Смешно, интересно, любопитно... II

[k1k1_]

 

 

Пълната версия...

 

http://caricatura.ru/parad/osipov/pic/17926.jpg

[valboss]

[Hristo]

[valboss]

Българин се загубил в Япония

.Нацелил хотела все пак и пита рецепционистката:

-Къде е българската група?

Тя

-Не разбира.

Той видимо изнервен казва:

-Да ти .ба мамата!?!

А тя:

Оооооо,вие от групата на мамата?

Вижте на 6-я етаж.

Редактирано 4 юни 2014 от valboss

[Hristo]

2 Флопи Дискови Устройства Изпълняват Star Wars - Imperial March Редактирано 4 юни 2014 от Hristo

[Базикчо]

 

[valboss]

На тези ще им е бая трудно да карат автомобили - http://www.djlemax.com.br/v1/2014/04/26/tribo-africana-bubal-testiculos-gigantes/

Но въпросът им може да се реши, ако мигрират в нашата страна - щото тук вече крави не останаха....

[EvgeniR]

http://seir.bg/pictures/69753_thumb.jpg

[valboss]

Един човек влиза в ресторант, където робот стои зад плота вместо барман. Отива човекът на бара, а роботът го пита:

- Колко е Вашето IQ?

- 150 – казал човека.

Роботът веднага му сипва 16-годишно уиски и започва разговор за глобалното затопляне, интерференцията на заобикалящата среда, квантова механика, нанотехнология и т.н.

Човекът остава много впечатлен от вечерта и затова и на другата вечер решава да тества робота.

Когато роботът го пита за неговото IQ – той казва 80.

Веднага роботът му сервира бира и му говори за футбол, карти, любими ястия, жени и пр.

Все така заинтригуван, човекът се връща на следващата вечер отново. На въпроса на робота отговаря - IQ=0

Роботът, без да го пита, му налива една карнобатска и казва:

- И ко прайме ся? Пак ше гласуваме за БСП, нали?

[Peter G]

Един човек влиза в ресторант...

Група гейове напуснали ГЕРБ... Чак такива педерасти не били...

Редактирано 17 юни 2014 от Peter G

[nikovas]

[Базикчо]

Снимката не е от България но си важи с пълна сила и у нас

в превод :

 

"Нация от овце

Управлявана от вълци

Притежавана от прасета"

http://24.media.tumblr.com/106ed2d1559842c1044f94c2c648aef7/tumblr_n6jg1w6E3F1qza249o1_500.jpg

[EvgeniR]

Греда в буквалния смисъл.

http://4.bp.blogspot.com/-TyKamFvJeDg/Tvc5bHpyz0I/AAAAAAACZBQ/8tk8AHlAC4I/s1600/Car+Accidents+funny+pictures+%2528156%2529.jpg

Редактирано 18 юни 2014 от EvgeniR

[valboss]

[zexer]

http://i.minus.com/jHd5pyW4QzR9i.jpg Редактирано 27 юни 2014 от zexer

[Hristo]

[valboss]

Седят двама мъже на плажа късно вечерта и подпиват.

До тях каца летяща чиния, от нея излиза зелено човече и се приближава към мъжете.

Те все едно нищо не се е случило, продължават да пият.

Стояло зеленото човече, гледало ги и накрая казало:

- Аз съм зелено човече!

Мъжете го погледали и единият казал:

- Е, налей едно на зеленото човече!

Наляли му, то пило, а мъжете продължават да се наливат.

Зеленото човече:

- Ама аз съм зелено човече!

Те пак го оглеждат:

- Е, налей на зеленото човече!

Наляли му, то пак пило, а мъжете продължават да се наливат.

Зеленото човече не издържало и креснало:

- Ама аз съм марсианец, бе!

- Такаааааа....на зеленото човече му стига....

