r=0http://media.snimka.bg/s1/3923/034090001.jpg?r=0

Редактирано от Арх. Пътко
Линк за коментара
Сподели в други сайтове

Здравейте отново. След кратко отсъствие се завръщам с разказ за подобрения по двигателя и периферията му. Хронология вече не следвам. Моментите по газовата инсталация ще ги пропускам, за тях ще има отделна точка.

 

6. Двигател, скоростна кутия

 

6.1 Кабели и свещи

Колата се оказа, че е на 267 000 км след проверка (вече на 280 000). Карах колата със заварените кабели и свещи около 3 години (преди 4-5 месеца ги смених). В последно време бяха започнали действително да ми правят номера - на газ постоянно гаснеше, на бензин вървеше добре, на тъмно кабелите искряха... Взех нови кабели на Тесла (28 лв мисля, че бяха), свещи NGK по 4лв бройката (предполагам са френски, въпреки че на опаковката пише Japan; от магазин за японски авточасти). Откакто ги сложих, колата заработи и на газ добре. Никога не ми е гърмяла (и със стари, и с нови кабели и свещи). За жалост, майсторите, които ми правиха ск. кутия, ми счупиха една от стойките на кабелите. Доста трудно я поправих - наложи се да я подсилвам с допълнителни парчета пластмаса, която рязах от PVC канализационна тръба и с топъл въздух извивах точно по формата на счупената стойка; след това изрязвах и дооформях, за да пасне точно, след което лепих със секундно лепило. Стана по-здраво от оригиналното. Кабелите не е добре да лежат свободно на капака (до този момент бях сложих едно парче азбест под тях, да нямат пряк контакт с металния капак).

 

6.2 Гарнитура

В началото откакто имам колата, имаше леко омазняване по ръба на капака на главата на двигателя. Впоследствие го наблюдавах, че се увеличава. Понеже избиваше неравномерно, не можах първо да го разбера откъде е - мислех, че е от семеринга на разпределителния вал... Когато обаче се омазни по целия ръб, осъзнах, че е от гарнитурата на капака. Смених я преди година и половина, тя е гумена, струваше 14лв. След смяната масло вече не тече от там. Ако беше от семеринга, работата ставаше по-сериозна и по-спешна, понеже маслото отиваше право към ангренажния ремък, а това не е добре.

 

6.3 Колектор

Преди повече от две години осъзнах, че изпускателния колектор е пукнат. Установихме го с проста проверка - слагам длан зад него, с другата ръка форсирам и гледам дали ми духа на ръката. Заварката му обаче не е лесно начинание. Колекторът се оказа чугунен. Да намеря втора употреба здрав е почти невъзможно. Не че е някакъв проблем да карам колата с пукнат колектор, но все пак има страничен неприятен шум. Решихме, че ще заваряваме. За да се свали колектора, първо се маха предпазния капак (той е хванат за колектора с три болта), после се сваля и колектора (той е хванат с няколко гайки към шпилки на блока на двигателя и отдолу към извита тръба с планка и гарнитура - долу беше много клеясало, развихме болтовете със зор). В града има едни заварчици, на които им се носи славата на големи майстори (понеже се занимават с ремонти на тирове и тежки машини), занесох им колектора - казаха 'ще ти го оправим, но нямаме аргон, иди вземи десетина електрода' - майстор да няма аргон, ми се стори странно. И още няколко дребни негативни впечатления ме накараха да се откажа от услугите им. Върнах се при моя заварчик, който ме прати при негов познат, уж по-голям спец. Завари го няколко пъти човека по специална технология с начукване и изчакване - ми не ще, колектора се пука като изстине. Накрая се върнах при моя познат, който удари един дебел шев с CO и оттогава колекторът е цял :). Монтажът по обратния ред, а гарнитурите успяхме да свалим цели и използвахме същите, като ги намазахме с графитна грес (те са две - една голяма горе и една долу).

 

6.4 Маркучи

Наблюдавайки нивото на антифриза периодично, забелязах, че спада. Доливах няколко пъти в радиатора, след това и в разширителния съд, но пак същото. Поразгледах маркучите и видях синьо-зелени отлагания по две от съединенията - горния и долния маркуч, където се свързват с водната риза на блока на двигателя. С помощта на приятел махнахме скобите, измъкнахме маркучите, изрязахме малко скъсаната периферия, зачистихме мястото със шкурка, нанизахме маркучите наново и пристегнахме скобите. След време отново забелязах цветни отлагания там - явно не сме се справили успешно първия път. Опитах да повторя операцията, но този път не можах да измъкна горния маркуч, затова го намазах обилно със силикон. От тогава не съм забелязал течове на антифриз и нивото му е сравнително постоянно. Сложих една допълнителна скоба за всеки случай.

 

6.5 Почистване на дросел-клапа.

Преди месец реших да изчистя тази клапа, понеже на студент старт на бензин не държеше постоянни обороти и освен това на моменти падаха толкова, че ако не подам газ, имах чувството, че колата ще загасне. От изчетеното из форума, стигнах до извода, че е добре да я почистя. Свалянето не е трудно - първо се маха филтърната кутия и въздуховода; после се откачат едни малки маркучлета в горната част, два големи маркучи отстрани и долу (по тях тече антифриз до дросела), после се махат две букси - едната е за датчик за количеството въздух, другата не знам за какво е; после се маха жилото (то е нанизано на буренце, което влиза във врътката на стъпковото моторче, много подобно на жилата на ръчната спирачка), после трябва да се развият четири болта и дросела пада (има и гарнитура, с която трябва да се внимава). Дросела представлява един метален корпус, по който се очаква да има много нагар, и заради това той да не държи обороти на празен ход. При мен нямаше чак толкова много нагар. Дросела се чисти най-добре с кореселин, като аз първо го напълних малко, поизтрих го с четка за рисуване, след което го потопих целия в съд, пълен с кореселин, и го държах около час така. Преди това обаче свалих два пластмасови елемента (едното беше електромагнитен клапан, всъщност него не го свалих, а го държах сух през цялото време, не съм го втапял в кореселина), второто беше пак някаква бобинка, която имаше нещо общо с центровката на оборотите. Тук е важно да спомена - винтът за центровка на оборотите не съм го пипал (той се намира под гумено капаче - няма как да се обърка). След като изчистих дросела, сглобих всичко по обратния ред, стартирах мотора и глъхнене и чудене вече нямаше. На другия ден обаче, рано сутринта при студен старт, пак оборотите играят докато загрее колата. Но паднат ли, веднага се вдигат, без да се налага да се намесвам с десния крак. Като заключение, мисля, че ефект има, но минимален. А нагар имаше доста малко.

 

6.6 Картер

Картерът е важно да е защитен, защото ако се компрометира по някакъв начин по време на път (бъде ударен, вследствие на което пробит), маслото на колата ще изтече, а без масло в мотора не бива да се кара колата. Да се удари картера, съвсем не е невъзможно по нашите пътища (долу на снимката обърнете внимание на колко места съм удрял шината, която монтирах). Освен това, веднъж ударен, картера не може да се ремонтира на пътя - трябва ви канал или подемник и заварчик.... Така реших да монтирам една шина, която да го защитава. Представлява просто една извита дебела ламарина, която е хваната за гредата на колата (която държи двигателя) посредством гайки на предварително заварени шпилки, а другия ѝ край - за надлъжната греда, която държи ск. кутия. Сложена е така, че да не пречи да се източва маслото, т.е. леко напред. Сега е момента да разкажа и предисторията на картера.

В продължение на година може би, наблюдавам, че нивото на маслото спада. В началото си мислех, че е от гарнитурата на капака. Впоследствие забелязах, че под колата се образуват мазни петна от течове. При по-обстоен оглед на колата отдолу, забелязах, че картерът е много омазнен. А още при покупката на колата, картерът беше най-ръждивото място на колата - целият беше кафяв, цели шупли ръжда падаха от него. Аз тогава го стъргах с телена четка до чист метал, после шкурка, после го боядисах с черна боя. Но това явно не е помогнало, защото се установи, че картерът е пробит и тече. Наложи се да го заварим, понеже същия картер в здраво състояние е невъзможно да се намери (както при колектора). Зачистихме мястото, дупката беше колкото главата на карфица, в горната част на едно от фабричните оребрения. Първо източихме маслото, извихме ламаринка по улея, точка заварка на дупката, после заваръчен шев на периметъра на ламарината за улея, после боя. Оттогава течове на масло от картера нямам :).

И още една кратка история във връзка с предпазната шина - карам аз по един доста черен и доста гаден коларски път. Ударих (без да искам) колата някъде отдолу. Излизам аз от пътя, вече на царския път, и чувам, че при завой наляво, нещо стърже адски, и се усилва със скоростта. По-късно същия ден видях, че съм ударил шината, която се е изкривила към ролката на коляновия вал, на която се върти ремъка на хидравликата. Както знаете, при движение направо, двигателя е в равновесие, тогава не се допира в шината, но в завой, понеже е на тампони, той се накланя и се опира в неподвижно свързаната към гредите шина. Час по-скоро изправих шината и всичко е наред сега. Но предпочитам да кривна леко шината (и да я изправя с няколко удара), отколкото да си ударя картера непоправимо.

 

6.7 Скоростна кутия

След ремонта на ск. кутия, проблеми не съм имал. От съединителя обаче не мога да кажа, че съм доволен. С оригиналния феродов диск, който свалих, успявах да сменям предавките по-плавно и неусетно. С този, особено от първа към втора, винаги има някакво тропане. Рядко успявам да превключа на втора, без да направи "троп" или "туп". Включването трябва да го направя много плавно, като преди да натисна съединителя, отнема от газта, в момента на отнемане, да натисна плавно съединителя, после в обратния ред да отпусна много плавно съединителя. Но това е един идеален случай, който на практика е трудно приложим, особено по светофарите в София, където всички отзад ме притискат, а аз все пак не карам самолет... Но в тази подточка ще говоря за друго, за целта ще разкажа кратка предистория.

Карам от Слънчев бряг към Бургас и на около 20-30км преди Бургас, след поредното налудничаво кръгово, ускорявам, вкарвам четвърта, ускорявам, натискам съединител за пета, просягам към лоста и усещам, че съм изгубил всички скорости освен четвърта, т.е. лоста се движи свободно като.... локум, но ск. кутия по някакъв начин е заседнала на четвърта скорост. Леко се панирах, понеже ме очаква трафик в Бургас, разни кръгови и т.н., премислих всички възможности на ум - изключих да е механичен проблем по ск. кутия, защото ремонт е правен там, остава да е проблем по жилата - или излезнало жило, или скъсано жило, или счупени втулки, муфи и др. периферии на ск. кутия, но не и самата тя! На влизане в Бургас минах едно кръгово и спрях в една отбивка много плавно (съединителя работеше). С помощта на приятел избутахме колата на един паркинг (няма да кажа с колко зор, понеже колата е на четвърта скорост, наложи се и трети човек да помага). Прибрах се, започнах да умувам на кой сервиз да ходя, а беше петък, аз планирах събота да пътувам. В крайна сметка реших да разчовъркам малко около тези жила, да видя дали няма да мога да се оправя сам. Оказах се прав - излезнало жило, за щастие всичко беше здраво, просто беше излезнало. За целта първо разглобих всичко около ск. лост и установих, че там няма проблем - жила здрави, пластмасови ставни връзки здрави, всичко ок, сглобих обратно, прехвърлих се на двигателния отсек. Поразглобих филтърната кутия и въздуховода, откри се достъп до въпросните жила (две на брой), и тогава видях, че те завършват с пластмасови пръстеновидни муфи, които влизат на едни тампони, които са краищата на една метална сглобка (т.нар. пеперуда), която управлява скоростите в ск. кутия. Та едното жило беше излезнало с муфата си от тампона. Аз само го вкарах обратно и скорости имах. Впоследствие си мислех да го закрепям по-солидно (защото то със същия успех може пак да излезне), но не съм го направил още. Като цяло ми се струва ненадеждно решение това, щом като просто е излезнало, дори не е счупено; но като съм чел за проблемите с втулките на френските ск. кутии при Каризма, ще си замълча :)

 

С това завършвам този пост, ако се сетя нещо друго на тема 'двигател и периферия', ще добавям по-късно. Прилагам няколко тематични снимки по-долу.

