Привет! Това по-долу е статия, която съм записал на компютъра си. За съжаление не мога да намеря източника (може би mobile.bg), за да ти пратя линк. Съдейки по моята кола информацията е достоверна Mitsubishi Lancer (АВТОМОБИЛЪТ НА СТАРО: +/-) Последното поколение на Mitshubishi Lancer се продава доста добре в България. Смръщеният японец обаче е по-скоро изключение от правилото, което в миналото обричаше модела на незаслужено слаб интерес от страна на купувачите. По родните пътища рядко може да бъде забелязан представител на предишната генерация, произвеждана от 2003 до 2007 г. Липсата на внимание от страна на купувачите няма логично обяснение, тъй като в технически план предишният Lancer не отстъпва с кой зная какво на сегашния. Вина може да се хвърли единствено върху недотам впечатляващия дизайн, но що се отнася до надеждността и качеството на автомобила, слабото търсене категорично няма обосновка. Седмият поред Lancer се произвежда изцяло в Япония от 2000 г. Моделът обаче дебютира в чужбина чак три години по-късно. Произходът на колата си казва думата. Сглобката и качеството на изработкатa са безупречни, а каросериите - седан или комби, са подготвени отлично против корозия. Mitsubishi неслучайно дава 12-годишна гаранция срещу ръжда. Единственото слабо място на купето е бравата на багажника в колите, произведени преди модернизацията от 2006-а. Понякога заяжда заради попаднала вътре вода. Любопитна подробност от биографията на модела са продажбите на версията комби, които - особено във вариант с двулитров мотор - съперничат на седана. Съвсем в духа на традициите интериорът на Lancer не блести с никакви стилистични изхвърляния. Отговаря напълно на стандартите за семеен автомобил и макар някои материали да изглеждат малко евтино, износване практически не се забелязва. Както и при купето, сглобката в салона издава качествена японска работа. Оборудването също не оставя поводи за критика. Зависи от пазара, за който е бил предназначен автомобилът, но по правило включва пълен електрически пакет, климатик, ABS, еърбегове и т.н. В България напоследък попадат и американски версии на Lancer, които за екипирани повече от щедро. Обикновено се познават по светлия кожен салон, дървените декорации, мултимедийната система с течнокристален дисплей, люка и др. Външно се различават от европейските модификации по формата на броните и някои детайли на каросерията. Оборудвани са с 1.8-литров бензинов двигател с мощност 122/140 к.с. и автоматична предавателна кутия. Официално за Стария континент Lancer се екипира с три бензинови мотора с обем 1.3, 1.6 и 2.0 литра (82, 98 и 135 к.с. съответно). Базовият агрегат е познат от Space Star, слабичък е за Lancer и се среща доста рядко. Най-масово разпространен е средният вариант с 1 600 см3, който се отличава с изненадваща за кубатурата си еластичност. Не предявява особени претенции към качеството на бензина, макар че използването на гориво със съмнителен произход съкращава живота на свещите и се отразява на работата на празен ход. Разполага с ресурс от поне 300 000 км, дори да не е гледан съвсем по правилата. Завидна динамика на Lancer осигурява двулитровият мотор, чиято турбоверсия е проверена по рали трасетата от няколко поколения Evolution. Същият агрегат се монтира на Outlander и Galant. Една от малкото неизправности, които го засягат понякога, е неравномерната работа на празен ход. Проблемът се решава с пълна промивка на блока на дроселовите клапи. Иначе е в състояние да навърти по половин милион километра без каквито и да било оплаквания. Висока оценка заслужава и 1.8-литровият двигател, който не се доставя в Европа. Конструкцията му е аналогична с 1.6- и 2.0-литровите машини, но в много мразовито време съществува риск от изгаряне на стартера. За разлика от тежката артилерия Evolution, обикновеният Lancer се произвежда само с предно предаване. Преобладаващата част от продажбите принадлежи на механичните трансмисии с пет предавки, но се срещат и доста коли с адаптивен четиристепенен автоматик. "Ръчната" скоростна кутия на 2.0-литровите модификации е аналогична на монтираната в Outlander и има конструктивни сходства с тази на Evo. Заради високия въртящ момент и темперамента на някои водачи понякога се износват синхронизаторите и феродовият диск. Автоматикът дефектира изкючително рядко. И двата типа трансмисии се нуждаят от смяна на маслото на всеки 40 000 км. Автоматичната предавателна кутия на някои американски екземпляри с 1.8-литров двигател може да се окаже вариатор, с чийто ремонт в България не би се наел всеки. Едно от много достойнства на Lancer е ходовата част Поглъща охотно неравностите и радва с плавна и комфортна возия. В същото време настройките гарантират на колата добра управляемост и устойчивост. Крен се появява чак при много високи скорости. Двулитровите модификации имат по-твърдо окачване и по-малък клиренс. Компонентите отзад са усилени и се използват също при Outlander. Отначало Mitsubishi монтира плаващи гумено-метални втулки в задното окачване, които скърцат и се разбиват от корозията, предизвиквайки луфт. През 2005 г. японците ги заменят с обикновени. Останалите втулки служат приблизително колкото гаранционния срок на автомобила. Смяна на ябълковидни съединения обикновено се налага след около 80 000 км. Лагерите на главините издържат поне 100 000 км. Предните амортисьори се смятат за безпроблемни, но задните започват да тропат с времето заради износени горни опорни лагери. Кормилната уредба на двулитровите Lancer-и не се различава от тази в Outlander. Рейката няма слаби места. Шарнирите на трапеца също са достатъчно здрави и издържат на българските пътища. По-индиректната рейка на 1.6-литровите версии (3.2 срещу 2.8 оборота) обаче не е така сполучлива. В колите, произведени до 2006 г., понякога трака при преминаване на неравности в завой. Кормилните щанги на тези коли също са по-податливи на износване и накрайниците им обикновено се нуждаят от замяна след 70-80 000 км. Задвижващите ремъци на усилителя на волана и другите периферни възли трябва да се сменят заедно с ангренажните на всеки 100 000 км, а работната течност на хидравликата - на 80 000. Инвестиции в спирачките грозят само амбициозните водачи на двулитрови модификации. Състезателите сменят накладки по-често от 60 000 км, а след три чифта - и дискове. Понякога възниква тропащ звук от апаратите, с който във фирмените сервизи се справят безпроблемно. Седмото поколение на Mitsubishi Lancer определено заслужава внимание от страна на купувачи, които ценят комфорта и надеждността. Дори и най-старите екземпляри на вторичния пазар на възраст шест години все още разполагат с немалък запас от ресурс, а цените са повече от приемливи за толкова качествен автомобил.