[valboss]

Николай Хайтов

 

Когато светът си събуваше потурите

 

Един е страдал от война, друг - от жена, а пък мен ме изеде „Бакиш". Яде ме на хапки, не изведнъж, та ми душицата извади. Само че - да ти го кажа отначало. Аз бех кундураджия. Като ти казвам кундураджия, ти го не бъркай с обущар. Обущарите сетне се навъдиха, та ни изпоядоха хляба, но преди да ни натиснат те, ние, кундураджиите, командвахме чаршията. Дюкянчетата ни беха все около шадравана, в пъпа на града, осемнайсет дюкянчета, наредени едно до друго като броеница! Изнесехме ли навън кундурите, ставаше пред дюкянчетата шарено, прешарено, с бяло и черно, с кафяво и червено - като на панаир! Работехме какви ли не чешити кундури (папуци, кундури - едно и също). Ако си по-наперен, купуваш си от моралицките папуци, изшилени на върховете, а шилата им извити като човки с копринени пискюлчета в края. Такива папуци се носеха с на-кривена шапка и кама. Имаше и папуци с обли, корави носове и дебели ходила - еминии - за по-улегналите хора. Такива папуци вървеха на жълти божигробски броеници и астраганена гугла. Имаше и салджицки папуци, бели, с два носа, плитки, с фатало отзад, меки, леки като гълъбови крилца. Купуваха ги най-вече салджиите по Марица, затова им казваха салджицки, но който си беше мераклия за хубаво, купуваше си ги. Имаше и тулумбаджицки папуци за тулумбаджиите от пожарната, подпетени, с опашчица отзад, бързо да се хващат и обуват, и какви ли още не: за чираци и майстори, за луди и кротки, за ергени и за женени. Нямаше нужда от легитимация. Гледай го в папуците, и всичко ти е ясно: кой на колко е години, колко му е акълът, има ли си пари или ходи без стотинка, кротък ли е или е опасен, какво работи и от коя е махала - Амбелинос, Жаблица или Метошката. Не както е сега: обувките -едни и същи! Върви го знай откъде е и какъв е. И не разбрах защо хората се нахвърлиха на обувките. По-хубави ли беха? Не! Къде може да се сравняват обувките с папуците! Да беха по-евтини от папуците? Не! Беха дори по-скъпи и пак надвиха тия пущини обувки на папуците. Отначало дойде един обущар, не зная отде си, сетне се присоса още един, та станаха двама. Нямаха ни чаршия, ни гилдия, но всички се юрнаха към тях и нашите чукове взеха да ръждясват. Събрахме се старите и младите майстори да се сприкажем какво да правим. Ние, младите, наежени - искахме да хвърлим двамата обущари в реката, да ги сплашим и да бягат. Старите не даваха. Особено един - Алито, Алито се казваше, турчин, адам-акъллия, белобрад, с крива шия, той беше много против да се хвърлят в реката обущарите и викаше: - Не е работата, майсторчета, в папуците и в обувките, а в света! Ако светът е започнал да си събува папуците - няма кой да го отбие, нито да го спре! Събува ли си - кай - потурите, той ще си събуе и папуците! Не се закачайте с обущарите, ами който е по-млад, да зарязва папуците и да се хваща за обувките! Рипнахме въз Алито, дигна се гюрултия, насмалко него да хвърлят в реката. Казаха му, че е подкупен, изкуфял и какво ли не. Накрая младите каквото си искаха, това решиха: отбрахме се петима с моралицки папуци и ками, уловихме през нощта завалиите обущари и ги набутахме в реката. Сетне отидохме в кръчмата на Жълта Петра, хванахме една латерна, заръчахме си червено вино и се почна една веселба: песни се пяха, вино се ля, чаши със зъби се трошиха до призори. Никой и не помисли, че това ще е последната ни кундураджийска веселба. Тъкмо да си ходим и забиха черковните камбани на пожар. Излязохме да видим какво е, що е и отрезняхме изведнъж: гореше кундураджийската чаршия. Бре бакъри с вода, бре мокри черги, бре тулумбаджиите с маркучите, но може ли с три, ей толкова бъчонки да се изгаси една стара, хубаво изсъхнала чаршия, заплакала за огън и пожар? Дуварите падат, покривите сами се хвърлят в огъня, а папуците пискат като живи в жарта! Случиха се арнаути хора тия обущари: ние ги топихме в реката, те