 

http://media.snimka.bg/s1/3923/034090023.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/3923/034089993.jpg

http://media.snimka.bg/s1/3923/034089997.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/3923/034090026.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/3923/034090027.jpg?r=0http://media.snimka.bg/s1/3923/034090028.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/3923/034090031.jpg?r=0

Редактирано от valboss
Линк за коментара
Сподели в други сайтове

Здравейте.

Днес ще ви разкажа за подобренията и ремонтите, които съм правил по

7. Окачване, ходова част

 

Като цяло, окачването на Колт пета генерация е доста солидно. Всичко е добре премислено и изчислено, без излишни и сложни възли, но все пак малко по-сложно като геометрия от окачването на Астра Ф или Голф 3. Предните носачи са доста солидни, здрави и тежки, в сравнение с някои автомобили по-горен клас на други марки. Предното окачване е тип "Макферсон" с по един долен носач на колело, със стабилизираща щанга, носачите са хванати в две ставни връзки с тампони към носещата щанга и към купето. На носачите има по един шарнир, който носи шенкела и колелото. Шарнирът може да се сменя отделно от носача (аз вече смених един, подробности за което ще разкажа по-долу). Разбира се, понеже задвижващи колела са предни, освен това трябва и да завиват, това усложнява цялата конструкция. Задното окачване също е добре измислено. Колелата се носят от надлъжно разположени носачи, а разпънката между колелата представлява една греда, неподвижно хваната за купето, от която се пускат ставно хванати рамена към всяко колело (на тях са монтирани амортисьорите и пружините, за които ще разкажа след малко).

 

7.1 Смяна на предни биалетки

Това се случи почти веднага, след като купих колата. Когато се справях с ръждата отдолу, видях че едната биалетка е скъсана, а другата е на скъсване. Карах така няколко дни, но предпазливо. Биалетката представлява един дълъг болт, на който се нанизват четири тампона, четири шайби, една тръбичка, всичко това се стяга с две гайки. Биалетката държи стабилизиращата щанга за носачите; ролята е ясна - стабилизира колата в завой. Биалетката е 1:1 с такава от Опел (примерно Астра Ф или Вектра А, също Кадет), на мен ми оферираха цена от 20лв за оригинална биалета за модела, аз обаче сложих Опелски за 20лв двете. Смяната е лесна - колелото се маха, маха се старата биалета; за да се сложи новата, е добре края на стабилизиращата щанга (магарето) да се натисне (примерно с дълъг лост) към носача; вкарва се болта в носача (слагат се два от тампоните горе и долу на носача + две шайби), нанизва се тръбичката, слагат се другите два тампона + шайбите на ухото на щангата, отгоре се завиват гайките и всичко се стяга. Към момента биалетите са цели, леко ръждиви, но държат.

 

След този лек ремонт, почти 2 години не съм правил нещо по ходовата част на колата, въпреки че имаше някакво леко трополене, което с течение на времето се засилваше, и така се стигна до

 

7.2 Смяна на шарнир

Това се случи преди месец. Симптомите бяха - тропане в дясно, без значение в завой или не, на равен път без тропане, само по дупки и паваж. Тропането беше отчетливо, със звук като метал в метал. Шарнирът беше на Феби за 17лв. Смяната беше извършена в кварталния гараж и протече по следния начин:

Първо се сваля колелото, откача се кормилния накрайник (хванат е с гайка), сваля се биалетата, остава шенкела, хванат на носача (чрез шарнира), и полуоската, влизаща в шенкела. Шенкелът е нанизан на шарнира, после е затегнат с гайка. А шарнирът влиза в носача отдолу нагоре, като това се е случило в заводски условия на преса. Избиването на шарнира от носача е процес, който се увенчава с успех, само ако е проявено творчество и изобретателност, както и известна доза търпение и упоритост.

Носачът, след като е освободен от стабилизатора и шенкела, е в свободно състояние, т.е. клати се нагоре-надолу (държи се ставно за купето), шарнирът трябва да се избие надолу, т.е. удрянето с голям хамалски чук е възможен вариант, но твърде нерационален. Ако носачът е стациониран по някакъв начин (примерно свален и стегнат в менгеме) избиването на шарнира е лесно постижимо. Ние обаче не сваляхме носача а направихме следното: подложихме под носача едно парче тръба, чийто диаметър е по-голям от най-големия диаметър на шарнира, но по-малък от края на носача (по този начин носача вече е стабилизиран), ударихме няколко пъти шарнира отгоре и той падна в тръбата. Черпихме се една студена Фанта. После дойде ред на монтирането на новия шарнир. Между другото - стария шарнир беше много зле - усещаше се луфт от поне 2-3мм и тракаше свободно. Новият шарнир се монтира сравнително лесно - просто се надява отдолу нагоре в носача, шенкелът се надява на шарнира (който е конусен), стяга се с гайка, после се монтира кормилния накрайник и биалетата, слага се колелото и колата е отново на път. Аз, доволен, че всичко мина благополучно, тръгнах из града да разходя колата и да пробвам новия шарнир. Точно след 100 метра, на първото кръгово, усетих издрънчаване, колата стана леко неуправляема за няколко секунди, волана олекна, усетих, че нещо става с дясното колело, имах чувството, че шарнирът е паднал (бях чел случки с един друг модел от моята марка, което допълнително ме стресира). Пуснах аварийни и се върнах с 30-40км/ч при същия майстор. Свалихме колелото и що да видим - шарнирът излезнал от носача, целият шенкел+гума се носят (или висят) на самия болт, само гайката, която стяга шенкела за шарнира, му е попречила да падне изцяло. Грешката всъщност ни беше, че не закрепихме добре шарнира за носача. Тук е момента да кажа, че още при монтажа на новия шарнир, намекнах на майстора за точкова заварка, той обаче не пожела да чуе. Сега вече ме послуша и завари шарнира за носача на няколко места. От тогава колата е добре и тропането го няма :)

 

http://media.snimka.bg/s1/3923/034089996.jpg?r=0

 

7.3 Смяна на задни пружини

Колт CJA е малка кола и не е предвидена за тежки товари. Нейното междуосие е малко, което предполага серийно заложено по-меко окачване. Освен това е доста лека (по каталог - 920кг). Освен това е ниска кола (както казах в началото), може би заради аеродинамика е добре, но за нашите пътища определено не е добре да е ниска. На равен хубав път проблеми съм нямал, но при по-лоши пътища (вкл. коларски, курортни, черни и др.) както и при паркиране в населени места с кофти инфраструктура, проблем представлява клиренса. Също така, случвало ми се е да возя големи хора отзад, което доста снижава колата отзад, което пак е проблем за резервоара и гърнето, и като цяло за купето. Реших да сменя пружините с по-високи и по-твърди с цел да повдигна малко колата и при товар да не "кляка" толкова много. За целта нямаше смисъл да търся пружини от същия модел (понеже моите пружини са добри, просто са меки). Проучих от кои автомобили биха станали пружините и стигнах до следните модели - Лада Самара, Шкода Форман/Фаворит, Ауди 80/90, Мерцедес 124/190. От Шкодата и Ладата се оказа, че или не мога да намеря, или техните пружини въобще не могат да станат при мен (с други размери са). А всъщност моите пружини са с размери - 370/95/10мм (височина, диаметър, дебелина), т.е. трябваха ми задължително със същия диаметър, но по-дебели и може би по-високи. На Ауди 80 са такива и взех тях (и на Мерцедес стават, но те са 14мм - прекалено дебели). Струваха ми 30лв с доставка. Действително са по-дебели от моите, точните размери са: 380/100/12мм. Ремонтът се състоя буквално вчера и протече така:

Пружината е нанизана на амортисьора и стъпва на "столче" (така да го нарека), което има един зъб (добре е пружината да има този зъб, иначе няма да стъпи добре, тези на Ауди го имат, този зъб е всъщност последната витка, която е прибрана към предпоследната и се получава почти плосък завършек на пружината), пружината стои под напрежение на амортисьора, отгоре свършва с тампон, който влиза в една дебела планка, която се хваща за купето с два болта, има и два тампона отгоре и отдолу на тази планка. Пружината се сваля от амортисьора нелесно - за целта трябва да разполагате със специални скоби, които натягат или отпускат предварително пружината.

И така - всичко на всичко имаме да отвием четири болта и амортисьорът излиза. Два болта на носача (единия държи амортисьора за гредата, другия държи шенкела за гредата) и два болта, които се отвиват от купето (те държат амортисьора в кожуха/ботуша). За да се освободи пружината от амортисьора, първо се натяга с тези скоби (защото иначе има опасност да отнесе нечия ръка/глава), после се отвърта централната гайка, която държи всичко стегнато (тя е завита на края на амортисьора), за целта се държи контра с нещо (водопроводен ключ, клещи и др.), след като се развие, всичко се изнизва от оста на амортисьора. Идва момента на монтажа на новата пружина. Преди това обаче трябва добре да се помисли и да се сравнят двете пружини - колко повдигната ще стане колата, колко по-твърдо ще вози и т.н., понеже амортисьора има определен ход на разпъване, който не е безкраен (може да се окаже в един момент, че пружината може да избие ботуша и да влезе в купето, ако е много твърда, или амортисьора да излезе от кожуха си, ако пружината е много висока). За това решихме да отрежем новите пружини с витка и половина. В този случай обаче нарушихме техния плосък завършек и сега вече нямаше да легнат по целия си диаметър в шапката, а само в една точка. За целта ни трябваха правилните тампони, които нямахме. На едната пружина сложихме някакъв що-годе приличен тампон, но на другата нямахме и сложихме плоска дебела гума. Рязаните пружини обаче вече не можеха да бъдат в същата шапка (имаше опасност да излезнат, защото най-горната витка вече е раздалечена от следващата, след рязането), затова укрепихме шапката странично с допълнителни шини, които извихме по нея. След всичко това, пружината е готова за монтаж. За целта отново се натяга със скобите, всичко се сглобява в обратния ред. Всъщност сглобяването и по-точно хващането на напречната греда към шенкела, се оказа труден момент - наложи се да я повдигаме с крик, а аз да натискам шенкела надолу (стъпил с цялата си тежест върху барабана) за да съберем двата елемента (шенкела и гредата) - това всичко при условие, че амортисьора вече е монтиран в гредата (защото той и пружината я натискат надолу).

