Честит 3 Март

[tzenov]

[valboss]

...Българио, за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад тях,

и те за теб достойни, майко, бяха

И твойто име само кат мълвяха,

умираха без страх.

 

 

 

 

Инфо, от миналогодишната тема.

...и от други подобни теми.

Редактирано 3 март 2012 от valboss

[kentavar]

Честит национален празник.

[somalietsa]

Честит празник, българи!

 

http://www.youtube.com/watch?v=B85rgj8Yau4

[Ивайло Нинов]

ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК!

[javor_vd]

:bg: Честит 3ти Март - Най-българския празник! :bg:

 

 

[Steven Gerrard]

:bg: ЧЕСТИТ ПРАЗНИК БЪЛГАРИ !!! :bg:

[Tishu]

Честит празник колеги

[Хрис_вн]

Честит празник,Българи!

 

А тъй като днес е и Тодоровден - честито на всички именници! Да сте живи и здрави!

[Hristo]

Честит празник на всички !!!

[valboss]

Такаа, вече се поосвободих....http://www.mitsubishibg.com/forum/public/style_emoticons/default/smile.gif

Днес реших, да ви разкажа за Самарското знаме.

http://www.zaheto.com/wp-content/uploads/2009/04/samarsko_zname.jpg

 

Няколко години преди Руско-турската Освободителна война, когато българският народ води неравна битка с турците, в далечният руски град Самара - на река Волга, намиращ се в пределите на земите, някога населявани от волжските българи, се заражда мисълта да се дари на българският народ знаме, което да вдъхновява борбите му за освобождение. Знамето е ушито за готвещото се въстание през 1876 година, но поради бързото му потушаване не е изпратено.

Обявяването на Руско-турската Освободителна война 1877-78 година, предоставя благоприятна възможност знамето да бъде връчено на ново-сформиращата се към руската армия българска военна единица - което е извършено тържествено на специална церемония на 6-ти май 1877 година в лагера на българското опълчение в гр. Плоещ.

Едни от инициаторите на създаването на знамето са Пьотр Алабин, съветник в Самарската дума/по-късно губернатор на гр.София и на гр. Самара/ и съпругата му Варвара Василиевна, ръководител на женският комитет на Руският Червен кръст. За основа се взима платнището на руското национално знаме по това време, с трите му ивици - червена, синя и бяла. Монахините от Самарският Иверски манастир по случайност съединяват трите цветни ленти по образец на цветовете на Самарската губерния - червена, бяла и синя. Знамето е извезано с златна сърма и пайети. На двете му лица в златен кръст са изобразени Иверската Света Богородица и Светите братя Кирил и Методий - рисувани с маслени бои от самарският художник Николай Симаков. Върхът на знамето е изработен от сребро, което е позлатено, а върху скобата му е гравиран надпис "Болгарскому народу, город Самара, 1876 год.". Изготвянето на знамето струва на Самарската градска администрация 320 рубли и 50 копейки, което за онези години е една крупна сума.

На 29 април 1877 година, кмета на гр.Самара съобщава на заседание на Градската дума, за обявяването на войната. Решено е, знамето да бъде изпратено в Главната квартира на руската армия и да се връчи на българските дружини, които ще бъдат призвани "на борба за освобождението на своя народ". На 2-ри май гражданството на Самара изпраща знамето за Москва със специална делегация водена от кмета Кожевников и съветника Алабин. На 5-ти май знамето е изложено в Кремълският дворец, където остава три дни и е обект на поклонение от руското гражданство. Московският митрополит Инокентий, благославя положеното върху нетленните мощи на Св. Алексей Московски знаме, заедно с икона на светеца - връчена на Главнокомандващият, като боен благословен щандарт. В Москва се изработва и дръжката на знамето - от обработен на пара ясен. От Москва, знамето тръгва за Румъния и на 16-ти май пристига в Плоещ, където се стичат българи-доброволци от Кишинев, Болград, Измаил, Рени, Браила и от територията на днешна България.