пък ни дадоха огъня - станахме танто за танто. Търсихме ги да ги трепем, но те изчезнаха от нашето градче и се не видяха. След пожара повечето кундураджии се пръснаха и зарязаха занаята. Други неколцина си намериха нови дюкянчета, а пък аз -речи го едничък - останах без дюкян и без пари. Ходих тука, хлопах там, отникъде никаква надежда. Най-сетне срещна ме Колю Пъпката, касапина: - Ти, Коста, доколкото разбрах, си още без дюкян. - Така е - казвам. - Щом е така - вика ми Колю, - аз ще ти дам без пари моята касапничка при едно условие: да извадиш позволение от кмета да си окачвам месото вънка на плочника, на ченгелите, както си беше. Ако това стане, само вечер ще ми трябва дюкянчето. През деня ти можеш да си чукаш вътре папуците. Хванах тая сламка и с двете ръце и се изтърсвам на кмета: - Ти майка, ти баща! Метани ще ти правя и каниски ще ти нося като на кум, ако позволиш на Пъпката да излезе на ченгел, а пък аз да влезна в дюкяна! Горял съм, трябва да ми се помогне! Кметът се опъна: - Как ще вадя на ченгел Пъпката, като има от ветеринарните заповед - ченгели на плочника да се не явяват? Пусна ли Пъпката, всички ще се юрнат и хигиената пропада. Молих се, братих, обещах лозето му да копая летно време и кметът най-сетне се съгласи: - Добре -- казва, - но ако съгласиш и Таратора. Таратора беше властник, депутат и тъй нататък. Отидох при него: - Тъй и тъй. Той се опъна: - Не! Не и не! Хелем напипах слабото му място. - Нали - казвам - скоро ще бъдат изборите! Нашата рода е повече от четиридесет и пет човека, отделно лелините и калековите. Мога да ти ги доведа накуп, петдесет-шейсет гласа да подпрат депутатската ти банка! Мога и с байрака на партията ти през чаршията да ги прекарам, ако ти на мене свършиш тая, тая нищо работица, дето те моля - за ченгела на Пъпката! Склони. През нощта Пъпката заби дирека на плочника, закова ченгела на дирека и окачи месото, а на другия ден всички ченгели бяха пак на старото си място. Ветеринарният не посмя да сече диреците и касапската чаршия пак се върна. Взех пари назаем, купих нова машина „Сингер", нови калъпи, гьонове, мешин и подкарах занаята. Направих папуци всякакви: моралицки, еминии, салджицки, тулумбаджицки, черни, бели, червени, едновърхи и с два върха, с фатало и без фатало и ги навързах на шарени вързаници пред дюкянчето, та кой как мине -забелязваше се, гледа... Едни гледаха, други купуваха и работата май потегли. Годеница имах отпреди пожара, дойде ми кураж -ожених се. Взехме гола стая на кирия, с две столчета и една софрица, но нали чукът беше ми в ръката - надах се да спечеля и за къща, и за маса, че и за тюфлеци да артисат. Но не щеш ли -дойде „Баки-иш"! Една сутрин викам на Пъпката: - А бе, бай Кольо, ти ще дадеш месото, аз - зарзават, че да отвъртиме за пладнина един гювеч! - Бива! - рече Пъпката. - Защо да не бива. Дай пари да взема зарзавата. Дадох му и той отиде на пазар. Забави се. По едно време се връща, носи картофи, магданоз и лук и отдалече се провиква: - Оди, Коста, на пазара, чудо да видиш! Гумени цървули на сергия. Без пари! Секна ме нещо под лъжичката. Оставих чуковете и отидох. Наро-од! Не може да се мине, струпал се около една сергия, накамарена догоре с цървули. Взех един цървул, обърнах и прочетох на табана: „Бакиш" - гумена фабрика и тъй нататък. - Колко е чифта? - запитах продавача. - Десет като за тебе! Ако вземеш три чифта, мога да ти ги харижа и по осем! Гледам цървулите, опипвам ги: де моите, белите салджицки папуци с жълти кантове и леки като перушина - а де са тия лъскави топузи, тежки! Ама това си го викам аз. Народът - леки-тежки - не признава! Прости хора се събрали, очите им в лъскавото, грабят ли грабят! Купуват, хвърлят старите цървули, обуват гумените и отиват на фотографина да си направят по една моментална с „Бакиш". Стана ми, да ти кажа, мъчно. Не за друго, а за фотографията. Толкова години папуци правех, с такива усталъци и