3-ти март

[tzenov]

Да Ви е честит най-големия и най-истински български празник!

[Емил Димитров]

Честит празник!

http://onair.bg/img/i/2009/3/medic_9_medic_43_Bulgaria-flag.jpg

[somalietsa]

Честит празник на всички Българи! Честита годишнина от освобождението на България! :bg:

[Ивайло Нинов]

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК БЪЛГАРИ.

[Валентина Димитрова]

:bg: Честит празник!!! :bg:

[Светльо Ангелов]

Честит 3-ти март! Пожелавам на всички българи да бъдат по-добри, по-културни, по-човечни, по-възпитани...

[Mitovbishi]

Честит празник - за мен това е един от най-големите ни празници. Инче надали щеше да има въобще България.

[Т. Минтов]

Честит празник на всички и от мен! Нека да знаем историята си и да се гордеем с нея!

 

Днес по Хоризонт чух най-голямата глупост от много време насам. Бяха поканили някакви гости, един от които съобщи факта, че Франция и Германия са се договорили, от учебниците по история да се извади Френско-Пруската война, за да не се насаждала омраза :icon_doh: .

Е да де, но от това, че ще извадят това от учебниците, не означава, че не се е случвало.

 

В този ред на мисли, ще си позволя да дам линк към един изключително ценен пост на Вальо (valboss) за 3 Март от 2009 г.:

 

Пост на valboss за 3 Март

 

Мисля, че всички имаме нужда да си припомняме историята.

Още веднъж искам да благодаря на Вальо, че публикува подобна интересна информация, с молба да продължава да го прави :bowi: .

[somalietsa]

Велико!!! :worthy:

http://www.clip4e.com/play_osvobojdenieto_na_bylgariq_ot_tursko_robstvo.htm

[valboss]

Със Сан-стефанският мирен договор, подписан между Русия и Османската империя на 19 февр. (3 март) се слага края на Руско-турската освободителна война 1877–1878. Подписан в градчето Сан Стефано (дн. Йешилкьой). Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен, и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Мирният договор съдържа преамбюл, 29 чл. и заключение. Според него освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Нейната площ е над 170 000 кв. км. В територията на България влизат цяла Северна България без Северна Добруджа, която преминава към Румъния, цяла Тракия без Одринско и Гюмюрджинско и цяла Македония без Солунско и Халкидическия полуостров, които остават за Турция. Така обозначените български граници обхващат територии, близки до определените на Цариградската конференция 1876. Според договора начело на държавата трябва да застане княз, който да бъде избран от народа, утвърден от Високата порта и одобрен от Великите сили. Събрание от избрани български първенци трябва да обсъди и приеме основния закон на страната. С цел подпомагане на българския народ в началните стъпки на неговото държавно управление се предвижда в страната за срок от две години да остане временно руско управление. Османската империя няма право да държи турски войски в Княжеството. Уточняват се въпросите, свързани с наличието на османски държавни, обществени и лични имоти в България. Третира се плащането на годишен данък. Договора санкционира редица придобивки и за други балкански държави. Румъния, Сърбия и Черна гора узаконяват своята независимост. Румъния получава Северна Добруджа, срещу което отстъпва Южна Бесарабия на Русия. На Сърбия е дадена Нишка област. В о. Крит трябва да влезе в сила Органическият устав от 1868. Босна и Херцеговина получават административна автономия. Урежда се корабоплаването през Босфора и Дарданелите. През тях свободно могат да преминават в мирно и военно време търговски кораби на неутралните държави. Договора урежда и редица аспекти от Източната криза. Увенчава с успех многовековните борби на българите и довежда до възстановяване на българската държава.Както казахме, на 19.02/03.03. 1878 г. Русия и Османската империя подписват в градчето Сан Стефано край Истанбул мирен договор. В шифрованото нареждане от Петербург до ръководителя на Руската делегация граф Н. П. Игнатиев мирният договор е наречен "обикновен прелиминарен протокол". Това произтича от споразуменията на Русия с Австро-Унгария и с Англия, уговорени преди войната (Будапещенска тайна конференция от 15.01-30.03. 1877). Царското правителство придава на Санстефанския мирен договор единствено смисъла на тактически ход за запазване на руското влияние на Балканите. Освободена само "на хартия", България обхваща почти цялото етническо землище на българския народ, което е безспорно признатата територия на Българската екзархия от 1870г.; Северна Добруджа с българското й население Русия отстъпва на Румъния заради участието й във войната и в замяна на Южна Бесарабия (Молдова), която е върната на Русия. Българската Нишка област е окупирана междувременно от сръбската армия и остава в границите на Сърбия. Тези териториални придобивки за съседните държави и за Русия стават за сметка на току-що освободените Българи.