Всичко вървеше по план докато не дойде момента за развиването на един от болтовете при смяната на втората пружина - понеже заоблихме гайката, наложи се да я разсечем леко с чукане със секач и чук (с ъглошлайф рискувахме да прецакаме резбата на болта, аз предложих на майстора да завари един камък 17 за гайката, само няколко точки, и с него да я развъртим, той отказа), понеже резбата е ситна, нямахме под ръка същата гайка (болта за щастие излезна здрав), заварихме една по-голяма гайка за същата вече кофти гайка (но със здрава резба) и така я завъртяхме обратно при монтажа.

Отне ни почти цял ден да сменим двете пружини, като всъщност и аз участвах в процеса наред с майстора. Смяната ми струваше 30лв, т.е. общо 60лв ми излезе новото задно окачване. И няколко думи за първи впечатления - колата се повдигна видимо - още като се качвам, усещам че влизам в повдигната кола (преди сякаш сядах на земята), освен това стана много по-стабилна и твърда, не друса, но поема неравностите по-твърдо, което ми допада. Единствения проблем е, че преди взимах легналите полицаи на трета с 30-40, сега ще трябва да ги взимам на втора с 20. Още не съм я пробвал при натоварване, но мисля, че ще ми хареса :)

Тук прилагам снимки на колата - преди и след ремонта, както и на специфичните моменти.

 

http://media.snimka.bg/s1/3991/034226037.jpg?r=0http://media.snimka.bg/s1/3991/034226038.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/3994/034232655.jpg

http://media.snimka.bg/s1/3923/034090021.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/3994/034232654.jpg

 

С това приключвам този пост, в следващия пост може би ще си говорим за газови уредби :)

Редактирано от Арх. Пътко
Линк за коментара
Сподели в други сайтове

Както споменах в предния пост, днес ще ви разкажа как Мицка понесе своята АГУ.

 

8. Монтаж, експлоатация и разход на АГУ

 

Това е може би възелът от колата, който ми причини (и продължава) най-много проблеми и поводи да отварям предния капак и да бъзикам нещо... казвам тези встъпителни думи още в началото, но не бива да оставате с впечатлението, че съжалявам за газовата, напротив - просто всичко в този случай е въпрос на късмет и компромиси. Още в началото на покупка на колата реших да монтирам газова система (за по-кратко - 'газ','газова'), защото вярвах, че разхода в левове ще спадне драстично и няма да ми тежи на джоба; освен това винаги съм мислил в посока 'екология' и само високата цена на електромобилите ме възпира да си купя такъв (както и бедната ел. мрежа за тях). В началото, понеже изобщо не бях запознат с газовите инсталации, а все пак това е опасна система, имах куп въпроси, които поставих в една тема тук във форума (може някои от вас да я помнят), на които (само на смислените такива) ми беше отговорено с разбиране.

 

8.1. Компоненти

Моята газова система съдържа следните компоненти: бутилка, сонда, медни тръби, зареждачка/пълначка, газов клапан, изпарител, маркучи, смесител/плочка, ключ газ-бензин, симулатор за бензинови дюзи, клапа против гърмежи. Част от моите чудения в началото бяха следните - кои компоненти точно ми трябват, при кой газаджия да отида, дали е наясно какво прави, дали няма да ме излъже/преметне с нещо, дали ще може да настрои както трябва инсталацията; каква бутилка да сложа; клапата против гърмежи къде да я сложа; зареждачката къде да бъде и може би 100 други дребни чуденки.

Изясних си какво точно ми трябва след дълго четене из форумите (не само този) - в общи линии, тези компоненти които изредих горе, са минималния комплект, необходим на моята кола. За клапата - във форума имаше тема за АГУ на Каризма 1.6, където много ясно беше обяснено клапата къде трябва да е монтирана (преди дебитомера по въздуховода, а не на кутията), аз обаче нямам дебитомер... така или иначе с времето осъзнах, че това е без значение и е можело без клапа. За бутилката - понеже тя представлява един доста подсилен резервоар с много газ, който е в купето, имах опасения да я монтирам на мястото на резервната гума, понеже е много близко до бронята, и при най-малкия удар отзад рискувам своята безопасност; затова избрах да сложа бутилка 25 литра тип 'пура' зад задните седалки; за щастие резервната гума остана свободно да влиза на мястото си, което ме зарадва, а самата бутилка е толкова тънка, че стои много незабележимо в багажника и не пречи за товарене. За пълначката - реших да се монтира на задната броня, понеже не исках да се реже ламарината на купето; на бронята е доста удобно. Преди монтажа на инсталацията започнах да набавям някои неща - взех сонда (не евросонда, а обикновена, мисля че е "Томасето") и пълначка за 20лв. Бутилка купих нова от Велико Търново (май) за около 40-50лв. Това е което успях да набавя сам. Също така ми изработиха и стойките за бутилката - П-образни планки с два отвора, където ще минат скобите, които държат бутилката.

 

8.2. Монтаж

Хубаво беше да чуя различни оферти от различни газаджии и сервизи. В града обаче имаше дефицит на тези "специалисти", от няколко места ми беше предложен един, при когото в крайна сметка монтирах АГУто. Офертата беше следната - бутилка 40лв, сонда 20лв (вече набавени), изпарител+клапан 50лв втора употреба на Ловато (ревизиран), смесител (не помня колко лв), тръби 20лв (от дебелостенните и гумирани отвън), ключ и симулатор-дюзи (не помня колко лв), труд 70лв. Общо газовата инсталация ми излезе точно 350лв.

Колата я оставих сутринта при газаджията, след обяд беше готова. Първите ми впечатления бяха положителни - добре работеше и вървеше на газ, не гърмеше (от което доста се опасявах), скоро обаче същия ден започнах да намирам "кусури" - имаше някакъв проблем с паленето. Беше ми обяснено, че ключа има три позиции - бензин, газ, и прехвърляне на газ при обороти (което е много глупаво, защото аз може да искам да си я форсирам на бензин, а то ще ми я прехвърли на газ при още незагрял двигател), реших, че въпросната позиция няма да я ползвам. Но проблемът със стартирането си оставаше - палеше някак странно на бензин, при условие, че непосредствено преди това я загася на газ. А ми беше казано да я паля винаги на бензин. Еми имаше някакво "давене". Отне ми около месец докато разбера, че всъщност горивата се мешат, по-точно въздуховоди и филтри се насищат с единия вид горивни пари, които после се бъркат с "новото" гориво. В началото практикувах така - паля винаги на бензин, карам на газ (прехвърлям ръчно), гася задължително на бензин (пак прехвърлям ръчно). В течение на времето обаче започнах да гася и да паля на газ. И до момента правя така - първото палене е задължително на бензин и карам докато загрее колата (докато стрелката на Т отлепи на първо деление), прехвърлям ръчно на газ и карам на газ, гася на газ. После, ако трябва да тръгна в рамките на час (преди колата да е изстинала), паля на газ и тръгвам, ако обаче е минало повече време, обръщам на бензин, паля, карам докато загрее, и пак на газ. Така, въпросът с паленето е изяснен, но ми отне доста време и нерви.

 

8.3. Проблемът

Но това, което ме накара да намразя немърливо монтираните газови инсталации и самите газаджии покрай тях, са едни хлабави букси, които ми изкара нервичките. Проблемът го имаше дори при предаването на колата непосредствено след монтажа, а той беше следният - на газ колата работи добре, но на бензин работи ЗЛЕ - двигателя се тресе, вибрира, трака... Един приятел забеляза, че при размърдване на буксите на симулатора за бензинови дюзи, се оправят частично нещата. През това време чек-енджина свети постоянно. Отиваме двамата при газаджията и проблемът беше решен с една свинска опашка, която държи буксата неподвижна. ОК, дотук добре - колата известно време беше добре. Понякога чек-а светваше но за кратко, мислех, че е примерно ламбда-сонда. При леко застудяване обаче проблемът е налице - на бензин колата се тресе, на газ горе-долу е добре. Отивам пак при същия газаджия - а той размърда буксите, видя при коя букса чек-а изгасва, върза я пак с една опашка и каза "готов си! глоба 10лв". Посдърпахме се словесно, но в крайна сметка му платих и му обещах, че за последен път му ползвам услугите. И се случи точно така. След това, преди зимата, чек-а разбира се пак светваше, колата се тресеше на бензин, една сутрин ми дойде в повече, отворих капака, разкачих всички видове газаджийски букси, закачих си бензиновите и цяла зима си карах колата на бензин като пич. Пролетта обаче реших да върна газта и веднъж завинаги да се справя с хлабавите букси. А всъщност, ролята на този симулатор е да лъже компютъра, че бензиновите дюзи работят, защото ако те не работят, а колата върви, чек-а ще свети. Симулатора е с т.нар. японски букси, които се намесват във веригата между дюзите и рейката. И като има една или няколко хлабави връзки, аз като прехвърля и искам да карам на бензин, едната или няколко дюзи не работят (защото симулатора прави вече връзката) и съответно двигателя работи на три цилиндъра, оттам и тресенето и вибрациите.

Реших проблемът по следния начин - пробвано беше преди това няколко пъти да се коригират пластинките на женските букси, да се приближат, така че да правят по-добра връзка с мъжките. Но уви - проблемът оставаше. Затова сложих по няколко много тънки жички, свити на две, между мъжките и женските букси. Вързах неподвижно сдвоените букси за рейката и вече година нямам този проблем. Можех, разбира се, да подходя радикално - да срежа всички кабели (оригинални и на симулатора) и да ги свържа и изолирам, но прецених, че цялостта на колата ми е по-важна от успеха на газовата система.

 

8.4. Подобрения

Още в началото на монтаж на газовата забелязах някои пропуски (за част от които ми намекнаха колеги от форума), които реших да отстраня. Просто не исках да гледам мърляшки монтаж особено на моята кола. За целта - поставих скоби на всички новомонтирани маркучи (на тези за парното газаджията беше сложил), скрих всички висящи и омотани кабели, донагласих бутилката (врътнах я на 15 градуса спрямо хоризонта, така че тя да пълни на 80%, както е предвидено), силиконизирах тройника преди смесителя, защото беше се разпаднал (а той е алуминиев, може само да се лепи). На по-късен етап (преди половин година) реших да сменя мембраните на изпарителя (защото не вярвах на думите на газаджията за пълна ревизия), филтъра на клапана също. Сложих нови оригинални мембрани Ловато (30лв комплекта), помогна ми един приятел за процедурата по демонтаж и монтаж. Старите мембрани обаче бяха в добро състояние и донякъде занятието беше излишно. Колата заработи добре на газ.