мераци, а едно „браво" не чух. А гумените лепезета, дето нямаше в тях нито хубост, нито усталък и човещина, от сергията - на фотографина! Един се не намери с око за хубост! Вместо да се върна в дюкяна, отидох в кръчмата на Жълта Петра и съм се тъй нацепил, че кога са ме занесли у дома, не зная, Оттогава работата тръгна мъртво. „Бакиш" обра селските ни мющерии и алъш-веришът се запече. Намалихме цената на папуците. „Бакиш" - и той. „Бакиш" продаваше само в брой, ние решихме да продаваме на кредит и с това да го надвием, но и тук контрата остана в кундураджиите. Плъзнаха хората на вересия да вземат, никой в брой. Един вика: „Ще ти платя, като взема заплата." Друг: „Гроздето като продам", трети обещава да се отборчи „на харман" - житото си като овършее, пети, шести и така нататък. Не броя келепирджиите, приставите, финансовите и стражарите, дето взимаха и завличаха и едно благодаря не казваха. Един те подплаши с калъчка, друг - с писалка, а градските агенти само с това ме плашеха: „Ще върнем касапниците в дюкянчетата, мисли му!" И вземаха кой за бабата, кой за жената, кой за децата, все до заплата уж, а никой една пара не даде, не плати! Тъй закъсах с тия вересии, че у дома, за да отидем на комка, изреждахме се жената, аз и бабата с едни папуци. Като видях, че фалиментът ми е в кърпа, реших: „Вересия никому! Господ от небето да слезе, ще го върна, ако не плати с пари!" И се дори заклех. Паднах на коленете и се провикнах: „Боже, Боже, кьорав да стана, Боже, ако отсега нататък дам на вересия!" Прекръстих се и тъкмо съм се изправил на краката, виждам, че влиза бащин приятел от Козаново, имаше един - Митю, Митю Гуката. Разкрачил една усмивка от едното до другото ухо, с торба на рамото и от вратата още вика: - Коста, Коста, хаирлия, Коста, за трийсет души сватбари папуци ще купувам! Давай да мерим! Извади от торбата един сноп с клечки - мерките на сватбарите, дето щеше да обува, и започна да избира. Тия-тия! Тия-ония - обра ми, току-речи, цялата сергия, натика папуците в торбата и си тръгна. - А парите, Гука-а? - Парите - на харман! - вика ми Гуката. - Пиши ги на вересия! - Тъй ли? Дай си ми папуците! Той се облещи. Рече да излезе, аз го дръпнах. Сборихме се, взех торбата, изтърсих папуците на плочника, грабнах сатъра на Пъпката и започнах да ги кълцам като за кайма. Сбра се цялата чаршия. - Чакай бе, Коста! Недей бе, Коста! - Нема чакай, нема недей! Ще му го наръгам в занаята и в папуците, и в цървулите на „Бакиш", и в мющериите, дето ме завличат и обират, и в кьоравия свят, дето не вижда накъде е тръгнал! Псувам и кълцам, кълцам и псувам, докато сдробих всичките папуци на кайма. Хвърлих сатъра и си тръгнах, ама не за вкъщи, а надолу по реката, че главата ми се беше запалила и хора не ми се искаше да виждам. Седнах край реката, натопих си главата, дойдох малко на себе си и ми олекна: няма вересии, няма данъчни агенти и стражари-келепирджии, няма тоя „Бакиш" да ме души на пресекулки! Няма! Няма! Няма! Това - няма! Ала има къща и жена. Празна къща, гладна къща. И тъща в нея. Само ме гледа в ръцете: с хляб или без хляб се връщам, а. че извърти очите към жена ми: „Видя ли?" Тя навремето я придумвала да се жени не за мене, а за внука на хаджи Фаница -с осемнайсет декара бахча. Минка взе мене и това майка й не можа да й прости. Как щеше сега да я погледна в очите? Да кажа, че нямам в джоба си нито пара! По-добре - в реката, и да свърши тоя срам. Изправих се на брега, походих нагоре-надолу да разбера къде е по-дълбоко, прекръстих се, казах „прощавай, Минке!" и се рязнах в мътната вода. Исках по-дълбочко да забия, по-набързо да се свърши, но набарах нещо мазно. Отворих очите - котка! Пречукана котка във водата. Догнуся ме и бързо-бързо се измъкнах от вира. Седнах на брега да се суша и започнах по човешки да размислям: „Защо да се давя? За да оставя Минка на хаджи Фаница! А че не мога ли аз да шавна до Америка и да напечеля