Санстефанска България се превръща в неосъществен национален идеал за поколения Българи, който се постига за кратко в годините на Първата балканска и на двете световни войни.

Берлин 1878 – предначертаната трагедия

На конгреса в немската столица се съобразяват с интересите на всички участващи в него велики сили, но не и с тези на народите и държавите, чиято съдба зависи от неговите решения. Априлското въстание през пролетта на 1876 привлича вниманието на европейската общественост и политиците към “българския въпрос”. Назряват условия за война между Русия и Османската империя. По това време Москва още не е готова за война и дипломацията и се стреми да реши проблема с мирни средства. Така се стига срещата на императорите Александър II и Франц Йосиф I в Райхщад през юли 1876. По време на разговорите е осигуре неутралитета на Австро-Унгария в бъдещата Руско-турска война. Свиканата през декември в Цариград конференция на посланиците на великите сили пък подготвя решение за създаване на две автономни области в Османската империя - Източна с център Търново и Западна с център София. Това фактически е първия международен документ, признаващ съществуването на българската нация и очертаващ територията с преобладаващо българско население в рамките на диоцеза на Българската екзархия. В крайна сметка обаче, конференцията се проваля и войната между Русия и Турция става неизбежна.

При дипломатическата подготовка на войната на 15.01.1877 в Будапеща е подписана конвенция, съгласно която Австро-Унгария след войната ще получи Босна и Херцеговина и засилва влиянието си в Македония към Солун, а Русия ще получи Бесарабия. Не се допуска създаването на голяма славянска държава на Балканите. Двете империи на практика си поделят Полуострова по начин, доста сходен с пакта Молотов-Рибентроп от 1939 например. Основната цел на Москва е разчистване на

Пътя за окончателно решаване на “Източния въпрос”

На 19.03.1877 в Лондон е подписан протокол от великите сили, с който Русия получава право да действа с въоръжена сила на територията, очертана от Цариградската конференция - Мизия, Тракия ( до днешния Свиленград) и Македония. Идеята на западната дипломация е да се държи Русия далече от зоната на Проливите.

Политиката на Германия, формулирана и водена от канцлера Бисмарк, се свежда до максимално удължаване на Източния конфликт по време за да се обезсили Русия и неговата локализация за да не засяга други европейски проблеми (особено френско-германския) и не прерасне в общоевропейска война.

Блестящите действия на руската армия в Северна България, преминаването на Балкана и стремителният поход към Цариград стресват великите сили. Москва, де факто, нарушава договореността, постигната преди войната. Войските и стигат пред вратите на Цариград. Подписаният от Русия Санстефански мирен договор се разглежда от нея като “обикновен прелиминарен протокол”. Което прави неизбежно свикването на общоевропейски дипломатически конгрес. Впрочем, този договор е първия дипломатически документ, разкъсващ България. Русия дава Северна Добруджа на Румъния като компенсация за Бесарабия и Поморавието на Сърбия. Такава е волята на “освободителката”. Москва търси преди всичко собствената си изгода. Руската дипломация започва трескава подготовка за предстоящия конгрес, съзнавайки че там ще бъде принудена да се съобразява с условията на другите велики сили.

Австроунгарският министър граф Андраши формулира позицията на своята империя така:

- на изток да се запази граничната линия между Лозенград и Цариград като Люле Бургас и Странджа останат в Турция;

- западната граница на България да започва от Орфанския залив и стига до Враня. От земите на запад от тази линия да се създаде автономна област Македония в рамките на Османската империя;

- руската окупация на България да бъде с 20 хил. войници за не повече от 6 месеца.