 

8.5. Гаснене в движение

Покарах я известно време и се появи другия проблем - започна да гасне твърде често в движение, оставена на свободна скорост, или при спиране на светофар. Гаснеше ми дори в завои и беше неприятно. Даже мисля, че беше дошъл момент, когато дори не тръгваше на газ, а веднага гаснеше (а причината беше окисление на една пластинка на газовия клапан, откъдето не правеше връзка). Реших, че е време да си сменя кабелите и свещите (в началото на темата споменах за тях). По старите кабели имах омотани жици на ключа газ-бензин, които развих и после върнах в същия вид на новите кабели. След смяната, колата продължаваше да гасне на газ, но по-рядко. А всъщност заработи доста добре на газ и бензин. Тогава реших да подобря малко и изпарителя (беше монтиран много високо, и не надлъжно по купето на колата, т.е. така, че мембраните да остават в двете страни, а под 45 градуса, което има значение за оборотите на празен ход - понякога, от по-голямата инерция на колата, мембраните "затапват" газта и колата гасне), освен това бях чел в друг форум за т.нар. "турбо-изпарители" и за тяхната сила при поддържане на обороти на празен ход, и реших да направя моя такъв. За целта свалихме изпарителя, пробихме предния му капак в центъра (където е тънката мембрана), заварихме една тръбичка, запуших (залепих) фабричните отвори на капака (за атмосферното налягане), свързах тази тръбичка чрез един маркуч с въздуховода (там сложих друга тръбичка) - по този начин тънката мембрана вече не се издува от атмосферното налягане, а от това във въздуховода, т.е. се предполага, че оборотите се контролират от постъпилия въздух. След това монтирахме изпарителя значително по-ниско на същото място, но ориентиран надлъжно. Резултатът - колата известно време вървеше добре на газ и държеше обороти, но след време започна пак да гасне. Последваха настройки от врътката за мембраните, както и от т.нар. байпасен болт, т.е. врътка, която пуска определено количество газ, независимо от другите настройки. Наред с това реших да отпуша единия отвор на капака на изпарителя за атмосферното налягане. Откакто направих тези много "прецизни" настройки по слух, колата не гасне. Или поне до момента не се е случвало. Това което разбрах след всички тези "бъзикания" е, че това е една твърде докачлива инсталация (може би и недоизмислена, или поне с компонентите, които имам) и не мога да очаквам от нея нищо сигурно - всеки момент може да ме изненада с нещо - имам предвид да загасне в движение съвсем неочаквано, което е кошмар. Аз обаче малко ? посвикнах и разбирам кога ще тръгва да загасва, форсирам я на празен ход и някак си успявам да пристигна цял :).

В един момент на по-ранен етап, и след съветване с колега от форума, реших, че трябва да прекъсна бензиновата помпа, т.е. да я направя да спира при преминаване на газ. Взех реле, кабели, прекарах релето до задната част, свързах го уж правилно с ключа газ-бензин, но като дойде време да режа някой от кабелите на помпата, се отказах :). И сега имам прекарано реле, но нефункциониращо. Но мисля да не пипам повече там.

 

8.6. Разход на газ

Много пъти съм засичал разхода на газ. Предимно засичам разхода извън града по следния начин - зареждам определено количество газ, като гледам да е почти пълна бутилка (тя е 25литра, предполага да събира 20л) и засичам колко км ще измина с тази газ. Разходите, които ще спомена сега, са само извънградски. В началото, непосредствено след монтажа, при няколко засичания, ми гореше около 7-7,5/100, което е добър разход за подобна инсталация. С течение на времето, може би и с множеството проблеми, с които трябваше да се справям, както и заради това, че карах със стари кабели и свещи, разхода се завиши до към 10-11/100, което беше още една причина да разкача газовата. След смяна на мембрани, свещи, кабели, настройки и т.н. разходът се нормализира и сега е в границите 7-8/100, което е добре. Последно ходих до София преди седмица и потвърждавам този разход. Но той е при едно нормално каране, бих казал дори икономично - по магистралата с около 100км/ч средно, извън нея с 90км/ч средно; но бях доста натоварен - двама пасажера и багаж. Още едно засичане - лятото за Бургас, тръгнах с пълна бутилка, мисля беше 25 литра, до Бургас са мисля 210км, бях с още двама пасажера и багаж, карах със средна скорост 130км/ч (бързахме), точно в центъра на Бургас ми свърши газта, това прави разход около 11/100. Другото, което ми е неприятно в цялата ситуация, е, че разхода и количеството газ, което зареждам, всеки път са различни и никога не знам нито колко газ ми остава, нито какъв ми е разхода. На всичкото отгоре сондата спря да работи преди време и сега трябва да помня кога съм заредил с колко и колко съм карал. Заключителни думи: От газова инсталация има смисъл само, ако колата се кара много. Добре е АГУто да е инжекцион, тогава разходът е константа (предполагам), настройката е по-прецизна, съответно разходът е по-нисък. От пропан-бутан се спестяват около 30-40% от бензина, икономията въобще не е "наполовина", както някои си мислят. А помня думите на приятеля, който се опита да ме навие в началото да сложа метан "на пропан-бутан пестиш 30-40% от бензина, а на метан пестиш 30-40% от пропан-бутана" - с мерна единица "лев" :).

 

С това приключвам поста, по-долу прилагам снимки, на които се виждат всички елементи по газовата, както и "турбо-изпарителя". Следващия път ще разкажа за някои подобрения по колата от общ характер.

 

Малко след монтажа на АГУ

 

http://media.snimka.bg/9324/024902930.jpg

http://media.snimka.bg/9324/024902961.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/9324/024902966.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/9324/024902973.jpg

 

Моментното състояние на АГУ

 

http://media.snimka.bg/s1/3994/034232657.jpg

http://media.snimka.bg/s1/3923/034090023.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/3923/034090024.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/3923/034090031.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/3923/034090025.jpg?r=0

Редактирано от Арх. Пътко
Линк за коментара
Сподели в други сайтове

В този пост ще стане дума за някои екстри, подобрения и ремонти по колата, които не са били нужни или спешни, просто внасят свеж нюанс в цялата картинка :).

 

9. Екстри, подобрения

 

9.1. Първото такова беше премахването на катализатора. Реших да го направя, защото имах чувството, че колата е запушена, понеже не вървеше така, както ми се искаше. Освен това на тези км (270 000) бях посъвтван да го махна. В крайна сметка колата не се отпуши, т.е. не тръгна повече, но и нямаше негативни последици. Катализаторът е обграден с ламбда-сонди, т.е. има една преди него и една след. Което на теория би довело до проблем, ако предположим, че сондите работят и показанията им влияят твърде много на работата на колата. На практика обаче не е така - дали не работят (не съм ги сменял), дали не отчитат, дали не влияят, но чек-енджина не е светил след премахването на катализатора. Понякога светва, но инцидентно, най-вече когато карам на газ дълго време по баир, но бързо загасва - мисля, че е някоя от сондите.

Катализаторът го срязахме по планките, защото болтовете нямаха отвиване (и не приличаха на болтове). На мястото му сложихме права тръба с диаметър колкото останалата част от генерацията. Катализаторът не беше твърде запушен, защото, гледайки през него, все пак се процеждаше бегло светлинка.

След година може би, преди задното гърне, там където генерацията прави една неприятна чупка, за да се качи върху напречната греда и да премине към гърнето, има една планка (която свързва гърнето към останалата част) - там беше доста изгнило и имаше малка дупка. Наложи се обработка при заварчик. За целта трябваше изгнилата част да се изреже и да се завари нова тръба; което изискваше цялата генерация да се откачи от тампоните и да висне долу, за да се работи спокойно. Понеже не го направихме така, майсторът отряза част от генерацията и свали нея + задното гърне - сега имам ненужен ряз (разбира се, заварен), а можеше да бъде избегнат. На всички места, където има рязане и заварка, заварката не е по целия периметър на сечението на тръбата, а почти по целия - най-отгоре, където е труден достъпът за заваряване, има леко издишане - за целта пак трябва да се сваля генерацията. Трябва след зимата да го накарам да я направим както трябва.

 

http://media.snimka.bg/s1/3994/034232641.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/3923/034090007.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/3994/034232640.jpg?r=0

 

9.2. Последва профилактика на спирачни апарати - предни и задни. Първо започнахме с предните. В началото при спиране усещах ромолене, стържене; освен това джантите много загряваха. Наложи се раздвижване и смазване на буталцата и престъргване на спирачните апарати (ръбовете им бяха натрупани с ръжда). След това минахме на задните барабанни спирачки - там ръждата беше повече. Раздвижихме и тях. След тази профилактика колата започна да спира по-добре. След известно време обаче започнах да усещам леко биене при спиране, т.е. спиране с тресене (което продължава и до сега) - отдавам го на може би криви дискове, затова гледам да спирам плавно и с не голямо усилие върху педала. Накладки не съм сменял, но тези имат още ресурс. След профилактиката обаче започнах да чувам разни шумове от задните колела - "църкащ" звук, увеличаващ се с оборотите на колелата. Доста време го слушах, може би половин година. Проверявах да не е предпазната ламарина, разни ръбове по барабана - не бяха те. В крайна сметка се оказа един вътрешен ръб на барабана, който беше натрупан с ръжда. Престъргах го (просто го изчагърках с отвертка) и оттогава шумове не е имало. Наскоро пък свалих капаците на барабаните за основно почистване с шкурка на флекс, след което ги пръснах с боя. В момента са добре.

 

9.3. Дълго време нямах ръчна спирачка. Как я загубих - не помня, но мисля, че беше в момент на невнимание и изострени нерви (бях при газаджията), когато тръгнах с вдигната ръчна, първо назад, после напред с въртене на гуми. Чак на трета усетих, че нещо ме възспира отзад. Може би от тогава нямам ръчна - нямам, в смисъл лоста се люшкаше свободно нагоре-надолу, все едно някое жило е откачено. Карах така дълго време, може би година. Не знаех къде и как да проверя жилата, а и не ми оставаше време. Една пролет се качих на канала и видях, че отдолу всичко е наред. Остава да има инцидент с жилата в купето. Махнах барчето между седалките и видях, че едното жило се беше изхлузило от планката - а планката държи централното жило и другите две, които отиват към колелата. Сложих го обратно, пристегнах планката и вече ръчна имах.Остана да се регулира самото жило, т.е. да се нагласи ръчната къде да отделя. За целта махнахме барабана и с проба-грешка регулирахме ръчната от реглажния винт - развърта се малко да отдалечи челюстите, капака се слага, ръчната се вдига малко - ако капака не се върти - добре е, ако се върти - повтаря се процедурата.

 

9.4. Наскоро реших да предпазя по някакъв начин задните греди, които в общи линии най-много страдат от лугата зимата. Реших да монтирам калобрани. За целта използвах стари гумени стелки, които премерих и изрязах на необходимото място и след това ги нитовахме с дълги нитове и големи шайби. Не исках да дупча купето, затова гледах да ги хванем повече за гредите и за някои странични предпазни ламарини зад бронята. На едно място се наложи обаче малка дупка в купето (имам предвид високо в подкалника, реално нитът не влиза в купето, а вътре зад задната кора, дори зад ламарината зад нея). Стана добре и се надявам повече мръсотии да не хвърка към гредите (въпреки че им е малко късно да ги предпазвам - доста са изчурдели; на снимките във втория пост се виждат).

