142 години от обесването на Васил Левски

[k1k1_]

Днес се навършват 138 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски.

Най-великият българин, посветил краткия си живот на Отечеството.

Колкото и думи да кажем, каквото и да напишем, друг един българин е казал всичко преди нас.

Ще ти припомним безсмъртното стихотворение на Христо Ботев, защото има събития, за които говоренето е излишно!

 

http://www.teenviewsofia.com//upload/article_big/image_big_2684.jpg

 

Обесването на Васил Левски

 

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

 

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.

 

Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

 

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

 

Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

 

 

Източник: teenviewsofia.com

Редактирано 19 февруари 2015 от valboss

[k1k1_]

http://www.youtube.com/watch?v=6upopc8bIIo

[valboss]

По моите скромни спомени, датата е 19 февруари(6 февруари - стар стил) 1873 г..... Но нищо не ни пречи, до почетем паметта на този голям БЪЛГАРИН и два дена преди събитието.

[Николай Николов]

Бръъъ, тръпки ме побиха докато гледах клипа!

[DJ Tymbi]

Това клипче трябва да го гледат в парламента всяка сутрин и вечер .............

Но има нещо друго, турците смятат Васил Левски за терорист ,както сега САЩ смятат Бен Ладен за терорист ...........разликата обаче е огромна и няма нищо общо с Бен ладен или който и да е било друг ........

[k1k1_]

По моите скромни спомени, датата е 19 февруари(6 февруари - стар стил) 1873 г..... Но нищо не ни пречи, до почетем паметта на този голям БЪЛГАРИН и два дена преди събитието.

 

Слънце и аз такъв спомен имам, че е на 19ти февруари, но се загледах, че днес навсякъде пускат статии, клипчета и т.н. Даже и в wikipedia пише 18 февруари.... ...интернет какво да се прави....

[k1k1_]

Предсмъртното писмо на Левски

 

Байовци, Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Аз неведнъж съм ви казвал: ” Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби”. Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не тя с това започва. Нашето драгоценно отечество, ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана. Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни, и давал ли е пари или казвал нека да стане па тогава. На такива аз съм им писал и преди” Днес е момента да си купите живот, които сега се продава, утре не и милиони да давате” Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечеството ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце желаещи властта само за да ви грабят. За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно Смърт , смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край. Бъдете силни братя и не щадете силите ,нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви другиму, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте - Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.

 

http://storage4.album.bg/32f/183758_10150095546605843_292404975842_6946723_5591223_n_43470_26851451.jpg

[valboss]

Личното оръжие на Васил Левски

Българското Възраждане е един сложен и дълъг процес на национално осъзнаване, на активна просветна дейност и националноосвободителни борби. В този процес всеки има своето място – интелигенцията, чорбаджиите, местните еснафи, духовенството, „лудите глави" тръгнали по пътя на националната революция. На фона на общият културно-политически и революционен подем ясно изпъкват фигурите на стотици българи дали пример на народа ни с целият си живот – съзнателно обречен на бъдещето на нацията. След тях видно място заема личността на Васил Иванов Кунчев – известен още като Васил Левски и Апостолът на свободата.

 

За неговият живот и дейност се знае много, публикувани са десетки изследвания, сборници с личната му кореспонденция, спомени на съвременници, исторически изследвания и художествени произведения пресъздаващи сложният и нелек път на този достоен български син. Въпреки огромното количество изследвания и публикации остават, и вероятно ще останат, неизяснени моменти и детайли от многостранния образ на Дякона.

 

Един от тези моменти е въоръжението на Апостола. Известно е, че любовта и знанията за оръжията, както и прозвището си Левски добива в редовете на Първа и Втора Българската легии, в четата на Ильо войвода и Панайот Хитов. Добре е известна и идеологията на Левски, в която доброто въоръжение има ключово място в подготовката на националната революция.

