ЕДИТ: Е то било старо мнение, но мисля, че инфото ще е полезно за някой Оффтопик: Да добавя просто като информация следното - хубаво е, като потребители, да си знаете правата. Защо магазини като метро, работят само с фирми и не искат да работят с частни клиенти - защото при проблем се прилага ЗТ (Закон за търговията), а не ЗЗП (Закон за защита на потребителите) На българския правен блог има хубава публикация по въпроса: http://weblawg.deysot.com/blog-bg/archive/84-garanciite-predostavyani-ot--za-prodadavanite-ot-nego-na-drugi--stoki-i-saotvetstvieto-na-tezi-garancii-s-razporedbite-na-.html Гаранциите, предоставяни от ТД за продадаваните от него на други ТД стоки и съответствието на тези гаранции с разпоредбите на ЗЗП Публикувана от vasruv on 04 June, 2010 16:39 Настоящата статия има за предмет даване на отговор на следния въпрос, свързан с тълкуването и прилагането на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), съотношението му със Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Търговския закон (ТЗ), в частта им, регламентираща гаранционна отговорност и отговорност на продавача за недостатъци на стоката: Длъжно ли е дадено търговско дружество да предостави гаранции за продаваните от него на друго търговско дружество стоки, за срок по-дълъг от 1 година и в частност – с минимална продължителност от 2 години, с оглед разпоредбите на Закона за защита на потребителите? Отговорът на поставения по-горе въпрос може да се извлече от тълкуването на разпоредбите на Глава Пета, Раздел ІІ (членове 104 - 121) и § 13, т. 1 и т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, чл. 318 и следващите от Търговския закон и чл. 183 и следващите от Закона за задълженията и договорите, както следва: А. Регламентацията в ЗЗД и ТЗ на отговорността на продавача за недостатъци на продаваната стоката е различна от тази по ЗЗП и не представлява нейно доразвиване, нито пък е нейна алтернатива. Налице са два паралелни режима за реализиране и търсене на отговорност от продавача, като прилагането на единия или другия режим, зависи от правния статут на страните по договора за покупко-продажба. Субекти на ЗЗП и съответно страни по договора за продажба са продавачът (търговец, производител, доставчик) и купувачът (потребител) – понятия, легално дефинирани в § 13, т. 1 и т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП. Изхождайки от тези законови дефиниции, по аргумент за противното, когато и двете страни по договора за продажба са търговци, то съответно приложение ще намерят разпоредбите на ТЗ и ЗЗД, а не потребителската защита, установена в ЗЗП, включително относно установения минимален 2-годишен срок на отговорност на продавача. Б. В допълнение на горното следва да се има предвид, че множество търговци неоснователно искат от производителите, вносителите, дистрибуторите и търговците на едро, гаранциите им да се приведат в съответствие със Закона за защита на потребителите. Такова искане безспорно е плод на пазарна логика, но не може да намери задължителна опора в закона. С търговската гаранция само се увеличава отговорността на продавача и той може, но не е длъжен да я даде, освен ако такова задължение е предвидено от закона, каквото в тук разглеждания случай не съществува. Допълнителните (търговски) гаранции се дават по желание на съответния продавач, дистрибутор, вносител или производител. В този смисъл институтът на търговската гаранция представлява едностранно задължаване от страна на предоставящия я и нейната задължителеност произтича единствено и само от това задължаване. Следователно: 1. Едногодишният срок на гаранцията, предоставяна от дадено търговско дружество, не противоречи на разпоредбите на Закона за защита на потребителите, когато купувачът е търговец, защото в този случай ЗЗП не се прилага, включително относно установения 2-годишен срок на отговорност на продавача по чл. 105, ал. 2, съответно чл. чл. 115, ал. 1 от ЗЗП. 2. Това дружество не е длъжно да предоставя гаранция за стоките си със срок по–дълъг от 1 година например, с оглед на факта, че предоставянето на такава е само правна възможност за продавача и възползването от нея, както и продължителността на самата гаранция зависи изцяло от волята на последното. Изменението на срока на тази гаранция би могло да се извърши само по взаимно съгласие на страните по съответния договор.