 

http://media.snimka.bg/s1/3960/034163988.jpg?r=0

 

9.5. Това лято ми хрумна идеята да сложа халогени на фабрично оставените отвори. Понеже оригинални халогени за модела трудно се намират, прибегнах до аматьорски такива. Фабричните отвори обаче не са окръжности, а елипси с около 8-9см диаметър и не са разположени фронтално, а гледат леко встрани. Харесваше ми това, че инсталацията беше прекарана - имах серийно оставени букси за халогени както и бутон вътре в купето. Оставаше само да сложа халогените и да ги пусна. Но задачата се очертаваше по-сложна отколкото си мислех. За целта взех два нормални универсални халогена 65мм диаметър за 10лв; две сиви фунии; две лупи с диаметър 75мм, лепило; изрязох фуниите под ъгъл (използвах свалените капачета за ориентир), залепих в по-тесния заден изрязан край халогените, отпред на фуниите залепих лупите и вече имах халогени за кола с лупи. Монтирах ги на бронята посредством две импровизирани ламаринени планки, като преди това ги залепих. Понеже тези халогени нямаха фабрични букси, се наложи да срежа моите и да свържа кабелите. Бях вече готов, но бързо се разочаровах - фарчетата не светеха. При проба директно на акумулатора светят - значи има проблем с инсталацията. Започна едно чудене поне три дни. Първо разглобих копчето - вътре всичко беше наред. След съвет във форума, откъдето разбрах, че трябва инсталацията да минава през някакво реле, което аз нямах, но и не можах да открия, отидох при "жичкаджия". След дълго чудене и мерене не успяхме да разберем серийно заложената инсталация как да я накараме да работи. И той предложи да свържа халогените към релето на задния халоген (което се намира в предната кутия за релета и бушони). За целта трябваше да прекарам нова инсталация, .т.е кабели. Прекарах ги (доста предпазливо, като ги изолирах добре в шлаухове и т.н.), свързах ги за релето и фарчетата светнаха. Сега ги стартирам от бутона, светват задния и предните халогени, но това е възможно само ако са включени къси светлини (т.е. не мога да ги ползвам за дневни светлини, каквато ми беше идеята). В мъгла не съм ги пробвал, но вечерно време светят много добре, малко встрани, което ми помага да виждам средната лента и банкета вдясно :).

 

http://media.snimka.bg/s1/3923/034089990.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/3923/034089991.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/3923/034089992.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/3923/034089998.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/3923/034090000.jpg?r=0

 

9.6. С чистачките съм се занимавал няколко пъти, като единия път ми излезе малко скъпо (в предвид проблема и това, че можех да си го реша сам за 5 мин). Първият път ми изгоря бушон. Беше непосредствено след покупката. Не знаех, че в колата има бушони в краката на шофьора, и разглобих лостчето за чистачките ("логично" - след като цялата система умря изведнъж, а всичко се управлява от този лост, значи той е) - оказа се, че не е той. Добре че беше един приятел, който ме подсети за бушоните :). Втория път проблемът с чистачките ми се случи в най-неподходящия момент - бях в Пловдив, валеше дъжд. Карам си аз, вече тръгвах към Димитровград, и при една по-сериозна дупка, чистачките отказаха. Отбих, почудих се, тръгнах да търся бушони, намерих, смених ги всичките - не беше от тях. Какво направих след това ще разказвам по-късно в темата. След като се прибрах в града, отидох при познатия ми "жичкаджия" - свали моторчето, разбъзика го, откри, че нищо му няма, само имаше лоша маса; пусна маса към по-надеждно място, монтира го и чистачките тръгнаха. Проблемът беше, че спряха на средата на стъклото - лостовата система беше нарушена. Отне ни почти цял ден да се справим с проблема, за щастие успешно. Третия път на отказване на чистачките се оказа пак бушон. И този път схванах какъв всъщност е проблема - при пускане на задната чистачка, бушонът изгаря (мисля първия път пак се случи така) - явно инсталацията на задната чистачка натоварва бушона. Реших повече да не я ползвам.

 

http://media.snimka.bg/s1/3923/034090029.jpg?r=0

 

9.10. В интериора не съм правил кой знае какви подобрения, с изключение на това, че си изчистих въздуховодите, понеже зимата при пускане на парното хвъркат всевъзможни листа, боклуци и прах. Също така, още в началото, си уших две калъфки за възглавници с логото на Мицубиши (симптомът на младия притежател на първата си кола), но така и не съм ги ползвал, държа ги отзад на кората на багажника. Освен това монтирах едно капаче на барчето между предните седалки (то дефакто не е барче, а в кората има един голям отвор, в който се слага обикновено шише вода или други неща), понеже се пълнеше много бързо с прах и боклук. Сега винаги е много чисто, но няма къде да си държа водата.

 

9.11. Акумулаторът ми е доста стар, т.е. колата я купих с него. Миналите зими доста често ми падаше (по-точно по веднъж, два пъти на зима), затова реших да му направя предпазна топлоизолирана кутия. За целта използвах стар плексиглас, който имах; стъклена вата; малко фолио и тиксо. Премерих размерите на стойката на акумулатора и самия него. Направих кутията преди година, но я монтирах преди броени дни - честно казано, ако я бях направил един пръст по-дълга, щеше да ми е по-лесно. Но и така успях да я вкарам на място, преди това вкарах акумулатора в нея. Стегнах всичко със скобата. Ще видим тази зима дали ще има ефект.

 

http://media.snimka.bg/s1/3994/034232648.jpg?r=0

 

9.12. След всичко изчетено до момента (ако някой въобще чете всичко), особено от точка 9.4. насам, сигурно си мислете, че нещо ми хлопа. Ще ви уверя, че грешите, като споделя последното си най-дръзко подобрение. Понеже често ми се налага да правя нещо под предния капак (когато не ми се налага да правя нещо отдолу) и ползвам най-различни инструменти, някои от които, след като паднат в коша под двигателя, търся един час, реших да си направя нещо като кутия за инструменти под предния капак - там да стоят и като ги ползвам, да не се търкалят и разхождат. И я направих - снимката, която прилагам, казва всичко. Критиките и насмешките тук са излишни - на мен ми харесва така и мисля, че ще ми е полезно.

 

http://media.snimka.bg/s1/3994/034232649.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/3994/034232650.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/3994/034232651.jpg?r=0

 

Следващия път ще разкажа за някои интересни преживявания с мен и Мицка :).

Редактирано от Арх. Пътко
Линк за коментара
Сподели в други сайтове

  • преди 2 седмици ...

Както обещах предния път, сега ще разкажа за някои

 

10. Паметни случки с Пътко и Мишка :)

 

10.1. Един слънчев ден тръгвам аз с една дружина (три доста едри дами) на кратка екскурзия. Колата беше в нелошо здраве. Изключвам факта, че онези хлабави букси, които правеха проблем на бензин, не бяха още оправени. Дори в деня на тръгване си спомням, че на бензин колата работеше на три цилиндъра и чек-енджина светеше. На газ съответно си вървеше както трябва. Бях още със старите свещи и кабели. И тръгвам аз, всичко наред, отидохме до въпросното място, позяпахме, тръгваме към едно друго място, което е на един хълм. В началото на изкачването усетих лека липса на мощност ( карах още на газ) и на един път, който е стръмен и право нагоре - засилих Мицка отдолу, но засилването се оказа слабо, бързо се наложи от трета да включа на втора, настъпих педала почти до долу, но усетих как колата отказва да ускорява. Почти вече когато бях спрял, се принудих да включа на първа - ок, настъпих, но колата не помръдна :). Форсирах на първа на газ - газ, полусъединител, газ-полусъединител - усещах как колата вместо да тръгне, тръгва да гасне (на газ). Едната дама ѝ стана неловко и предложи да слезе (не съм я карал, тя сама предложи), аз словоохотливо приех, в това време реших да видя на бензин дали няма да мога да изтегля - прехвърлих, чек-енджина, разбира се, светна - сигнал, че ще драпам нагоре на три цилиндъра :). През това време зад мен се появи друга кола, която стана свидетел на цялата случка - представете си - аз на средата на пътя съм спрял, в опит да потегля, в този момент дамата слиза, и аз с пърпорещ от мъки двигател, тръгвам едва-едва :). Наблюдавах в огледалото онези в задната кола как не спират да се превиват от смях :). В крайна сметка успях да кача малко нагоре, където беше по-равно, взех си дамата от там и продължихме всички нагоре. На върха поразбъзиках малко тези букси, на спускане обратно проблем нямах. От тогава съм забелязал, че на газ (без значение как я настройвам газовата) няма тази мощност както на бензин. Логично.

 

10.2. Пътувам с майка ми до Пловдив. Свършихме работата, тръгваме на обратно. Времето беше лошо - мрачно, беше започнало да се стъмнява, а тъкмо започваше да вали. Карам си аз и през една по-голяма дупка колата друсна по-сериозно и чистачките спряха да работят. Припомням в тази връзка точка 9.6 от предишния пост (сега виждам, че точки 7,8,9 липсват - но няма пропуснат текст, просто съм объркал номерацията, извинете). Първата ми мисъл беше за изгорял бушон. Не можех да карам без чистачки, дъждът засилваше. Отбих на Цариградско и тръгнах да търся бушони (за жалост нямах). Намерих един магазин, в който ме размотаваха един час, в крайна сметка ме запратиха чак в Косер, там щели да имат. Ок, отивам, купувам, сменям - чистачките не тръгват. Вече беше започнало да се стъмнява, а беше абсолютно задължително да се прибера този ден. А и майка ми е с мен. Да тръгна да си оправям чистачките в този дъжд - абсурд, след като дори не знам какво им е. Нямах време да търся сервизи (загубих това време в търсене на бушони). Остана да потърся един приятел, който евентуално да даде съвет. Дойде, поогледахме чистачките, не можахме да ги оправим. Решението, което той предложи, бе - да взема едната чистачка в ръка и да си бърша джама, карайки. Казах си "ми кво пък, май това е единствената ми възможност". Дръпнах седалката напред, прегърнах волана, стиснах лявата чистачка, прозореца свален до долу, пробвах няколко пъти да избърша предното стъкло - едва стигам до към 1/3, колкото да видя къде карам. Схемата работи, ще се приберем :). Добре, тръгнах, но не помислих, че със скоростта се усилва и скоростта на дъжда. Подавах си ръката на всеки 10-15 секунди, просто дъждът вече беше силен. Ако не избърша, виждам само стоповете на предния автомобил размножени като цъфнали рози. Докато се прибера у дома, цялата ми лява половина на тялото, плюс най-вече ръката, бяха ледено студени и вир-вода. Упражнението по каране на кола с гърди, залепени във волана, с цел да си изтегля ръката пред стъклото, за да го избърша, е не само трудно, но и смешно за всички участници в движението. Предполагам доста водачи са се чудели какво прави тоя луд, подал си едва ли не главата през прозореца и размахващ тая дълга пръчка - явно ще шиба магарето под капака :)

Още по-смешно е какъв се оказа проблемът с чистачките - кофти маса. Проблем, който може да се установи за 5 минути и също за толкова да се реши. Но нито аз, нито моя познат се сетихме да проверим за маса.

 

Ами май са това, да ви кажа честно :). Има и безброй други по-малки, които си спомням, но не биха представлявали интерес на аудиторията. Следващия път ще разкажа за някои щети по купето/ламарината и някои бъдещи ремонти, които мисля да направя. С което темата се ориентира към своя финал.

