Руско-турската Освободителна Война

[valboss]

Освобождението на Плевен и поврата в руско-турската Освободителна война

 

http://pochivkabg.net/wp-content/uploads/2010/08/S6301245_6_4-500x367.jpg

 

10 декември 1877 г. е един от най-важните моменти от новата история на град Плевен: ден първи от свободата след петвековното османско владичество. С победата на многонационалната руска армия и на съюзната й румънска войска приключва петмесечната Плевенска епопея – ключово събитие по време на Освободителната война.Три неуспешни кръвопролитни атаки на турския укрепен лагер, контранастъплението на Осман паша*,продължителна и тежка блокада на неговата армия в града, и най-накрая – последен бой и капитулация на турците – това е Плевенската епопея, която завинаги ще остане знаков момент в историята на Плевен, повратна точка в хода и изхода на последната руско-турска война.На този ден Осман паша прави опит да разкъса пръстена на обсадата на руско-румънските части и да изведе своята загиваща в Плевен от глад и болести армия в посока към София.

 

http://kotev25.files.wordpress.com/2012/02/0527.jpg?w=627&h=359%20

 

Решаващата битка се води на 10 декември 1877 г. между 9 и 12 часа в района на моста на река Вит, а в ранните часове на мразовития следобед турските части се предават. Вестта за капитулацията на Осман паша предизвиква бурна радост в сърцата на руските и румънските войни,прекарали толкова време в калните плевенски окопи и препатили не по-малко от блокираната в града армия на Осман паша. Новината за победата над турската армия всява надежда за нов живот и в душите на оредялото плевенско население.За последния бой, за загубите на воюващите страни,за последствията от падането на Плевен е писано много, но рядко се говори за чисто човешките емоции и за главния виновник за тази война, руския император Александър ІІ**.

 

 

http://www.atanas-shterev.com/wp-content/uploads/2011/10/alexander2.jpg

 

Дълго чаканата вест за капитулацията на Осман паша намира императора на царския редут, разположен между село Радишево и Тученишкия дол. Около четири часа следобед към Александър ІІ и свитата му приближава лудо препускащ конник,който с радост съобщава: „Ваше императорско величество, Осман паша се предава" – това е полковник Моравски,носещ дългоочакваната щастлива новина. След пет минути пристига и друг вестоносец–ординарецът на Главнокомандващия поручик Дерфелден с известието от Великия княз, че Осман паша е пленен заедно с цялата си армия. Императорът е истински развълнуван, той сваля шапка, прекръства се и благодари на Господа за тъй дългочаканата и изстрадана победа.След благодарността към бога идва ред и на човешката благодарност на монарха към най-заслужилите военни дейци.Пръв е отличен главнокомандващият Дунавската армия Великият княз Николай Николаевич На 11 декември рано сутринта Александър ІІ подписва предназначената за него грамота:

„Като преодоляха огромни препятствия, водените от вас доблестни наши войски, след неимоверни трудове, овладяха на 28-й ноември тая година,твърдините на Плевен и накараха армията на Осман паша, която пет месеца противостоя на всичките наши усилия, да сложи оръжие. С тоя блестящ подвиг Вие напълно заслужихте нашата сърдечна признателност, за ознаменувание на което всемилостиво ви даряваме нашия императорски кавалерски орден на свети великомъченик и победоносец Георги от първа степен."