не една, а две бахчи и да накарам Минкината мама бърните си да прехапе?" Разгеле имах в Америка познати две момчета от Чешнигир нова махала, забегнали преди войната в Детройт. Като стана войната, те, патриотчетата, прегазили океана да се бият за доброто на България. Зачислиха ги в ротата на капитан Челбов и в един поход газехме кал, единият минал по-наблизо до капитана и го опръскал. Оня сербезлия вдига бича: „Де се навираш, сукин сине, мамка ти!" -и пляс - по врата на американчето. То, не видяло войниклъка и не знае какво е военна дисциплина, обръща се и вика на капитана: „И аз, казва, мамка ти." Вади Челбов револвера да го стреля - едвам го спряхме. Даде присъда двайсет и пет тояги да се ударят на американчето. Замолих го - ординарец бех на Челбов - да не е пред цялата рота наказанието, ами на закрито, в палатката, да не осрамотяваме момчето - все пак самичко е дошло да мре за доброто на България. Послуша ме капитанът и заповяда да изпълня наказанието. Въведох американчето в палатката и му казвам да вика. Почнах аз: лу-уп - с тоягата в раницата, а пък американчето реве като заклано. Аз бия, то реве, докато отброихме двайсет. Петте само ги ударих на месо, да не е без хич. Оттогава това американче все в очите ме гледаше и бе готово в огъня да стъпи заради мене. При демобилизацията, като се сбогувахме - каза ми: - Коста, при челбовци тука не се живее! Ела с мене в Америка! Пари да напечелиш, пък ако искаш сетне - върни се! Тия думи си припомних и реших: само в Америка! Тя много е оправила и мене ще оправи! Върнах се вкъщи весел. На жените - нищо. Написах писмо на чешнигировчето, след месец дойде: „Идвай! Чакам те! Ще те срещна като цар!" Извадих пашипорт - тогава ваденето на пашипорти беше играчка, а на жената не обелвам нито зъб. Ще писне, ще ревне - и върви, се оправяй. Реших: ще вървя тихомълком. Ще й се обадя от Америка. Насрочих и ден - двайсети август. Накарах жената да сготви тоя ден гювеч, та ядохме, а че станах и тръгнах. Но като тръгнах - опустял и град, взе, че ми домиля. Рекох: „Ако с жената не се простих - хайде поне с града да се простя." До железницата имаше време... Тръгнах по чаршията, надолу към Чинара, дето е офицерското събрание. Вътре - свети. Тъкмо очите си да отрия в българска фуражка. Прозорчетата бяха ниски - надникнах и видях: тия калпазани, офицерите, наредили се на маса, турили бъчонка на средата на масата, точат и пият пенливо някакво, жълто. Викам си: „Това е бира!" Бях чул, че се е появило такова някакво питие, ама какво е - не бях го нито виждал, нито пък опитвал. Та ти казвам, пият офицерите и тракат халбите, а пък аз ги наблюдавам. Изведнъж спомних си думите на майстор Али: „Започне ли светът да си събува папуците - няма кой да го спре. Събува ли си потурите, той ще си събуе и папуците! И кой знае още какво!" Ето ти я новата мода! Жълта пикня, дето се вика, ама я надуват господата, че е ново. Само че тоя път и аз ще близна от каймака на пикнята, че да става каквото ще! И реших: Америка няма да се помести! Пашипорта може да почака. Грабнах се - та в Прангата - родното ми село. - Тате - казвам на дъртия, - ти веднъж си ме родил, роди ме още веднъж! - А бре, Коста - диви се дъртият, - може ли два пъти човек да се роди? - Може - казвам - и три, ако ми дадеш моя дял от голямата градина да го продам и да свърша тая, дето съм я намислил. И му разправям до какъв дамар съм се допрял. Моят старец беше служил в жандармерията, горската - схвана горе-долу положението и - Господ да го прости! - съгласи се. Вързах десет наполеона в кърпата, платих сергийно право, докарах бира от Пловдив, каца с лед, скара за кебапчета, две чинии, две халби, а като най-последно накарах Вангелакито - иконописеца - да ми нарисува свети Георги на кон и с една пенлива халба в едната ръка, а в другата - шашка, а с шашката набол кебапче. Под тая картина - надпис: ей с такива едри букви, черни върху жълта книга:

 

„ЛЕДЕНА БИРА - ОФИЦЕРСКА!"

 

Че като се нарои един народ! Олеле, мале! Народът, като се юрне, не можеш да го спреш. Ама че бирата била горчива! Нищо, баламите ги не стряска. Някои питаха защо бирата е офицерска. Отговарях им: - Такава я пращат. Фотографът, като видя как народът се налива, залости апарата до сергията и започна да фотографира мераклиите до свети Георги с халба в ръката. Мераклиите фотографираше само с халба, а на по-мераклиите слагаше на главите им по една жълта каска, пожарникарска. Казах на Вангелакито да ми помага. Той даваше кебапчетата, аз - бирата - и до пладнина изсушихме бирата до капка. Напълних чекмеджето с пари. Викам на Вангелакито: - А бе ти какво се будалкаш с тия светци? Не виждаш ли, че и светците нещо взеха да не минават? Защо не станем ортаци, ти да печеш кебапчетата, а пък аз да точа бирата? - Бива! - казва Вангелакито. - В тоя град и без туй няма човек от икони и картини да разбира, щом си ме харесал за кебапчетата -моля! Аз съм на това отгоре и ваятел - ще ги правя, както трябва! Купихме едно биволе от Избегли, направихме го на кайма. Вангелакито с дълги пръсти правеше едни кебапчета като вретенца. Доставих десет бурета бира и започнахме един алъш-вериш - „Бакиш" можеше да ми завиди. Работата се разви. Парите заваляха като дъжд. Събираха се вечер по една торба, никому се не ще да ги брои. - Брой ги ти! - дава ми ги Вангелакито. - Че съм много уморен. - Ти! - бутам му ги в ръцете. - Аз съм капнал. Най-сетне споразумяхме се една вечер да ги брои той, другата вечер - аз. Окуражен от печалбиците, купих на жената копринен плат за фуста и казах да си го ушие при най-скъпата шивачка в града. Жената показала плата на майка си и се похвалила къде щяла да си го шие. Майка й се втрещила: - Мари, ти имаш ли акъл, мари! Кебапчийска жена по шивачки да си носи роклите? Мъжът ти едвам събира за хляб и шарлаган, а ти салтанати ще продаваш, като да си у хаджи Фаницата. На другия ден попитах жената защо не е с новата си рокля. - Аз не съм я шила - казва. И ми разправи, че майка й не дала и какво рекла. - Ще кажеш на майка си утре вечер да не си ляга. Да ме почака! На другата вечер събрах парите в торбата - неброени - метнах я на рамото и право вкъщи. Жената и майка й ме чакат. Викам на жената: - Постилай чергата! Постила жената чергата, а пък аз изтърсих торбата с парите върху чергата. Дрънкаха парите, разпиляха се, взе й се ума и на мойта баба. - Хайде - викам - сега, бабо, межия да направим, парите да преброите! Ти - казвам - брой само шестаците. Минка да брои петаците, а пък аз ще сортирам книжните пари! Глътна си езика бабата. Три пъти очите си разтърка, да не сънува, а че се хвана да брои. Броихме, каквото броихме, като преброихме всичко - загребах с двете шепи каймета и ги тръснах в скута на жената. - На ти, жена! Туй е - казвам, - за шивачката, а пък туй - тръснах с двете си шепи в скута на баба от шестаците, - туй, бабо, е за тебе, че да запомниш кога светът си е събувал потурите. И Алито не забравих. Дадох му срещу надница да ми трака машата, че той ми отвори очите къде е на прасето гъделът и ме отърва от "Бакиш". Алито много хубаво тракаше машата. Шията му беше крива, а чалмата - на парцали, но каквото хванеше - работеше го с мерак. Само дето не можеше хубаво да каже "ледена", ами все викаше: - Иледена, иледена… Иледена-а-а!

[valboss]

Свекърва вижда внукът си за първи път:

- Изобщо не прилича на сина ми!?!?!?

Снахата запретва полата си:

- Мамо, това е .у.ка, а не копир....

[valboss]

http://hicomm.bg/web/files/articles_gallery/201407/36198/2.jpg

[Hristo]

УеУеееее

[valboss]

Корпоративни уроци за всички фирмаджии:

 

Корпоративен урок 1:

Мъж влиза под душа, докато съпругата му точно привършва със своя, когато на външната врата се позвънява. Жената набързо увива една кърпа около себе си и тича да отвори. Отвън стои Боб - съседът. Преди да е казала и една дума, той предлага:

-Ще ти дам 800$ ако свалиш тази кърпа!