Редактирано от Арх. Пътко
Линк за коментара
Сподели в други сайтове

В този пост, в който ще има повечко снимки и по-малко приказки, ще стане дума за

 

11. Външен вид на Мицка

 

11.1 Началното състояние на колата - Снимките буквално съм ги правил 2-3 дни след покупката. И между другото - тези снимки ги намерих вчера, забутани в компютъра ми, затова сега им идва реда. Забелязват се следните моменти:

- Външното състояние - липсват задните капачки за багажник от лайсните на тавана; задната чистачка стои вертикално; задната броня е малко пукната:

 

http://media.snimka.bg/s1/4039/034322621.jpg

http://media.snimka.bg/s1/4039/034322623.jpg

 

- Под капака - някои елементи са богато обработени с черен спрей - ботушите на амортисьорите, предната греда, където е хванат радиатора; капака на двигателя и предпазната ламарина на колектора:

 

http://media.snimka.bg/s1/4039/034322673.jpg

 

- Вижда се колко ръждиви са задните барабани, поне на пръв поглед. Също се вижда колко добре изглеждат задните вежди - ръждата още не е избила; по-надолу ще видите моментното състояние на веждите:

 

http://media.snimka.bg/s1/4039/034322650.jpg

 

- Това е първият ми сблъсък с реалността - 266 393 км (снимката е на фокус, значи ръката не ми е треперяла :)):

 

http://media.snimka.bg/s1/4039/034322648.jpg

 

- Праговете не се вижда да са много изгнили, предимно по ръба/уливника. Но по-късно (вкъщи) установих, че имат нужда от изкърпване в задната си част (писал съм за това в началните постове). Същото важи и за легена на резервната гума - доста ръжда беше насъбрал:

 

http://media.snimka.bg/s1/4039/034322628.jpg

http://media.snimka.bg/s1/4039/034322666.jpg

 

- И все пак продавачът не беше напълно "черен" - излъга ме за годината, километрите, мощността на колата, и за това, че моторът бил с верига, не с ремък :), но пък ми даде четири страхотни (наистина) зимни гуми с оригинални джанти (доста ръждиви) и хубаво CD (на снимката панелът съм го свалил). И реално - аз до момента не съм купувал гуми за колата, нито пък кой знае какви екстри - музика, спойлери или т.н., вече започва четвърта година.

 

http://media.snimka.bg/s1/4039/034322668.jpg

http://media.snimka.bg/s1/4039/034322631.jpg

 

11.2. Накратко припомням някои първоначални ремонти, свързани със снимките, които намерих наскоро:

 

- Тук се вижда обработката ми против ръжда отдолу; вижда се катализаторът, че е още там (състоянието му), както и това, че от двете му страни има лабда-сонди:

 

http://media.snimka.bg/s1/4039/034322680.jpg

http://media.snimka.bg/s1/4039/034322681.jpg

http://media.snimka.bg/s1/4039/034322687.jpghttp://media.snimka.bg/s1/4039/034322689.jpg

 

- Реших да направя рамката на страничната врата черна, не синя; облепих я с черно матово фолио - стана доста добре (и до момента е добре):

 

http://media.snimka.bg/s1/0096/026435386.jpg?r=0

 

- Вижда се в задната част, точно под капачката за зареждане, как ламарината е леко натисната (така я купих) - тогава падна голямо разглабяне на задните кори, с цел да бръкна отвътре и да изправя ламарината - успях частично, но тогава установих, че задните вежди са супер ръждясали отвътре и е въпрос на време да избият и отвън (няма да казвам какви шупли ръжда извадих от там и на какво приличаха ръцете ми):

 

http://media.snimka.bg/s1/4039/034322691.jpg

 

11.3. Моментното състояние на колата

 

- Така изглежда отстрани, след като е повдигната със задните пружини:

 

http://media.snimka.bg/s1/3994/034232654.jpg?r=0

 

- Наскоро махнах синьото фолио, залепено от продавача на задната броня, за да прикрие раната (но дори така ми харесва повече, отколкото с фолиото). Забелязвате също леко свито във вертикала на задната врата - резултат от една дървена греда, забита на път в ремонт, която аз не видях, докато маневрирах назад:

 

http://media.snimka.bg/s1/3923/034090019.jpg?r=0

 

- Така изглеждат веждите в момента (идното лято мисля да ги тръкна малко и да ги пръсна с моята боя - чудя се колко сериозно да ги правя, понеже не са чак толкова зле...):

 

http://media.snimka.bg/s1/3960/034163985.jpg?r=0

 

- Ето я и най-голямата щета по купето (лично от мен). Странното е, че колата оцеля през много по-тежки сезони и времена - през една тежка зима един клон беше така надвесен над нея, че ако беше паднал, щеше да я изкриви тотално (аз не бях тогава вкъщи за да я преместя), после оцеля през големите бури това лято - един клон (не просто клон, а половината дърво) се стовари точно на метър от нея, аз точно в пика на бурята излезнах да я местя, но клонът вече беше паднал. А въпросният удар се получи пак от клон, но доста неочаквано - явно е бил на падане и след всички лоши моменти, е решил да падне. За щастие, е паднал на см от стъклото - успя да изкриви леко ламарината, като боята се напука на три места, където след време ламарината ръждяса. И това лято реших да възспра процеса по окисляване, за целта обработих мястото с Поксипол :). Не искам някой тенекеджия да пълни дупките по колата с някакъв какъв да е кит, който след време ще опада. Единсвената цел беше да възспра ръждата и точно това стана:

 

http://media.snimka.bg/s1/3923/034090015.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/3923/034090017.jpg?r=0

 

11.4. Запланувани бъдещи ремонти

Възнамерявам това лято да обърна малко внимание на веждите, също така имам кормилни накрайници за смяна. Наред с тях може би ще сменя и левия шарнир (вече смених десния, както писах в предходните постове). По предницата мисля друго да не правя (всъщност се надявам), по цялото окачване също. По двигателя - също мисля, че няма проблеми. Някога във времето ще се наложи реглаж на клапаните, понеже в момента си тропват доста отчетливо, дори на загрял двигател (в момента съм с масло Приста 10-40)... и все пак колата е на близо 300000км, като се съмнявам някога да е отваряна за реглаж. Но се надявам, да не ми се налага това лято, понеже в града малко хора биха могли да се справят (всъщност момчетата, които ми правиха ск. кутия, биха могли може би), но ще видим...

Един малко по-идеалистичен поглед над плана за ремонти, би съдържал също: облепяне на стъклата с фолио (понеже адски ми пече/блести лятото), монтиране на по-големи джанти (или поне обработка на тези по някакъв начин - мислех, да ги правя черни), да се направят веждите и чукнатото на тавана както трябва - шкурка, кит, грунд, боя, лак при професионалист. Обаче не мисля да се задълбочавам толкова много, затова просто ще сменя накрайниците и ще пооправя веждите :). На газ продължава да ми гасне, но вече ѝ свикнах и се опитвам да не ми прави впечатление. Но като цяло проблеми с газовата отдавна нямам :). И мисля, че забелязвам закономерност в гасненето - като намалявам на скорост до такава степен, че ми гасне, или като друсне малко по-сериозно, примерно при легнал полицай...

 

Следващият пост мисля, че ще бъде финален - в него ще се опитам да направя обобщение за моята кола, както и ще предоставя всички снимки в линк. Ако някой въобще ме чете (изключвам тези, които със сигурност знам, че няма да отворят тема, писана от мен) и ако има някакъв коментар по темата, да се чувства свободен да се себеизрази :).

Линк за коментара
Сподели в други сайтове

Е не, това е най-подробната тема която съм виждал. Евала на собственика, а за тази "кутия с инструменти" под капака - да не ти пука, нали на теб ти е удобно. Няма някой от форума да дойде и да рови под капака.

Линк за коментара
Сподели в други сайтове

А, и на мен ми хареса кутията за инструменти под капака - нали все ги правим на улицата и редим инстументите и частите я по двигателя, я по тротоара - И в двата случая може нещо да се загуби, или да падне някъде в колата и да се мъчим да го извадим.

Линк за коментара
Сподели в други сайтове

Темата не съм я чел, защото само вида и е достатъчно демотивиращ. "Подобренията" които виждам по снимките също са изумителни... А и като знам на какви експерименти е подложен автомобила... :icon_crying:

Линк за коментара
Сподели в други сайтове

Темата не съм я чел, защото само вида и е достатъчно демотивиращ. "Подобренията" които виждам по снимките също са изумителни... А и като знам на какви експерименти е подложен автомобила... :icon_crying:

По-добре експерименти, отколкото издевателства :) (не конкретно към теб, Емо, по принцип)

За дължината - така става, като искам да опиша всичко в една тема. За мен всичко, което съм написал, е важно, защото за всичко съм хвърлил малко или много усилия. И мисля, че не съм изпадал в ненужни "подобрения" с изключение на 1-2 :). Всеки може да преценя дали му харесва, дали е правилно и т.н.

 

12. Профилактика на МПХ

 

Този пост е "непредвиден", ще бъде посветен на едно "ремонтче", което проведох последните два дни. Както казах преди в темата, на студен старт мотора не държи постоянни обороти - ту падат много ниски, ту се форсира. Преди месец се принудих да сваля целия дросел и да го изчистя в кореселин (писах преди в темата, който е чел, знае). Ефект от това имаше но минимален. Ефектът се изрази в това, че като падат оборотите, веднага се вдигат пак (преди се налагаше да се намесвам с педала, за да не угасне колата).

Пропуска ми в тази процедура беше, че не обърнах внимание на моторчето за празен ход (МПХ), което, според мен, изпълнява ролята и на смукач при първи старт и заради което си мислех, че имам проблем с оборотите.

Днес почистих МПХ, ефект обаче отново нямаше, какъвто очаквах. Пиша този пост обаче, просто за да обясня как се сваля, какво представлява МПХ, и да приложа снимки.

 

12.1. Демонтаж на МПХ

То се намира в долната страна на дросела. За целта трябва да се разглоби филтърната кутия (не цялата, а след филтъра), заедно с въздуховода. След като се махнат, се открива дросела с всички датчици по него. МПХ се сваля лесно - крепи се за дросела с два болта, след като се отвъртят, се вади МПХ, но има едно уплътнение, което трябва да внимавате да не падне (после трудно се взима из под колата). Взимате си МПХ-то и бегом вкъщи да го чистите.

 

12.2. Устройство на МПХ

МПХ се състои от две части - ротор и статор. В статора има четири намотки, а роторът представлява една ос, която лагерува в двата си края, на нея има сложен магнит. Роторът се върти в статора и въртейки се, предава въртеливото си движение във възвратно-постъпателно на една пластмаса, закрепена отпред на оста, т.нар. "игла". Тази игла всъщност отваря или затваря байпасен канал в дросела и по този начин МПХ регулира постъпилия въздух в дросела, когато моторът върти на празен ход.

 

12.3. Стойности на МПХ

Бях чел във форума, че съпротивлението на намотките трябва да е 30 ома, ако е по-голямо, моторчето е за смяна. Ако е по-малко, освен че трябва да се смени, има и проблем в ЕКУ-то на колата. Какъв, не знам, само съм чел, затова няма да кажа :). Как се мерят намотките - за целта ви трябва мултицет. Как се борави с мултицет, не знаех до този момент, но вече знам, благодарение на един колега, който най-сърдечно ми обясни. По-късно ще изказвам обаче благодарности :). Намотките излизат на корпуса на МПХ чрез една букса, където има 6 пина, в две редици по три. Мерите първа редица - 1-2 пин - 30ома, 2-3 пин - 30ома, 1-3 пин - 60ома, на втория ред пак така. Тук да отбележа, че без да свалите МПХ от дросела, няма как да ги измерите, или поне аз не можах (много е тясно). При мен всички намотки дадоха 40 ома точно. Не знам дали трябва да го сменям, но засега няма :).

 

12.4. Профилактика на МПХ

След това разглобих моторчето - то се състои от две части, завинтени с болтове, между които пак има уплътнение. Отвивате болтовете, вадите ротора от статора. До тук е разглобяването, имах желание да разглобя и ротора и да го почистя основно, но се оказа, че той има две крайни положения в корпуса си - докрай навит и докрай развит (съответно и иглата отпред се показва на мин и макс), но самия ротор не се вади. Все пак му потопих муцунката в разтворител (но само нея, другите елементи не бива да се мокрят), излезна съвсем малко чернилка, но не броя това за почистване. Така или иначе, МПХ ми беше като цяло чисто, освен това ротора си се въртеше без усилие и просто не виждах какво да му ремонтирам.