Тържествената церемония по връчването на бойното Самарско знаме, се извършва на 18-ти май, в 14 часа в лагера на опълчението, намиращ се на около три км от града. Още сутринта, около лагера е плътно запълнено с народ. Около 13 часа пристига Главнокомандващият Дунавската армия княз Николай Николаевич със синът си Николай и група офицери. Посрещнати са от ген. Столетов. Великият княз поздравява войската, след което спира на лагерният площад до голяма маса, покрита с черковна покривка. На масата са евангелие, кръст, чаша със светена вода, чук, шило, специално изработени за целта сребърни позлатени пирони и дръжката от ясен. До масата са бригадните свещенници на българското опълчение - архимандрит Анфилокий и отец Петър Драганов - който е един от оцелелите защитници на опожареният Дряновски манастир. Отслужва се тържествен молебен. В 14.30 часа настъпва тържественият момент - прикрепването на знамето към дръжката и предаването на българското опълчение. Представителят на Самара, кмета Кожевников подава табла с чука и пироните на Великият княз, който се прекръства три пъти и забива първите гвоздеи, след което предава чука на своя син. По един пирон забиват генерал-адютант Непокойчици, генерал Столетов,и трима унтерофицери. Последният пирон забива старият български войвода - дядо Цеко Петков, водил над 30 години чета из Троянският Балкан. Със свален калпак, той произнася реч, част от която е запазена: "...да даде Господ,, това свято знаме да премине от край до край през многострадалната българска земя. Нека нашите майки, жени и сестри, да изтрият с него скръбните си очи, да бяга пред това знаме всичко поганско, зло и нечисто, а след него да настане мир, тишина и благоденствие" След това знамето се предава от Главнокомандващият, в ръцете на ген.Столетов който го приема коленичил. Архимандрит Анфилокий и отец Петър Драганов го поръсват със светена вода. Столетов връчва знамето на знаменосеца унтерофицер от 3-та дружина Антон Марчин. Избран е и асистент - опълченеца Булаич. Минути след връчването, докато знаменосеца с почетен ескорт минава пред строените дружини, при ясно и слънчево време, плисва краткотраен пороен дъжд - което всички приемат като добра поличба и знак свише. След даденият отбой и отнасянето на знамето в района на 3-та дружина, стихийна радост и веселие завладява опълченците. Хвърчат калпаци, а отделните викове "ура" прерастват в един възглас. Алабин иска да държи реч и след стихването на множеството казва: " Изминаха редица векове, откакто са се развявали български знамена в редиците на свободни български дружини. Тези знамена паднаха потопени в кръв при Косово.... Отдалече, през цялата руска страна, знамето бе пренесено от нас за вас, като живо доказателство за това, че то ви се дава не от кой да е кът на Русия, а от цялата руска земя..... На знамето е написано 1976 година, тоест онази година, в която цяла Русия затрепери при вида на вашите непоносими страдания.... Идва часът на възкресението!"

На другият ден опълчението и ген. Столетов, дават обяд на самарската делегация и им връчва благодарствен адрес и чука с които е прикрепено знамето към дружката. Понастоящем този чук, се пази като светиня в град Самара в Покровският катедрален храм.

А знамето - то тръгва на победният си марш през Стара Загора, Шипка и Шейново. Опръскано е с кръвта на шестима знаменосци - унтерофицер Антон Марчин, опълченеца Буланич, унтерофицер Аксентий Цимбалюк, ефрейтор Стефан Минков, опълченец Станишев и подполковник Павел Калитин. В тежките боеве при Стара Загора, знамето е спасено и изнесено с чест от битката, от опълченци Тома Тимофеев и Никола Корчев.

В чест на третата годишнина от боевете при Стара Загора, през 1880 година, знамето е наградено с орден "За храброст" първа степен. Понастоящем, то се съхпранява при специални условия в Националният военно-исторически музей. На всички военни паради и тържества, се използва едно от двете му пълни копия. Изключение за показване на оригнала се прави само на Националният празник на страната - 3-ти март, но и това не е правило за всяка година. Разбира се, Самарското знаме може да гостува в музейни експозиции в страната и чужбина, но когато това се случва, се взимат изключителни охранителни мерки, както се осигурява и специална климатизирана среда.

[Hristo]

Ей, да си жив и здрав Вальо, пак ми стопли душата.