След като помислила за момент, жената свалила кърпата и застанала гола пред Боб.

Секунди по-късно той й връчил 800$ и си тръгнал. Жената се загърнала отново и се върнала в банята.

- Кой беше? - попитал съпругът й.

- Боб - съседът - отговорила тя.

- Чудесно! - казал мъжът - Спомена ли нещо за 800-те долара, които ми дължи?

Бизнес поука: Ако навреме споделите с акционерите си важна информация,

отнасяща се до кредит и риск, бихте могли да избегнете изобличаване.

Корпоративен урок 2:

Свещеник предложил на монахиня да я откара до манастира. В един момент, тя скръстила крака, така че единият й крак се оголил. Отецът едва не катастрофирал. След като овладял колата, той леко прокарал ръката си по крака й.

- Отче, припомнете си Псалм 129 - казала монахинята.

Свещеникът отдръпнал ръката си. Но малко по-късно, докато сменял скорости, той отново поставил ръката си върху крака й.

- Отче, припомнете си Псалм 129 - казала монахинята отново.

- Прости плътската ми слабост, сестро" - извинил се отецът.

След като пристигнали в манастира, монахинята се прибрала.

Свещеникът бързо изтичал в църквата за да погледне Псалм 129.

Същият гласял: "Давай напред и търси, нагоре ще откриеш благоденствие."

Бизнес поука: Ако не сте добре информирани в професията си, рискувате да пропуснете чудесни възможности.

Корпоративен урок 3:

Търговският представител, деловодителката и управителят на фирма отиват да обядват заедно. По пътя намират старинна маслена лампа. Разтриват я и отвътре се появява един Джин. "Ще изпълняпо едно желание на всеки от вас" - казва той. "Първо аз! Първо аз!" - скача деловодителката - "Искам да бъда на Бахамите, да карам джет, без да се интересувам от нищо". Пуф! И изчезнала. "Сега аз! Сега аз!" - крещи търговският представител -"Искам да бъда в Хавай, да разпускам на плажа с личен масажист, безкраен запас от коктейли и любовта на моят живот". Пуф! И той изчезнал. "Твой ред е" - казал Джина на управителя. "Искам тези двамата обратно на работните места след края на обедната почивка" - отговорил той.

Бизнес поука: Винаги оставяйте първата дума на шефа.

Корпоративен урок 4:

Гарванът седял по цял ден на дървото, без да прави нищо.

Заекът го попитал:

- Мога ли и аз като теб да седна и да не правя нищо по цял ден?.

- Разбира се, защо не - отговорил гарванът.

И така, седнал заекът на земята и си почивал. Унесъл се, една лисица изскочила от храстите и го изяла.

Бизнес поука: За да седите без да правите нищо, трябва да сте на висока позиция.

Корпоративен урок 5:

Пуякът разговарял с бика:

- Как ми се иска да полетя и да кацна на това дърво - въздишал той - но не ми достига енергия за да махам толкова силно с крила.

- Защо не клъвнеш малко от фекалиите ми - предложил бикът - те са силно енергийни и хранителни.

Пуякът се надвесил над една от неговите купчинки и не след дълго открил, че бикът е прав - вече имал енергия и успял да достигне най-долният клон на дървото. На следващият ден, след като си похапнал още от чудодейната смес, той кацнал на по-горният клон. Най-сетне, няколко дни по-късно, пуякът гордо се перчил и вдигал врява от върха на дървото.

Не след дълго бил забелязан от фермера, който го свалил с един изстрел на пушката си.

Бизнес поука: Лайняните номера могат да ви изведат на върха, но не и да ви помогнат да се задържите там.

Корпоративен урок 6:

В Африка всяка сутрин газелата се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бързия лъв, за да остане жива. Всяка сутрин лъвът се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бавната газела, за да не умре от глад.

Бизнес поука: Няма значение дали си газела или лъв: когато слънцето изгрее, по-добре да станеш, за да изпревариш другите.