В духа на Райхщад и Будапеща, Андраши запазва възможността за контрол на Австро-Унгария върху пътя Босна - Митровица с последващи окупация и анексия.

Условията на Англия се свеждат до следното:

- не възразява срещу присъединяването към Русия на Бесарабия, Батуми и Карс, териториалните придобивки на Черна гора и Сърбия и няма претенции към съдбата на Босна и Херцеговина и Новопазарския санджак;

- България да се раздели на две части: северна до Балкана с политическа автономия и южна без излаз на Бяло море с административно положение като на английските колонии.

Русия приема тези условия и на 17.05.1878 руският посланик граф Шувалов подписва тайно споразумение с Англия за ревизия на Санстефанския договор на международен конгрес в Берлин. На 25.05.1878 е сключено тайно споразумение между Англия и Австро-Унгария, съгласно което последната ще получи Босна и Херцеговина. Няколко дни по-късно е сключено тайно споразумение и между Англия и Османската империя, по което последната отстъпва на британците Кипър срещу дипломатическата им подкрепа на конгреса.

Общоевропейският дипломатически конгрес

се открива в Берлин на 1 юни 1878, като заседанията се водят от германския канцлер княз Ото фон Бисмарк. Конгресът е подигравка със стремежите на балканскте народи, българите и България към свобода и независимост. Той превръща обекта на обсъждане в предмет на сделка, т.е. в изкупителна жертва на голямата политика. Всички въпроси се решават в името на собствените интереси, а почти всички проблеми, обсъждани на конгреса са предварително решени чрез тайни двустранни споразумения или в задкулисни преговори на четири очи.

Турските делегати са изненадани, че никой не се интересува от тяхното мнение и всичко е предварително решено. На възраженията им Бисмарк троснато отговаря: “Ако си въобразявате, че конгресът се е събрал заради Турция, дълбоко се заблуждавате. Санстефанският договор би останал така, както бе изработен, ако не засягаше някои въпроси, интересуващи Европа.”

Най-циничното в случая е, че конгресът е предизвикан от Русия и по същество решава въпросите в неин интерес, макар че в продължение на много години се твърдеше обратното, включително и в днешните учебници по история.

Бисмарк формулира германската политика на конгреса така:”Ще гласуваме с Русия по българския въпрос, с Австро-Унгария за Босна и Херцеговина и с Англия - за Кипър.” В споровете с английската делегация, за да постигнат целите си, руските дипломати предлагат България да се дели не хоризонтално по Стара планина, а вертикално по р. Искър съгласно проекта на Цариградската конференция.

На втория ден от работата на конгреса английският вестник “Глобъл” съобщава за тайното англо-руско споразумение от 17.05.1878. Това предизвиква негодуване и в двете държави. Става ясно, че публикацията е организирана и предизвикана от Бисмарк, защото само той знае за споразумението и единствен може да извлече полза от подобна инсинуация. Така работата на конгреса сериозно се затруднява.

Британските действия в Берлин са насочени срещу Съюза на тримата императори Вилхелм ІІ, Франц Йосиф и Александър II. Външнополитическата стратегия на Англия не допуска изграждането на съюз от две или повече велики сили на континента без Англия. Целта на премиера Биконсфилд е разрушаването на Съюза, което и постига. След конгреса започва сближаването на Англия и Русия.

По-късно Бисмарк ще напише: “Когато свикахме конгреса през 1878 съвсем

Нямахме предвид интересите на България.

Интересите ни тогава налагаха да се съобразяваме с интересите на Русия... За Германия няма абсолютно никакво значение дали България ще е малка или голяма. Дори в границите от Сан Стефано тя не би представлявала някакво неудобство за нас.”

Английската делегация иска решенията да се вземат с мнозинство, но Русия възразява и настоява решенията да се вземат с пълно единодушие (консесус). Бисмарк подкрепя руското становище и конгресът го приема.