 

При изясняването на въпроса за личното оръжие на Левски, трудностите идват главно от напълно противоположни сведения, които дават съвременниците му за личното му оръжие. Рядко някои от комитетските дейци има оръжейни познания и описанията, които дават в спомените си са опростени или напълно погрешни. Част от авторите писали за живота и дейността на Левски са черпили сведения от живи поборници. Например, Захари Стоянов пише, че пушката на Левски и "кавалерийска". Никола Станчев я нарича "хубава френска пушка", поп Минчо Кънчев я определа като "къса мартинка", за Минко Марковски е "новосистемна иглянка"... от белгийска фирма. Данаил Попов доставя иглянка за Апостола "от най-усъвършенстваната система", проф. д-р. Параскев Стоянов споменава системите "Комблен" и "Ремингтън".

Самият Васил Левски в едно от писмата си от 31 юли 1872г., най-подробно описва патроните на едната си пушка, купена в Букурещ. С такива патрони по това време са стреляли системите "Уинчестър" и "Ветерли". В оръжейните си сметки Апостола отбелязва покупката на пет пушки и един револвер. Само две от пушките са от модерните системи-иглянки и са купени съответно за 540 и 774 гроша. И макар, че покупките са от 1872 г., известно е, че интересът на Левски към модерното оръжие датира още от 1868 г., когато той се намира в Белград. В писмото си до Найден Геров в Пловдив пише:"Затова, моля ви сега писмено, преди 20 април, с някое средство да ме изискате във Влашко, и оттам да ми се /дададт/ 6 пушки и 6 револвера, които се отзад пълнят".

Желанието на Левски не се изпълнява и трябва да минат 4 години, за да се появят споменатите модерни иглянки в скривалището на Мария и Никола Сиракови в Ловеч. В друго свое писмо пише: „Трите пушки вече сте купили, но като нямаме още пари, то ще ви моля барем за едната, която е в Плевен, да я снабдите с 1000 куршуми.....И сега ми е нужна, защото някак с по живо сърце ще отваждам по пътят си, може би ще ми откупи нейде и животът..." От писмото се разбира, че до този момент по време на обиколките си из България Левски не е носил със себе си пушка. Защо пушка? Револверите са по удобни, малки, леки и надеждни… Вероятно това е не толкова за самоотбрана, колкото за мостра пред комитетските дейци организатори на бъдещото въстание. През 1870 г., главният оръжеен доставчик на Апостола – Данаил Попов купува две пушки от "най-усъвършестваната система". Предназначени са за Ангел Кънчев и Васил Левски. След преминаването на Апостола в България, Данаил Попов организира прехвърлянето на едната през Дунава. За целта ангажира майка си, а според друго сведение един арменец. През Никопол, пушката е занесена в Плевен и е укрита, най-вероятно в плевнята на съзаклятника Йочо Михалчев. Там тя престоява дълго време, поради липсата на патрони.

 

В листа за сметки от времето на пребиваването на Левски в Букурещ-май-юни 1872г., в който са отразени всичките му харчове, срещу цената "540 гроша" е записано:"пушка отзад дето се пълни, без куршуми". Този запис потвърждава, че въпросната пушка е от модерна система. Една собственоръчна бележка на Левски свързва въпросното оръжие с Данаил Попов, тя гласи: „Плащам на Данаила 540 гроша за пушката".

 

С писмо на стария вече поборник Данаил Попов до Народният музей и министъра на просвещението от 1907–8 г. той подарява една пушка "Комблен", купена от Ангел Кънчев, с която той си е служил известно време във Влашко. От Народният музей този експонат преминава в Националния военноисторически музей, където днес е изложена в експозицията. Данаил Попов свидетелства, че заедно с нея е купил същата пушка и за Левски. Къде е обаче пушката на Левски? Параскев Ив. Стоянов пише"....."Комблен" се е запазила у Величкини(Величка Хашнова) и сега е у Марин Луканов, който ще я даде за ловчанският музей". След Освобождението, по други пътища и Данаил Попов узнава, че пушката на Левски се намира у Марин попЛуканов-факт, който дълбоко го възмущава. На 14 юли 1908г., той пише до министъра на просвещението в София:"....Марин поп Луканов и до сега мълчи и таи пушката, която не е негова, а Народна-защото аз с тая цел съм я донесъл, че да я дам на Един Народен поборник, с която да защитава Народните интереси, а не да я задържа Еди-кой си с цел може би, за някогаж, да се възползва той лично от цеността на такава Една реликва".