Корпоративен урок 7:

Мъж отсяда в хотел в Австралия. В стаята има компютър и той решава да изпрати електронно писмо на жена си. Обаче случайно сбърква адреса и без да осъзнае грешката си изпраща писмото. В същото време някъде в Хюстън, вдовица се връща от погребението на съпруга си. Вдовицата решава да си провери електронната поща за писма от роднини и познати. След като прочита първото писмо, тя пада възнак в безсъзнание. Синът на вдовицата дотърчава в стаята, намира майка си на пода и хвърля поглед на екрана, на който пише

До: моята любяща съпруга

Тема: пристигнах

Дата: 7-ми септември, 2005 г.

Знам, че ще се изненадаш да ме чуеш. И тук имат компютри вече, и можеш да изпратиш писма на своите любими. Току-що пристигнах и отседнах тук. Виждам, че всичко е приготвено и за твоето пристигане утре. Нямам търпение да се видим! Надявам се твоето пътуване да е също безпроблемно, като моето.

Послепис: Адски е горещо тук долу!

Бизнес поука: Уверете се, че комуникацията се осъщестява между правилните страни. Иначе резултатите могат да не отговорят на очакванията ви.

Корпоративен урок 8:

Джони искал да изчука едно момиче в неговия офис... Но тя си имала приятел... Един ден Джони не издържал, отишъл при нея и предложил:

.-е ти дам 1000 долара ако ме оставиш да те изчукам.

Но момичето го отрязало:

-НЯМА НАЧИН!

- Ще бъда бърз, ще хвърля парите на пода, ти ще се наведеш, а аз ще съм свършил преди да се изправиш

Тя помислила за момент и казала, че трябва да се посъветва с приятеля си... Позвънила на гаджето и му разказала за случая. Момчето и отговорило:

- Искай му 2000 долара, прибери парите много бързо, той даже няма да успее да си свали гащите!

Така, че момичето се съгласило и приело предложението. Приятелят и я чакал половин час да се обади. Най-накрая, след 45 минути чакане той и позвънил и я попитал какво е станало.

Тя му отговорила

- Копелето хвърли монети!!!

Бизнес поука: Винаги обмисляйте всички аспекти на бизнес предложение преди да се съгласите и да ви го начукат.

Корпоративен урок 9:

Когато тялото било създадено, всички части от него искали да бъдат Шефа.

Мозъкът казал:

- Аз трябва да бъда шеф, защото контролирам всички функции на тялото.

- Ние трябва да бъдем шефове, защото ние пренасяме мозъка наоколо, където поиска.-казали краката. Ръцете казали:

- Ние трябва да сме шефове, защото ние вършим всичката работа и печелим пари

И така после било сърцето, белия дроб, очите, докато накрая и задника поискал да бъде шеф. Всички части започнали да се смеят на идеята.

Тогава задника се блокирал и отказал да работи. След известно време очите започнали да се затварят, ръцете се парализирали, краката изтръпнали, сърцето и белия дроб изпаднали в паника, а мозъкът изпаднал в треска. В края на краищата всички решили, че задникът трябва да бъде шеф и нещата преминали. Всички части си вършели своята работа, докато Шефът само си седял и изхвърлял навън боклуците (лайната).

Бизнес поука: Не е нужно да си мозък, за да бъдеш шеф - всеки задник може да бъде.

Корпоративен урок 10:

Една лястовичка летяла на юг, но студът я застигнал и премръзнала до смърт, тя паднала в широко поле. През полето минала крава и се изсрала върху птичката. Изпражнението стоплило лястовичката, тя се съвзела и радостно започнала да чурулика... Минаваща наблизо котка чула чуруликането и следвайки звука, извадила птичката от кравешкото лайно и я изяла.

1. Не всеки, който те засипва с лайна е твой враг.

2. Не всеки, който те вади от лайната е твой приятел.

3. Когато си затънал в лайна до гуша, недей да чуруликаш много-много.

[valboss]

Въпрос:

- Мишката ми е в края на подложката, а курсорът още е в средата на екрана. Какво да правя?

1. Зарежете мишката.<

2. Изхвърлете подложката - малка е.

3. Купете си нов, по-голям монитор.

4. Внимателно придържайки с пръст курсора движете монитора в нужната посока.

5. Преинсталирайте драйвъра на мишката.

6. Тоя Бил Гейтс една мишка не може да направи. Linux forever!

7. Проверете за вируси.

8. Ръцете са ти криви, брато!

[valboss]

[valboss]