tzenov Публикувано 3 март 2012 Сподели Публикувано 3 март 2012 Линк за коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
valboss Публикувано 3 март 2012 Сподели Публикувано 3 март 2012 (редакция) ...Българио, за тебе те умряха,една бе ти достойна зарад тях,и те за теб достойни, майко, бяхаИ твойто име само кат мълвяха,умираха без страх. Инфо, от миналогодишната тема....и от други подобни теми. Редактирано 3 март 2012 от valboss Линк за коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
kentavar Публикувано 3 март 2012 Сподели Публикувано 3 март 2012 Честит национален празник. Линк за коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
somalietsa Публикувано 3 март 2012 Сподели Публикувано 3 март 2012 Честит празник, българи! http://www.youtube.com/watch?v=B85rgj8Yau4 Линк за коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Ивайло Нинов Публикувано 3 март 2012 Сподели Публикувано 3 март 2012 ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК! Линк за коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
javor_vd Публикувано 3 март 2012 Сподели Публикувано 3 март 2012 :bg: Честит 3ти Март - Най-българския празник! :bg: Линк за коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Steven Gerrard Публикувано 3 март 2012 Сподели Публикувано 3 март 2012 :bg: ЧЕСТИТ ПРАЗНИК БЪЛГАРИ !!! :bg: Линк за коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Admin Tishu Публикувано 3 март 2012 Admin Сподели Публикувано 3 март 2012 Честит празник колеги Линк за коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Хрис_вн Публикувано 3 март 2012 Сподели Публикувано 3 март 2012 Честит празник,Българи! А тъй като днес е и Тодоровден - честито на всички именници! Да сте живи и здрави! Линк за коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Hristo Публикувано 3 март 2012 Сподели Публикувано 3 март 2012 Честит празник на всички !!! Линк за коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
valboss Публикувано 3 март 2012 Сподели Публикувано 3 март 2012 Такаа, вече се поосвободих....http://www.mitsubishibg.com/forum/public/style_emoticons/default/smile.gifДнес реших, да ви разкажа за Самарското знаме.http://www.zaheto.com/wp-content/uploads/2009/04/samarsko_zname.jpg Няколко години преди Руско-турската Освободителна война, когато българският народ води неравна битка с турците, в далечният руски град Самара - на река Волга, намиращ се в пределите на земите, някога населявани от волжските българи, се заражда мисълта да се дари на българският народ знаме, което да вдъхновява борбите му за освобождение. Знамето е ушито за готвещото се въстание през 1876 година, но поради бързото му потушаване не е изпратено.Обявяването на Руско-турската Освободителна война 1877-78 година, предоставя благоприятна възможност знамето да бъде връчено на ново-сформиращата се към руската армия българска военна единица - което е извършено тържествено на специална церемония на 6-ти май 1877 година в лагера на българското опълчение в гр. Плоещ.Едни от инициаторите на създаването на знамето са Пьотр Алабин, съветник в Самарската дума/по-късно губернатор на гр.София и на гр. Самара/ и съпругата му Варвара Василиевна, ръководител на женският комитет на Руският Червен кръст. За основа се взима платнището на руското национално знаме по това време, с трите му ивици - червена, синя и бяла. Монахините от Самарският Иверски манастир по случайност съединяват трите цветни ленти по образец на цветовете на Самарската губерния - червена, бяла и синя. Знамето е извезано с златна сърма и пайети. На двете му лица в златен кръст са изобразени Иверската Света Богородица и Светите братя Кирил и Методий - рисувани с маслени бои от самарският художник Николай Симаков. Върхът на знамето е изработен от сребро, което е позлатено, а върху скобата му е гравиран надпис "Болгарскому народу, город Самара, 1876 год.". Изготвянето на знамето струва на Самарската градска администрация 320 рубли и 50 копейки, което за онези години е една крупна сума.На 29 април 1877 година, кмета на гр.Самара съобщава на заседание на Градската дума, за обявяването на войната. Решено е, знамето да бъде изпратено в Главната квартира на руската армия и да се връчи на българските дружини, които ще бъдат призвани "на борба за освобождението на своя народ". На 2-ри май гражданството на Самара изпраща знамето за Москва със специална делегация водена от кмета Кожевников и съветника Алабин. На 5-ти май знамето е изложено в Кремълският дворец, където остава три дни и е обект на поклонение от руското гражданство. Московският митрополит Инокентий, благославя положеното върху нетленните мощи на Св. Алексей Московски знаме, заедно с икона на светеца - връчена на Главнокомандващият, като боен благословен щандарт. В Москва се изработва и дръжката на знамето - от обработен на пара ясен. От Москва, знамето тръгва за Румъния и на 16-ти май пристига в Плоещ, където се стичат българи-доброволци от Кишинев, Болград, Измаил, Рени, Браила и от територията на днешна България.Тържествената церемония по връчването на бойното Самарско знаме, се извършва на 18-ти май, в 14 часа в лагера на опълчението, намиращ се на около три км от града. Още сутринта, около лагера е плътно запълнено с народ. Около 13 часа пристига Главнокомандващият Дунавската армия княз Николай Николаевич със синът си Николай и група офицери. Посрещнати са от ген. Столетов. Великият княз поздравява войската, след което спира на лагерният площад до голяма маса, покрита с черковна покривка. На масата са евангелие, кръст, чаша със светена вода, чук, шило, специално изработени за целта сребърни позлатени пирони и дръжката от ясен. До масата са бригадните свещенници на българското опълчение - архимандрит Анфилокий и отец Петър Драганов - който е един от оцелелите защитници на опожареният Дряновски манастир. Отслужва се тържествен молебен. В 14.30 часа настъпва тържественият момент - прикрепването на знамето към дръжката и предаването на българското опълчение. Представителят на Самара, кмета Кожевников подава табла с чука и пироните на Великият княз, който се прекръства три пъти и забива първите гвоздеи, след което предава чука на своя син. По един пирон забиват генерал-адютант Непокойчици, генерал Столетов,и трима унтерофицери. Последният пирон забива старият български войвода - дядо Цеко Петков, водил над 30 години чета из Троянският Балкан. Със свален калпак, той произнася реч, част от която е запазена: "...да даде Господ,, това свято знаме да премине от край до край през многострадалната българска земя. Нека нашите майки, жени и сестри, да изтрият с него скръбните си очи, да бяга пред това знаме всичко поганско, зло и нечисто, а след него да настане мир, тишина и благоденствие" След това знамето се предава от Главнокомандващият, в ръцете на ген.Столетов който го приема коленичил. Архимандрит Анфилокий и отец Петър Драганов го поръсват със светена вода. Столетов връчва знамето на знаменосеца унтерофицер от 3-та дружина Антон Марчин. Избран е и асистент - опълченеца Булаич. Минути след връчването, докато знаменосеца с почетен ескорт минава пред строените дружини, при ясно и слънчево време, плисва краткотраен пороен дъжд - което всички приемат като добра поличба и знак свише. След даденият отбой и отнасянето на знамето в района на 3-та дружина, стихийна радост и веселие завладява опълченците. Хвърчат калпаци, а отделните викове "ура" прерастват в един възглас. Алабин иска да държи реч и след стихването на множеството казва: " Изминаха редица векове, откакто са се развявали български знамена в редиците на свободни български дружини. Тези знамена паднаха потопени в кръв при Косово.... Отдалече, през цялата руска страна, знамето бе пренесено от нас за вас, като живо доказателство за това, че то ви се дава не от кой да е кът на Русия, а от цялата руска земя..... На знамето е написано 1976 година, тоест онази година, в която цяла Русия затрепери при вида на вашите непоносими страдания.... Идва часът на възкресението!" На другият ден опълчението и ген. Столетов, дават обяд на самарската делегация и им връчва благодарствен адрес и чука с които е прикрепено знамето към дружката. Понастоящем този чук, се пази като светиня в град Самара в Покровският катедрален храм.А знамето - то тръгва на победният си марш през Стара Загора, Шипка и Шейново. Опръскано е с кръвта на шестима знаменосци - унтерофицер Антон Марчин, опълченеца Буланич, унтерофицер Аксентий Цимбалюк, ефрейтор Стефан Минков, опълченец Станишев и подполковник Павел Калитин. В тежките боеве при Стара Загора, знамето е спасено и изнесено с чест от битката, от опълченци Тома Тимофеев и Никола Корчев.В чест на третата годишнина от боевете при Стара Загора, през 1880 година, знамето е наградено с орден "За храброст" първа степен. Понастоящем, то се съхпранява при специални условия в Националният военно-исторически музей. На всички военни паради и тържества, се използва едно от двете му пълни копия. Изключение за показване на оригнала се прави само на Националният празник на страната - 3-ти март, но и това не е правило за всяка година. Разбира се, Самарското знаме може да гостува в музейни експозиции в страната и чужбина, но когато това се случва, се взимат изключителни охранителни мерки, както се осигурява и специална климатизирана среда. 1 Линк за коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Hristo Публикувано 3 март 2012 Сподели Публикувано 3 март 2012 Ей, да си жив и здрав Вальо, пак ми стопли душата. Линк за коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Препоръчано мнение