Турция иска да запази Варна и хинтерланда, а източната граница на Българското княжество да е по р. Янтра, Австро-Унгария я подкрепя. Англия не се съгласява с това, тъй като вече се е уговорила с Русия. Турция е съгласна да отстъпи Босна и Херцеговина и Новопазарския санджак на Австро-Унгария. Макар че са против границата по Янтра, британците подкрепят Турция за Варна. За да разплете възела Бисмарк в параден мундир и каска отива в резиденцията на турската делегация и с груб, арогантен и строго ултимативен тон настоява Турция в най-кратък срок да предаде Варна на Русия, в противен случай ще навреди на своята кауза. В крайна сметка турците се отказват от Варна и въпросът е решен благоприятно за Русия.

В англо-руското споразумение от 30.05.1878 се казва, че Княжество България ще заеме територията “между Дунав и Стара планина”. Това поражда спорове за Софийския санджак. Англия държи на буквата на споразумението и в спора се намесва Бисмарк на страната на Русия. Той съветва Шувалов да се позове на труда на немския геолог Хохщетер, който твърди, че Ихтиманските възвишения и планините на юг и югозапад от София имат еднакъв скален състав с Балкана и са част от него. По тези съображения София и областта могат да се смятат за част от територията между Дунав и Стара планина.

Много остри спорове между Англия и Русия предизвиква статутът на Южна България. Британската делегация иска тя да има минимална автономия (т.е. да е нещо средно между протекторат и колония ). Англичаните искат да премахнат и формалните признаци на българския характер на областта. Затова по тяхно искане тя е наречена Източна Румелия. Англия настоява Източна Румелия да бъде под пряката власт на султана, в нея да има турски войски и Османската империя да защитава границите и по суша и вода. Тези предложения също са в духа на англо-руското споразумение.

Русия обаче иска да постигне по-голяма автономия за Източна Румелия за да засили влиянието си в областта, разположена в непосредствена близост до Проливите. Бисмарк отново подкрепя Москва.Той е инструктиран от своя император да направи всичко възможно за да се осигурят на християните всички права, предвидени на Цариградската конференция. Според канцлера е недопустимо в християнска област да има мюсюлмански войски. Благодарение на него конгресът не допуска турски гарнизони в Източна Румелия.

Голям спор има и по Въпроса за избора на български княз

По предложение на Бисмарк се решава законодателното тяло на Княжеството да избере княза, като изборът се утвърди от великите сили.

При решаване на въпроса за окупацията и временното руско управление Англия и Франция, подкрепяни от Австро-Унгария, искат окупацията да е до шест месеца, защото не желаят близо до Проливите и Цариград да има руски войски. Русия настоява за по-дълъг срок - година и повече. Бисмарк предлага компромисен вариант - девет месеца и 20 хил. войска. Това предложение се приема.

На 1.07.1878 е подписан Берлинския договор, който разкъсва териториите, населени с българи на пет части: Княжество България, автономно и васално на султана; Източна Румелия с ограничена автономия под егидата на султана; Тракия и Македония остават в Османската империя. Потвърждава се предаването на чисто българските области Северна Добруджа на Румъния и Поморавието на Сърбия. Русия получава Бесарабия, Карс и Батуми, което за момента я удовлетворява.

Завършва един международен конгрес, който узаконява подялбата на Югоизточна Европа между великите сили. Той става начало на трагедията на българския народ по тежкия му път към национално обединение.

Инфо за софиянци:

Има спорове, как точно е станало избирането на София за столица на княжество България. Дефакто изборът на София е станал с един глас повече от Велико Търново. Има легенди за това как някой е бил заспал, събудили са го точно когато е ставало гласуването и понеже е бил сънен е гласувал не за това което трябва и т.н.

При положение че 90% да не кажа и повече от депутатите са били от северна България и повечето от тях от района на старопрестолнината това е изглеждало абсурдно.

Истината обаче е друга.

Цялата работа се е състояла в това че София е избрана за столица поради причината, че е единствения град стоящ на юг от Стара Планина и най-близко до Македония и Тракия и с цел в бъдеще България да предяви претенции към тези изконни Български земи. Търновци са действали с мисъл за бъдещето и са жертвали кандидатурата на своя град за сметка на София с едничката мисъл, да видят България цяла.