Това писмо старият поборник пише по повод дарението, което самият той прави на Народният музей в София - другата пушка "Комблен". За този родолюбив жест получава благодарствено писмо от тогавашният директор на народният музей-Вацлав Добруски.

И до днес обаче в музея на Левски в Ловеч не е известно да е постъпвало такова оръжие. Няма го и в другите музеи. Може би се съхранява някъде и днес, без да е припозната като оръжие на Апостола.

 

При проучване на живота и делото на Левски често се попада на следи на други негови оръжия-револверите. Има податки, че около 1901 г., в същият Марин поп Луканов се съхраняван револверът на Апостола. Един друг такъв револвер "десетак" се намирал същата година у Тодор Луканов, но и двете твърдения са недоказуеми.

 

Известно е, че при опитът си за бягство и залавянето му в Къкринското ханче, Левски си пробива път през заптиетата с два револвера. Сведенията за тях са също така разнопосочни както и за пушките му. По спомени на неговият съратник Филип Симидов той притежава револвер с две цеви и барабан с „десет огъня", който отговаря единствено на марката „Льо Мотн" – револвер който има една едрокалибрена цев и една обслужваща барабана. Някои от сподвижниците му споменават револвер „Гасер" – широко разпространен в Балканските страни, свободно достъпен, австрийско производство, лесен за употреба, голям калибър, малък по размери, надежден, модерен за времето си. Оръжието постъпва през 1942 г. в националният Етнографски музей, а по-късно и преместено в Националният военноисторически музей. Има податки и за марката „Лефуше" – френски револвери, широко разпространени, достъпни и лесни за обслужване. Най-доброто им качество е, че патроните за тях се продават свободно в оръжейните магазини във всички страни от Източна Европа.

 

В НВИМ – София се пазят: дяконското кръстче на Апостола – подарък от вуйчо му архимандрит Василий, закупено през 1861 г. от Божи гроб, предадено през 1940 г. от племенницата му София Зидарова. Същата негова сродница предава негово медно тасче, калайдисано отвън и отвътре, В музеят на Левски в град Ловеч се съхранява печатничката му, донесена в България от неговия сподвижник Ангел Кънчев и дълго съхранявана в дома на Мария и Никола Сиркови. Едва в 1901 г. от там я взема доктор Петър Стоянов, който я предава на местната музейна сбирка. Друга достигнала до нас вещ на Апостола е неговата сабя в дървена кания с метален обков, пазена дълго в скривалището му в Троянския манастир и предадена през 1967 г. в музея в град Ловеч. В същият музей се съхраняват няколко восъчни печата /червен восък/ с които Апостолът е подпечатвал своите документи за да се придвижва необезпокояван из страната. Особено ценен експонат са косите му, съхранявани дълго от майка му Гина Кунчева, а след това от сестра му Яна, която ги предава през 1907 г. на министъра на просвещението от където попадат в Етнографския музей а по късно в НВИМ. От 2000 г. част от тях се съхранявят в параклиса „Всех святих Българских" в град Карлово.

Револвери "ГАСЕР" Леополд Гасер - оригинална емблема

В годините на най-активните националноосвободителни борби, най-важният проблем за българските борци е снабдяването с оръжие. На християнското население на Османската империя е забранено притежаването и носенето на оръжие. Българските хайдути и участниците в четите на Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Филип Тотю, Ильо Марков и др. редовно се снабдяват с оръжие закупено отвън, от по-близките европейски пазари.

 

Важна роля за въоръжаването на революционните комитети играе българската общност в Австрия, сънародници работещи като градинари, строители, млади хора получаващи там образование и др. От австрийските оръжейни магазини се доставят револвери „Гасер", „Смит и Уесън" и други съвременни марки с добри качества. Особено широко разпространение на Балканите добива Австрийският револвер „Гасер" произвеждан във Виена и популярен у нас под името „Черногорец". Той е един от най-разпространените, не само заради географската близост с производителят и удобните свободни пазари, но и поради техническите си данни. Барабанът му е за пет и за шест патрона. Те са с калибър 11.4 мм с централно възпламеняване и са редуцирани от армейската карабина „Верндъл". Съдържат 1.4 г. барут и 20.3 г. куршум ."Гасер" има дължина 375 мм. Той има внушителен външен вид. Мощният му патрон го приближава по бойни качества до съществуващите тогава къси карабини. Приет е на въоръжение от черногорската армия.

 

Заслугата за създаването и производството им е на Леополд и Йохан Гасер. По-големият от тях, Леополд е роден на 31 март 1836 г. в австрийския град Спитал. Оръжейното производство е фамилна традиция – баща му е оръжеен майстор. До 1858 г. учи занаят във Виена, след което през 1862 г. в гр. Отакринг създава фирма за производство на капсулни револвери система Адамс. През 1869 г. конструира първия си армейски револвер, който през следващата година е приет на въоръжение в австрийската армия. Този успех дава стимул за по-мащабно производство. Много бързо, на базата на малката семейна работилница, възниква голяма фабрика. За съжаление, Леополд Гасер не успява да стане свидетел на истинския възход на револверите си. Той умира на 9 януари 1871 г. в гр. Отакринг. По-малкият брат Йохан Гасер е роден на 6 юни 1874 г. Изучава оръжейния занаят и работи в семейната фирма. През 1884 г. годишното производство на револверите „Гасер" достига до 100 000 броя. Фабриката се разраства толкова много, че през 1885 г. работниците в нея са вече 250. По-малкият брат, Йохан Гасер конструира револвери с отмятаща се цев, полицейски револвер и пушки. От 1898 до 1909 г. във фабриката работят такива изтъкнати конструктори като например Карел Крнка. Револверите с марка "Gasser" бързо получават широко разпространение в Черна гора, Сърбия, България, Гърция и други страни от източна Европа. Поради изключително опростената си и лесна за производство конструкция тази марка е обект на много „фалшификати" – произвеждат се от малки частни работилници и дори от отделни оръжейни майстори. Копирани са и от чуждестранни фирми, които дори им поставят оригиналната емблема – ябълка пронизана от стрела. Едва моделите от 1871/74 г., които са с нова рамка от специална оръжейна стомана не са по силите на малките производители. С този модел е въоръжен австрийския флот. През 1876 година влиза в производство нов модел Гасер – Кропачек /Алфред Кропачек/, който е с калибър 9 мм и става основен армейски офицерски револвер в австрийската армия.

 

През 1903 г. фирмата поема Август Гасер и сменя името й на „Раст и Гасер", като включва фамилията на своя съдружник. Не е известно кога фирмата е закрита и по какви причини но съдейки по производството – това става не по-късно от 1912 г.

Редактирано 19 февруари 2011 от valboss

[iskrata]

Поклон пред паметта му и паметта на всички герои.

[valboss]

http://www.gabrovonews.bg/wp-content/uploads/2011/02/%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B81.jpg

Днес се навършват 142 години от обесването на Апостола на свободата Васил Левски.По пътя си към своята Голгота той минава през много селища в страната ни, като навсякъде оставя дълбоки и незаличими следи в народната памет. Много са и имената, които той използва в паспорти и тескерета и като революционни псевдоними – дякон Игнатий, бай Драгню, бай Филип, Аслан (лъв) Дервишоглу, Ованес ефенди, Главния книжар,Джингиби, Стан Станкулеску, Дидьо Пеев, Тропчо и т. н. Благодарение на Иван Вазов след обесването му много широко разпространение добива прозвището Апостола. Но и до днес на много места Васил Иванов Кунчев е известен просто като Даскала. Едно от тях е скътано в покрайнините на родния му град, сред ароматните гюлове на Розовата долина, до полите на Средна гора и край бистрите води на река Стряма. Това е село Войнягово, където той за първи път се цани за учител по Великден на 1864 г. – само дни, след като на Гергьовден саморъчно отрязва дългите си на свещеник коси и се „раздечва". Съдбата не случайно го отвежда в това населено място, където има не малко роднини. Там се заселва през 1812 г. дядо му по бащина линия Кунчо, след като убива в Пловдив Сабри бей. Овдовял междувременно, той се жени за войняговката Яна Искрюва, но след едно свое ходене до Карлово при сина си Иван– бащата на Левски, е нападнат от турци-разбойници и пребит до смърт.Най-големият му син – чичо на Дякона, е Видул войвода, който имал много ятаци във Войнягово. Роднините винаги оприличавали Левски с този негов бунтовен близък, с когото имали и поразителна физическа прилика. От друга страна братът на майка му – Генчо Караиванов, държал известния в региона Караиванов хан. След смъртта му той бил поет от сина му Васил –съименник на първия си братовчед, и впоследствие ханът се превърнал в комитетско сборище и в него се провеждат тайните заседания на революционерите.Приют тук след време намират Георги Бенковски, Панайот Волов, Тодор Каблешков и др. Тъкмо в този хан по Гергьовден на 1864 г. сеотбил и Васил Левски, за да занесе една боядисана от майка му прежда и вуйчо муго уговаря да го придружи до Войнягово, където имал дюкян с бакалски стоки. Същия ден там се провеждал най-таченият селски празник и по стара традиция местните жители нарамили агнета се събрали на една поляна край селото, за да прикадят жертвените животни в чест на свети Георги. Бившият вече калугер се включил в службата, като пригласял с омайващия си глас на тукашния свещеник. Войняговци останали запленени от гласа на напетия гражданин, в чието лице разпознали сина на рано овдовялата карловка Гина Кунчева, при която често ходели да боядисват гайтаните си. И тъй като селският чорбаджия често ги лъжел при събирането на десятъка, използвайки тяхната неграмотност, решили да главят раздечения песнопоец за даскал.

 

http://www.desant.net/files/tn/131097319138282.jpgУчилището във Войнягово.

 

Църковното настоятелство му отпуснало възнаграждение от 800 гроша и решило да преустроят църковния навес за дърва в училище. Едното помещение превърнали в класна стая, а другото предоставили на даскала. Той обаче рядко оставал да преспи в него.Предпочитал да се приюти в схлупената къщурка на баба Ивана в края на селото,откъдето лесно можел да се измъкне незабелязано от Войнягово. А и в по-къснивреме на – вече като издирван бунтовник, да намира тук убежище и подслон. При един от тези случаи заптиетата го сварили при старата му хазяйка. Но тя незагубила самообладание. Наскоро снаха й била родила и била отделена в самостоятелна стая, тъй като тогава строго се спазвало изискването мъже да не виждат родилката 40 дена, докато тя се „чисти". Баба Ивана чевръсто я вдигнала от ъгъла и настанила на нейно място до пеленачето Левски, като го наметнала със завивките. Понечил един от турците да провери и тази одая,но съобразителната войняговка го предупредила да не влиза, че вътре има родилка. Въпреки това той надзърнал вътре, па затворил вратата. Ивана го нахокала: „Върни се и остави пара, че да не вземеш съня на детето". Турчинът сконфузен я послушал, оставил монетата и се изнизал на пръсти от къщата. Когато Даскала напуснал селото след близо две години престой в училището, той взел скритите у баба Ивана пушка и елече и й оставил 2 наполеона със заръката да си купи нива. И жената наистина купила нива, която войняговци после наричали „Нивата на Левски". Ивана се вслушала и в молбата на Даскала, който я заклел да не споделя с никого нищо за него. Въпреки че доживяла 104-годишна възраст, тази смела българка така и не обелила повече дума за учителя и много сведения за престоя му във Войнягово завинаги останали неизвестни. Младият даскал бързо спечелил сърцата на учениците си. Във възпитаването им той заменил битуващата по това време система от сурови наказания, шляпане с пръчката по задните части на немирниците и строга дисциплина с въздействието на своята харизма, авторитет и назидателен поглед. В спомените си един от неговите ученици – Петър Стоянов, споделя: „Ние имахме страхопочитание към учителя си. Достатъчно беше да хвърли един строг поглед върху някой ученик и той щеше да се закове на мястото си". Даскалът подхожда новаторски и спрямо взаимно-учителната метода. Незабравим и до днес е един епизод от неговото даскалуване, разказан от братовчед му Васил Караиванов и увековечен от Захари Стоянов в биографичната му книга „Васил Левски (Дяконът). Черти от живота му":„Учениците му разправят, че той взимал едно агне, едно куче и една котка. Тези три животни отначало живели в голяма вражда помежду си. Той показал на своите ученици начина на примирението, като успял да приближи тези животни. Отначало те бягали едно от друго, но толкова се сближили, че трите вкупом стояли и не се разделяли". Така нагледно Левски демонстрирал на своите възпитаници идеите си, че в света няма място за антагонизъм. Бидейки спортна натура, той първи започва да преподава физкултура. Редовно в хубавите дни извеждал учениците си край селото на Дългата поляна, на Рошава могила, край Юнашкия къмък или край река Стряма,където ги упражнявал в бягане, скачане и други дисциплини. По-късно, вече като учител в северно-добруджанското село Еникьой, той ще направи и прословутия си лъвски скок... Левски печели уважението не само на двадесетината си ученика, но и на всички в селото. Той е канен на всички годежи, сватби и кръщенки, където винаги бил посрещан като най-личния гост. И на всяко събиране пеел любимите си песни, на които научил и войняговци. Не пропуснал и да разучи местния автентичен фолклор, който много му харесвал. . Във Войнягово, Левски изпитал силни чувства към красивата и работлива девойка Йова. На седенките все я подканял заедно да изпеят любимата му песен „Мари заискали се мома и момък". При едно от по-късните си идвания в селото й донесъл гердан. Очевидно и Йова не била безразлична към синеокия даскал, тъй като дълго време след неговото заминаване тя не се е омъжила и когато след години се задомила и родила син, тя го изучила за учител.Въпреки че съпругът й имал дюкян в столицата и момчето е можело да наследи търговията на баща си. Когато във Войнягово стига вестта, че техният даскал е обесен, църковната камбана не спира да бие цяла седмица, а всички жени в селото връзват черни забрадки и обличат черни дрехи. И продължават да носят черно дълги години занапред. На врата им се белее само „галустникът" – бяло парче плат на деколтето... Васил Левски, както отбелязва Захарий Стоянов, никога не се е готвил да става народен учител, обаче условията го заставят известно време да бъде просветител. Опитът, добит от тези дни,впоследствие му става най-ценното оръжие в изграждането на могъща комитетска организация. Основите на това „Тайно братство", прераснало по-късно в революционен комитет, бъдещият Апостол на свободата поставя във Войнягово.

http://www.desant.net/show-news/22551/

[StDOBREV]

''-Кажи ми нещо, Джингиби, знаеш ли защо от Къкрина до София те пазеха САМО ТРИ заптиета?

- Не знам, ага.

-АЗ така заповядах!!! Можех да пратя 300, аз обаче пратих трима! И знаеш ли защо? За да могат твоите апапи да им скочат отгоре и да те освободят. Видя ли, никой не ти помогна, а се кълняха в теб. Ха сега, да видиш, Джингиби, за кой народ си тръгнал курбан да ставаш...

-За Свободата, ага, за нея съм тръгнал... За свободата, ага, не за държава, не за родина и народ, за Нея, ага, за Нея съм тръгнал... А тя, ага, няма граници и народ, няма родина... А тя, ага е вътре в мене... Аз свободен съм вътрешно...външната свобода, ага е въпрос на време...Вътрешната е въпрос на личен избор... Външната свобода ага, е безсмислена, ако нямаш вътрешната... А вътрешната, ага, свободата на избора, нея никой не може ти я даде и никой не може ти я вземе... Свободен съм живял, ага, свободен и ще си замина...''

ВАСИЛ ЛЕВСКИ

18.О7.1837 - 18.О2.1873 г.

[Threatmore]

:respect: към Апостола

Някъде скоро четох за новия филм "Дякон Левски" на режисьора Максим Генчев, че е голяма боза:

"Аз съм потресен каква блудкава, гнусна, пропаганда са сътворили. Филма е подигравка и пълна трагедия, едвам го изтраях и го изгледах с адско отвращение 3ч и 40мин." - това срешнах по форуми

Аз смятам, че каквито и филми, и продукции излязат на знайни и незнайни режисьори, моята представа за образа на Апостола никой не може да я промени.

:mitsu-smiley:

[jorkata-160]

ПОКЛОН.