Слезнах до колата, сглобих си всичко обратно, стартирах двигателя и разлика забелязах съвсем малка - оборотите пак играят, но някак в по-малки граници. Не се форсира толкова много както преди, не падат и толкова ниски.

 

Тази снимка показва къде точно се намира моторчето (развива се с камък 8):

 

http://media.snimka.bg/s1/4043/034330507.jpg

 

Така изглежда моторчето, когато го свалих:

 

http://media.snimka.bg/s1/4045/034334231.jpg?r=0

 

Така изглежда разглобено (ротора и статора):

 

http://media.snimka.bg/s1/4043/034330506.jpg

 

Това е в развито докрай състояние (т.е. иглата показана максимално напред), но аз съм я натиснал, за да се види лагеруването в основата:

 

http://media.snimka.bg/s1/4045/034334235.jpg

 

Това е като цяло за МПХ. Тези дни ще следя оборотите как са. Използвам случая, че свалих филтърната кутия, за да снимам и покажа "пеперудата", на която са закрепени жилата за скоростите. За целта припомням точка 6.7, където съм описал проблема. Тази снимка да се счита приложена към тази точка. На снимката проблемното жило, което беше излезнало, е точно в средата:

 

http://media.snimka.bg/s1/4043/034330509.jpg

 

С това приключвам поста. Следващия може би ("дай Боже" си казвате) да е последен :)

Редактирано от Арх. Пътко
Линк за коментара
Сподели в други сайтове

Здравей ,шапка ти свалям за усилията но много си обстоятелствен ,по добре да прочетеш Братя Карамазови . Поздрави :drinks:

Линк за коментара
Сподели в други сайтове

По-добре експерименти, отколкото издевателства :) (не конкретно към теб, Емо, по принцип)

За дължината - така става, като искам да опиша всичко в една тема. За мен всичко, което съм написал, е важно, защото за всичко съм хвърлил малко или много усилия. И мисля, че не съм изпадал в ненужни "подобрения" с изключение на 1-2 :). Всеки може да преценя дали му харесва, дали е правилно и т.н.

 

Дали са просто експерименти или издевателства, въпрос на виждане. Аз лично като се сетя какви кабели и свещи, захвърлени от нечии голф искаше да преправяш и натъкмяваш направо настръхвам. Иначе прав си, всеки сам си преценява ;) Поздрави!

Линк за коментара
Сподели в други сайтове

Здравей ,шапка ти свалям за усилията но много си обстоятелствен ,по добре да прочетеш Братя Карамазови . Поздрави :drinks:

 

 

 

http://www.mitsubishibg.com/forum/public/style_emoticons/default/rofl.gifhttp://www.mitsubishibg.com/forum/public/style_emoticons/default/rofl.gifhttp://www.mitsubishibg.com/forum/public/style_emoticons/default/rofl.gifhttp://www.mitsubishibg.com/forum/public/style_emoticons/default/rofl.gifhttp://www.mitsubishibg.com/forum/public/style_emoticons/default/rofl.gifhttp://www.mitsubishibg.com/forum/public/style_emoticons/default/heat.gif

Линк за коментара
Сподели в други сайтове

С тази тема не искам да ви поучавам как да си ремонтирате колите, нито да се изтъквам по някакъв начин колко много ремонти съм правил по колата, вие сте по-големи специалисти от мен, това ми е ясно :).

Целта на темата е - ако някой колега, който реши да си купува този модел Мицубиши, а не разбира много от коли, да се припознае в мое лице, и да прочете темата, за да види евентуално пред какви проблеми ще се изправи. Не казвам, че колата е проблемна, но точно моята кола беше в запуснато състояние. И ако предположим, че всяка втора кола на пазара е такава, е добре въпросния човек да прочете всичко за конкретната кола на едно място.

Темата има информативен характер за повечето стандартни малки проблеми и ремонти. Но се получи доста голяма, защото се опитвам да бъда изчерпателен (разказвателно и със снимки), мисля че това е полезно на неопитния читател, бъдещ колега.

Освен това, много по-лесно е да извършиш процедура/ремонт, ако видиш точно как се прави предварително на снимки.

 

Това разяснение го слагам в отделен пост, да е по-видно. Следващия пост ще бъде за смяна на кормилни накрайници (имам външен и вътрешен за смяна, но ще сменя само външния засега, а вътрешния напролет), който ще бъде предпоследен. Ще последва след него и един заключителен пост, с което приключвам. И без това се изчерпах, освен това колата е стегната и не мисля да правя други неща, освен това явно няма смисъл да се хабя, пишейки тук :)

Линк за коментара
Сподели в други сайтове

Малко ъпдейт на темата да направя. Днес приключих поредното и последно за тази година ремонтче:

 

13. Смяна на външен кормилен накрайник

 

Това е една сравнително елементарна процедура. Симптомите бяха - чувстваше се луфт във волана, т.е. престава да бъде директен (това не изведнъж, а постепенно го забелязах) - при малки отклонения във волана, почти не се променя траекторията на колата. При мен също така беше застанал на една страна, т.е. за да върви колата направо, трябваше да държа волана леко надясно. Наред с това имаше и много гадно, ясно изразен трополене - при минаване по неравен път (паваж, с разпилени боклуци или просто с много кръпки по него), по дупки и т.н. И освен това - при вдигната предница на крик и свалени колела, когато клатех шенкела ляво-дясно, се виждаше как тропа, а вътрешния накрайник не мърдаше.

За целта си купих външен накрайник (Монро - 15лв) и днес го сменихме. Как се сменя:

Махате колелото. Външния накрайник е завъртян на вътрешния, законтрен е посредством гайка, която пак се завърта на вътрешния. Понеже вътрешния се върти свободно в леглото си, затова е нужна тази гайка, която стопира външния да се върти спрямо вътрешния и обратно. Поне аз така си го обяснявам. За да се смени външния, първо се развива гайката отдолу (ключ 17), избива се накрайника от ухото на шенкела, после трябва да се развие от вътрешния накрайник. Понеже не мислех да минавам реглаж, премерих двата накрайника (преди да сваля стария) дали са еднакви - оказаха се с абсолютно еднаква дължина. Т.е. трябваше просто да монтирам новия на мястото на стария. Ако има разлика в дължините, трябва да се регулира от законтрящата гайка и евентуално с въртене на вътрешния накрайник. И така - избих външния от шенкела, развъртях го, като държах законтр. гайка с ключ 17 да не мърда, а външния пак с ключ 17 се развива (но в случая с водопроводен ключ, че беше доста стегнат). Преди това го пръснах със спрей да поотпусне малко. След това завъртях новия, като опря в гайката, мушнах го в ухото на шенкела, стегнах с долната гайка, след това стегнах и законтр. гайка за външния накрайник. Качих колелото и пробвах колата - резултатът е, че волана ми се изправи (поне на първи впечатления), колата НЕ тропа вече по дупки. Много се радвам :). Понеже преди няколко дни установих и съвсем лек луфт във вътрешен накрайник в лявата страна (там не съм сменял нито шарнир, нито външен), ако до пролетта пак се разхлопа, ще се правят всичките елементи на куп и тогава може да мина официално един реглаж :). Използвах възможността, че съм свалил колелото, да сложа една скоба на маншона на шарнира (който сменихме преди време, за което разказах подробно преди в темата) - понеже маншона на новия шарнир го скъсах, сложих маншона на стария, който беше здрав, но се оказа по-хлабав на новия шарнир. Прилагам снимки:

 

http://media.snimka.bg/s1/4056/034355740.jpghttp://media.snimka.bg/s1/4056/034355741.jpghttp://media.snimka.bg/s1/4056/034355742.jpg

 

14. Обработка на вежди

 

Ремонтчето, което бях запланувал за пролетта, реших да го "претупам" сега, защото не се знае на пролет дали ще имам време... Нямах намерение да се заигравам по веждите, но все пак като започнах... два дни се дупих на тях. Понеже някак си използването на кит не ми се нрави, защото знам че след време опадва/напуква се и т.н., защото има различно температурно разширение от ламарината, не е толкова пластичен... то е аналогия на гипса в строителството :). Затова реших да ползвам поксипол (Емо, не бързай да настръхваш, прочети абзаца докрай :)). Ръждата беше доста малко, затова една малка разфасовка Поксипол ми стигна. Изстъргах набъбналата от ръжда вежда с ъглошлайф със закачена шкурка. Стърженето е сравнително лесно, но все пак трябва да се внимава да не закачите здрави участъци, също така трябва да имате точна ръка - с кръгови движения се стърже, леко с ръба на шлайфа (шкурката леко стърчи, което е благоприятно за омекотяване на допира с ламарината). После намацах с поксипол, изчаках да втвърди (бързо става - за 30 мин вече може да се стържи), и започнах да го шкуря, пак с шлайфа. Всъщност тук вече трябва да имате точна ръка. Като изстържете, ако някъде има пропуски/язви (по-ниски участъци), повтаряте пак с поксипол, после пак стържите. Така докато не постигнете перфектния резултат :). Направих така двете вежди, после се прехвърлих на свитото от клон място на тавана на колата (преди в темата има снимки). Там обаче поксипола се оказа лош избор - когато се стигна до заглаждане и преливане на мястото - просто няма как да стане с шлайфа. И така, там се наложи да прибегна до старата позната технология - китосване, шкурене на ръка, пак кит, пак шкурка... и сега вече стана добре :). Боядисването обаче се оказа лек проблем. Цвета на боята успяха да го докарат 99% същия, но преливането не можахме нещо да го направим. Сега местата се виждат като петна. Особено пък около тях има едни "ореоли", може би от фини частици от лака, стои леко матово. Мисля дали да не пробвам с много фина водна шкурка да ги прошкуря, колкото да обера този фин прах... Ще видим. Прилагам снимка само на обработката с Поксипол:

 

http://media.snimka.bg/s1/4052/034348868.jpg

http://media.snimka.bg/s1/4052/034348870.jpg

 

Next time - заключителни думи и приключване с темата :)

Линк за коментара
Сподели в други сайтове

Днес приключих поредното и последно за тази година ремонтче:

 

Използвах възможността, че съм свалил колелото, да сложа една скоба на маншона на шарнира (който сменихме преди време, за което разказах подробно преди в темата) - понеже маншона на новия шарнир го скъсах, сложих маншона на стария, който беше здрав, но се оказа по-хлабав на новия шарнир. Прилагам снимки:

 

 

Грешиш Стойчо, не си приключил с ремонтчетата .:)

Със тази скоба която си сложил на шарнира, едва ли ще изкара до Никулден маншона му .:D

А предстоят валежи и едва ли ще изкара до напролет шарнира със скъсан маншон .За целта ще трябва да спретнеш още едно ремонтче, смяна на маншона с нов .. Свали си размерите от този който си скъсал, свържи се с тази фирма http://www.duraflex-bg.com/products/page-1/category-1/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D1%88%D0%BE%D0%BD%D0%B8%C2%A0%D0%B7%D0%B0%C2%A0%D1%88%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%80%D0%B8,%C2%A0%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8,%C2%A0%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B8,%C2%A0%D0%B1%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B8.html , правят всякакви размери и цената е около 2 лв. и действай .