..................

Разбира се, в дебелите книги има и други позиции по настоящият въпрос. Аз само се опитвам да сглобя и представя популярно част от историята ни. За този пост съм използвал инфо и от мрежата.

[milko dobrev]

Колеги честито и от мен трети март най-българския празник. За този празник си заслужава де се въведе манифестацията но поскоро да е пожелания на хората за да се почувства БЪЛГАРСКАТА СИЛА.

[valboss]

За да можем празнично да честваме 3-ти март, си има и предистория.

Идващият уйкенд, е една удобна възможност, да се докоснем да малка част от предисторията, наречена "Освобождението на България"....

 

На връх Шипка, през август 1877 година, започва една от най-значимите битки в Руско- турската освободителна война.

Войските на Сюлейман паша и руско-българския отряд на ген. Столетов три дни водят ожесточени боеве на най-високите точки на Шипченския проход - връх Свети Никола (днес връх Столетов), връх Шипка и Орлово гнездо. Първата битка при Шипка е на 17-19 юли 1877 г., в началото на войната, когато и мястото се превръща в сериозна защитна позиция срещу нахлуването на турските войски в северна България.

Втората битка на върха е сериозна, но руските войски, включващи и голям брой български опълченци, удържат Шипченския проход срещу неколкократно превъзхождаща ги турска армия, опитваща се да открие пътя към обсадения Плевен.

През август 1877 г. Сюлейман паша получава значителни подкрепления и след като успява да превземе Стара Загора, настъпва с около 30 000 души и 48 оръдия към Шипченския проход, решен да го превземе, вместо да го заобиколи по някой по-слабо охраняван път.

На 19 август ген. Столетов съобщава, че целият корпус на Сюлейман паша е построен срещу Шипка, че силите му са огромни, но че неговите бойци (36-ти Орловски пехотен полк и пет български опълченски дружини - 5500 души с 27 оръдия) ще се бият докрай и че подкрепления "са крайно необходими".

На 21 август сутринта войските започва атаката срещу позициите на върха и срещу Орлово гнездо. На втория ден с обсадата се включва и артилерията.

Решителният и най-тежък бой започва на 23 август. Турците нападат едновременно срещу всички позиции на българските и руските бойци, като основният удар отново е насочен към връх Шипка.

На третия ден патроните и снарядите са на привършване. Към 17 часа настъпва критичният момент в тази героична епопея. В боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените.

В последния момент пристига и помощта на ген. Радецки с 53-ти Волински пехотен полк, 55-ти Подолски пехотен полк и 56-ти Житомирски пехотен полк, с което бранителите на Шипка нарастват на 27 000 души.

Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен, и заедно да изтласкат руската Дунавска армия северно от река Дунав.

Боевете продължават и през следващите три дни, но проходът вече е удържан, с което е предрешен до голяма степен и изходът на войната. Отбраната на върха и прохода продължава близо 10 месеца след боевете, тъй като те продължават да бъдат важни за изхода на войната до нейния край- подписването на Санстефанския мирен договор.

В памет на загиналите в героичната отбрана на прохода е създаден Храм-паметникът Шипка/1934г./. Той е един от най-впечатляващите със своите размери и историческа стойност български паметници.

.......................

Впрочем, истинското име на върха е - връх Свети Никола. То фигурира в първите карти по нашите земи, изготвени от Австрийския генерален щаб. Така фигурира и във всички карти до 1951 г. След това е преименуван на връх Столетов, а през 1977 г. висши партийни функционери взимат решение височината да бъде наречена Шипка, независимо, че вече има възвишение с това име. Не се знае точният произход на наименованието на върх Свети Никола, но нищо чудно светецът да е помогнал на руско-българската войска при геройската отбрана, като не бива да се забравя и факта, че първото име на генерал Столетов е Николай.

.....................

На 22.08. на връх Шипка, се почита паметта на загиналите за освобождението на България. Нека всеки който има възможност, иде и се докосне до историята на върха, решил изхода на Руско- турската освободителна война и донесъл Свободата!