Около 11 часа царят с цялата си свита се насочва към мястото на тържеството, което е избрано не случайно. Молебствието по случай падането на Плевен трябва да се извърши на същото място, където е била ставката на Осман паша. Появява се главнокомандващият,събират се висши лица на руската армия. Военните части бодро и радостно се придвижват с музика и се строяват около лагерната площадка. Към 12 и половина пристига каляска с Александър ІІ и сина му Великия княз Сергей. Пред строените войски императорът награждава с орден Свети Георги различни степени главнокомандващия Великия княз Николай Николаевич, генерал-адютантите Тотлебен, Непокойчицки и княз Масалски,генерал-лейтенантите княз Имеретински и Ганецки, генерал-майор Левицки, апоручик Дерфелден, съобщил на царя за капитулацията на Осман паша, е повишен в званието флигел-адютант. Флигел-адютантско звание още предния ден получава и другият вестоносец на победата полковник Моравски.Царят се качва на кон и съпроводен от главнокомандващия обикаля събраните войски, поздравявайки ги с победата. След това се отслужва молебствиеза „вечная память" за падналите в последния бой и „многая лета" за руската армия и нейните командири. В чест на победата над вече притихналия плевенски лагер ехти салют от сто и един топовни изстрели.След церемонията Александър ІІ, придружен от Великия княз Николай Николаевич, румънския княз Карол І и огромна свита, тръгва за Плевен, в който влиза за първи път.Измъченият град се опитва да изглежда празнично. Пред императора и свитата се хвърлят зелени клонки, на същите улици край къщите са наредени и пленниците, излезли да видят руския монарх, които го посрещат с източни поклони. Приветстван от българското население Александър ІІ стига до църквата „Свети Николай". Българските духовници го посрещат с кръстове, свещи и хоругви, всичката църковна утвар в ръцете им е украсена със зеленина. След като целува кръста, царят е поръсен със светена вода и приветстван от най-стария плевенски протойерей. От църквата се чуват глухите удари наклепалото, заместващо камбана.Оттам Александър ІІ отива в къщата на семейство Вацови – една от най-добрите български къщи в града, в която за него, членовете на царската фамилия, румънския княз Карол и висшите лица от двора и армията е сервиран обяд

http://peika.bg/pictures/4278_650__5.jpg

. За останалите лица от свитите на императора, главнокомандващия и румънския княз, масите са наредени направо под открито небе, в двора на къщата. Български девойки в празнични премени раздават на присъстващите зелени клонки.В този дом след няколко дни Еленка Вацова – снахата на домакините посреща императора с приветствено слово, изразяващо признателност към извършеното от него дело. В разгара на тържеството пристига каляската с Осман паша.Празнуващите руски и румънски офицери почтително, с овации и отдаване на чест посрещат довчерашния противник. Подкрепян от личния си лекар Хасиб бей и корнета от Лейбгвардейски Казашки на негово Величество полк княз Дедашкелиани,раненият турски военачалник застава пред Александър ІІ. Срещата им е кратка, думите на победителя и победения превежда драгоманинът на главнокомандващия действителен статски съветник Макеев. Императорът завършва разговора със следните думи,обърнати към Осман паша: „В знак на уважение към вашата храброст, аз ви връщам вашата сабя, която вие може да носите с вас в Русия, където, надявам се няма да имате причини за каквото и да е недоволство." С разрешение на императора комендантът на Главната Квартира на Великия Княз генерал-майор Щейн връща сабята на Осман паша, а командирът на пешияконвой на главнокомандващия полковник Ключарев подава на маршала зелено клонче– знак за мир.След закуската на отиване императорът отново посещава църквата„Свети Николай".Така завършва първият ден от свободата на Плевен, първият от новата история на града, станал символ на надеждата, зора на свободата на древна и нова България. Ден отпразнуван тържествено в Русия и Румъния, ден за който писа прогресивният европейски печат и който може да бъде наречен „ден първи от победния марш на Освобождението".

 

 

 

 

 

 

* Осман Нури паша, наричан още Осман ал-Гаази остава в историята със самоотвержената защита на град Плевен срещу руски войски по време на Руско-турската война(1877–1878). Осман паша е възпитаник на Военна академия в Константинопол, приз1853 г. постъпва на служба в кавалерията, участва в Кримската война(1853-1856), по-късно в Ливан (1860), Крит (1866-1869), Йемен (1871).След завръщането си от руски плен Осман паша заема почетни длъжности в султанския двор и четирикратно е военен министър на Османската империя.