Линк за коментара
Сподели в други сайтове

Грешиш Стойчо, не си приключил с ремонтчетата .:)

Със тази скоба която си сложил на шарнира, едва ли ще изкара до Никулден маншона му .:D

Добре Марине, ще го наблюдавам маншончо, понеже вече не ми се сваля гума. За две седмици може би я свалих и качих 20 пъти, не знам как шпилките са още цели. Между другото - стария маншон, който сега е на новия шарнир, е поне два пъти по дебел, твърд и тежък от оригиналния. Надявам се да устиска до лятото :)

 

Днес предстоят заключителни думи, след което ще помоля модератор да заключи темата (понеже не искам да я прехвърляме на втора страница), така че, ако някой желае да говори, сега е момента :).

Като цяло съм с много добри впечатления от модела. Преди всичко да отчетем факта, че това ми е първа кола, нямам преки впечатления за други коли, нямам и база за сравнение. Всъщност Колт-а ще ми бъде база за следващата кола. И да отчетем факта, че при условие че не разбирах от коли, си я купих почти съвсем сам (в първи пост съм описал подробно).

 

Моделът е много сполучлив - никой не вярва, че двигателя е на близо 300 хиляди км, защото мърка като коте и просто не се чува. Като карам зад хора, вървящи по улицата, много пъти рискувам да ги подплаша, чуквайки ги леко отзад :). На газ също работи добре, дори още по-тихо, защото на свободен ход държи малко по-ниски обороти от на бензин. Никога не е гърмяла на газ, дори със старите свещи и кабели. Напоследък и не е гаснала в движение (но не значи, че в бъдеще няма).

С две думи - изключително непретенциозен и здрав мотор. Разбира се изисква елементарни грижи - редовна смяна на масло и филтри. Въпреки че съм чел "форумни легенди" как се карал с какво да е масло, дори и без масло :). Същото нещо бих казал и за цялата кола, особено за окачването - измислено е като хората, освен това частите са евтини.

Моделът има обаче и някои "трески за дялане", които няма да конкретизирам какви са (всеки може сам да прецени, четейки темата), защото са маловажни и при малко повече желание, може да се оправят сравнително лесно (а и да не разбунвам духовете :)).

Не съжалявам, че избрах Мицубиши Колт за първа кола, напротив - мисля, че направих правилен избор. Въпреки че можех да избера по-запазен екземпляр, не съжалявам и за този - така придобих безценен опит :).

 

Надявам се темата да е полезна на някому с нещо - ако намерите ценна информация, ще се радвам.

Ако не ви се чете, ще ви разбера.

Ако не ви харесва твърде разказвателния характер, това вече е ваш проблем :).

 

Предлагам снимки от днес, след автомивка (първата в живота на Мицка, откакто е моя :)).

Това е от мен.

Желая успех на всички!

Да бъдем хора на пътя, но и извън него!

 

http://media.snimka.bg/s1/4057/034358987.jpg

http://media.snimka.bg/s1/4057/034358989.jpg

http://media.snimka.bg/s1/4057/034358990.jpg

http://media.snimka.bg/s1/4057/034358995.jpg

http://media.snimka.bg/s1/4057/034358996.jpg

 

Линкове към всички снимки, използвани в темата, както и към някои други:

Мицка сега

В момента на покупка

Мицка преди време

АГУ в началото

Редактирано от Арх. Пътко
Линк за коментара
Сподели в други сайтове

За малко да забравя (и понеже късно се сещам, не мога да добавя към предишния, а пиша нов пост) :)

 

*. Точка "Благодаря"

 

Забравих да изкажа благодарности към колегите dreadx за това, че изключително чистосърдечно, без изрично да го питам или моля, ми обясни как да си сваля и почистя МПХ-то, как се работи с мултицет. Освен това ми поднесе много подробна и точна инфромация по много други въпроси и неясноти, които имах. Въобще, това е колега, който първо - изчел е много техническа литература, по принцип за колите и конкретно за Мицубиши, второ - готов е да помогне на колеги, изпаднали в беда, или просто ентусиасти като мен :)

И още, да благодаря на mario64, че ме снабдява с нужните ми части на добри цени, като паралелно ми дава и някой друг акъл :)

Линк за коментара
Сподели в други сайтове

  • преди 2 седмици ...

Обслужване на "необслужваем" акумулатор

 

Здравейте. Пзволявам си още един пост, понеже се чувствам длъжен да ви държа в течение с развитието на моето Мицубиши :). В точка 9.11. писах за акумулатора - това че е стар и че му правих кутия да му държи малко топлинка зимата. Е, не успя да дочака зимата, вчера сутринта (температурите да са били далеч над нулата) не успя да завърти стартер. Точно бях навит да го хвърлям, но реших преди това да прочета отзиви из нета - коя марка акумулатори са добри и т.н. Е, оказва се, че масово акумулаторите едва изкарват гаранциите си. Затова реших да мъча да обслужа моя. Оказа се доста лесна процедура. Моят акумулатор изглежда така:

 

http://media.snimka.bg/s1/4090/034423757.jpg

http://media.snimka.bg/s1/4090/034423756.jpg

 

Очевидно акумулаторът се води "необслужваем", има око, което показваше "черно". За да го ревизирам, трябваше да отворя/премахна капака отгоре, който покрива всички клетки. Махнах го сравнително лесно - с отвертка, напънах го внимателно, рече пук-пук от единия ъгъл и така до другия се отлепи. Не се пукна, което е добре. Показаха се отворите са клетките. В началото не можах да се ориентирам дали са празни, докъде трябва да са, защото за пръв път виждах акумулатор отвътре. една крайна клетка ми се стори леко "суха", т.е. на едната пластинка върха ѝ се виждаше. Другите бяха покрити с вода. Но впоследствие разбрах, че водата трябва да е почти до горе. На капака има едни "шила", които показват докъде трябва да е водата - ако върха им е мокър, значи е ОК. Нивото им беше доста по-долу, т.е. искаха допълване. Вече имах дестилирана вода (от аптеката 1л), започнах да пълня внимателно със спринцовка, като си светех с прожекторче да гледам да не прелея. Видях и че има нещо като маркировка за макс. пълно състояние - на последната снимка се вижда два отблясъка - едното е маркировката, другото е нивото на водата. За жалост батерията на апарата точно тогава свърши и не можех да снимам още. И така - напълних всички клетки до "идеално" пълно състояние (изразходих малко над 0,5л вода), после трябваше да залепя капака. Пробвах първо със секундно лепило - не стана. Нямах под ръка поксипол, отидох до магазина с идеята да купя, но там ми предложиха лепило за пластмаса на Бизон. Ок, взех такова - с него вече се залепи добре.

 

http://media.snimka.bg/s1/4090/034423755.jpg

http://media.snimka.bg/s1/4090/034423761-big.jpg

 

В момента акумулатора е залепен, пълен и готов за зареждане. За целта се сдобих със добро зарядно (не е мое, на приятел, но той го нямаше, и сега не знам как се използва). Но в упътването пише, че за акумулатор 44Ah (колкото е моя) трябва да се зарежда 7 часа, за 60Ah - 10 часа. Не знам ако го оставя повече какво ще му стане. Също така в упътването е илюстрирано, че първо се отвиват капачките, долива се, оставя се да зарежда, едва когато е готов - изключва се и тогава се затварят капчките/залепя капака. Не знам... но аз моя вече го залепих, сега ще го включвам да зарежда. Няма да го държа повече от 10 часа.

 

http://media.snimka.bg/s1/4090/034423763.jpg

 

Надявам се да го заредя успешно и накрая да е имало резултат от процедурата - т.е. акумулатора ми да не пада за една вечер в ниските температури. Защото не ми се дават 100 кинта за нещо, което я изкара 2-3 години, я не. Това е засега, поздрави на всички четящи и нечетящи! :)

 

ПП: В много сайтове има промоции, т. нар. "Еко цена" - върни стар акумулатор и ще ти дадем отстъпка 10лв. Интересно какво ги правят тези стари "боклуци", дали не им вдъхват втори живот... :)

Редактирано от Арх. Пътко
Линк за коментара
Сподели в други сайтове

Здравей ,трудна работа е да съживяваш мъртвец . По добре си купи нов акумулатор ,щом този пада още преди да е дошла зимата .За студено време ти трябва перфектна запалителна система, свещи, кабели, акумулатор.Мога да ти препоръчам Варта, аз съм вече 6-та година с него нямам проблем.Не на последно място зареждай от време на време акумулатора с хубаво зарядно /пишеш че нямаш такова трябва да инвестираш и там няма начин / щото с тез фарове акумулатора не се зарежда на 100% по време на път.Дано съживиш твоя но това ще е временно .Поздрави. :drinks: По повод на старите акумулатори дават ги на скраб предполагам. :mitsu-smiley:

Редактирано от lesko
Линк за коментара
Сподели в други сайтове

Добре lesko, благодаря за съветите, приемам ги. Вчера го заредих акумулатора, не го държах 10 часа, а по-малко. Мерих го при зареждането - даваше около 13,8V напрежение, а токът пускан от зарядното, клонеше към 0А - в резултат на което предположих, че акумулаторът ми не е бил твърде разреден (което е странно след доливането му с вода), а зарядното сигурно има някаква защита против презареждане. Както и да е - днес го монтирах на колата, запали без проблем, пораздвижих колата доста сериозно, но само в града, после премерих показанията:

- при работеща кола, без товари, ми даде 14,1V

- при работеща кола с товари (къси светлини, парно, музика) даде пак около 14V

- при изгасена кола без товари - 13,2V

- при изгасена кола с товари (светлини, парно, музика) - 11,8V

Сега, не знам тези стойности дали са в норма и дали алтернаторът ми зарежда добре акумулатора... Май да. Стартерът никога не е обслужван (откакто колата е моя) - няма признаци, да е проблемен. Да уточня, че тези стойности премерих с мултицет, нямам друг уред наличен :)

 

Ще видим как ще е акумулатора, ако пак продължава да пада, няма начин, ще купувам нов :)

Чудя се дали да не взема обслужваем? Не ми харесват продукти с фабрично заложен "Х" време живот, след което за рециклиране... а те са много модерни напоследък.

При обслужваемият саморазрядът е по-голям заради липсата на херметизация? Или греша...

 

Varta - ок, но се водят с т.нар. лабиринтов капак, което значи да забравя да експериментирам с него след време, както сега? :)

Редактирано от Арх. Пътко
Линк за коментара
Сподели в други сайтове

Алтернатора ти е добре ,дано се е въстановил акумулатора ,но това ще покаже времето.Относно необслужваемите акумулатори слагаш и забравяш не се занимаваш с киселини, води и тн.Но виждам че обичаш да ровичкаш по колата тогава си вземи обслужваем ,според мен те са по калпави, решението си е твое .Поздрави ! :icon_rock:

Линк за коментара
Сподели в други сайтове

Каква гъстота ти дава електролита - при зареден, според теб, акумулатор?

Линк за коментара
Сподели в други сайтове

Присъединете се към разговора.

Можете да публикувате мнения, ако сте регистриран. Ако имате регистрация, моля влезте, за да публикувате от своя профил.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Поставен текстов формат.   Вместо това поставете като обикновен текст

  Only 75 emoji are allowed.

×   Връзката ви е вградена автоматично..   Показвайте като връзка вместо това

×   Предишните ви действия са запазени.   Изчисти редактора

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създаване...