 

http://bolgari.net/files/admin_additional/Calendar/_7508d306df5b781f7546d43f3c4dbea0_1260430144.jpg

 

**Александър II наследява трона след смъртта на баща си през 1855 г. През първата година от управлението си той продължава Кримската война, а следпадането на Севастопол сключва мир, като преговорите води бъдещият външен министър Александър Горчаков. Подтикнат от поражението във войната, през следващите години Александър II провежда редица реформи, които имат за цел да модернизират страната и да възвърнат нейното положение на важен фактор в европейската политика. Реформите на Александър II целят либерализация на стопанския живот, която довежда до създаването на много нови предприятия. Най-важното преобразувание е отмяната на крепостничеството, което от десетилетия спира икономическото развитие на страната. След внимателна подготовка, в която активно участват Яков Ростовцев, Николай Милютин и братът на императора Константин Николаевич, на 3 март 1861 е публикуван закона за отмяна на крепостното право, който и предвижда процедури за оземляване на освободените селяни.При управлението на Александър II са проведени и други важни реформи. Цензурата е отслабена,премахнати са ограниченията за пътуване в чужбина и е намалена държавната намеса в управлението на университетите (1863 г.).Съдебната система е преобразувана по френски модел (1864 г.), опростени са съдебните процедури е въведен нов наказателен кодекс, премахнато е смъртното наказание, създадена е система на местно самоуправление в провинцията (1864 г.) и градовете (1870 г.). През 1874 г.сериозно е реформирана армията, като е въведена всеобща военна повинност.Въпреки провежданите реформи, Александър II продължава политиката на подтискане на полското национално движение.Януарското въстание от 1863-1864 г. е потушено след осеммесечни боеве,като хиляди поляци са екзекутирани, а други десетки хиляди са депортирани в Сибир. Въведеното в Литва военно положение се запазва близо половин век.Забранени са публикациите на местните езици - литовски, украински, белоруски (вижте Емски указ), а полският е разрешен само в частни разговори. В същото време във Финландия е възстановен парламента, въведена е местна валута (финландска марка),финският език получава равен статут с шведския.През 1867 г.Александър II продава за 100 години на Съединените американски щати руските права върху Аляска, която от 1799 г. е експлоатирана съвместно от двете страни. Русия завладява значителни територии в Средна Азия .В областта на външната политика император Александър II обръща особено внимание на т. нар. Източен въпрос и отмяната на условията на Парижкия мирен договор от 1856 г. За да засили руското влияние на Балканите започва Руско-турската война (1877-1878).Войната завършва с успешния за Русия Санстефански договор (1878), с който България става автономна държава. Берлинският конгрес (1878 г.) затвърждава политическото положение на Русия в Европа като Велика сила.След 1866 г. се извършват осем опита за атентат срещу Александър II, като последните няколко са организирани от радикалната организация Народна воля. През 1879 г.Народна воля взривява влак на императора по железопътната линия от Ливадия до Москва,но Александър II не се намира в него. На 5 февруари 1880 г. те успяват да взривят трапезарията на Зимния дворец в навечерието на тържествена вечеря в чест на българския княз Александър Батенберг. Двамата не са наранени, тъй като закъсняват за вечерята, но 67 души са убити или ранени.Александър II е убит на 13 март 1881 г.при атентат, организиран от Народна воля и осъществен от първомартовци. При преминаване на каретата му по централен площад в Санкт Петербург е взривена бомба. След като той слиза от колата един от атентаторите взривява себе си и императора с ръчна граната.

Подобни теми - http://www.mitsubishibg.com/forum/index.php?showtopic=23427&view=findpost&p=237838

 

 

 

Редактирано 10 декември 2012 от valboss

[каризмич]

Поклон!

[dachbissnes]

Ето с такива теми ще се гордеем като фенове и БЪЛГАРИ :mitsu-smiley:

[vuicho]

Да...има защо да имаме,самочувствие!!! :icon_clap: