(не)оригинални части

[Светльо Ангелов]

Навлизането на автомобила в бита на хората доведе до неговото масово разпространение. Милиони возила се произвеждат по света от различните автомобилни компании всяка една минута. В зависимост от различни икономически показатели стандарта се определя и от годината на производство. В България автомобилния парк е доста oстарял и масово по пътищата се движат коли втора употреба, което изисква тяхната подръжка с части и консумативи.

 

Основно притежателите на автомобили в този аспект се делят на два лагера. Едните смятат, че най-добре е да се купуват оригинални части от официалния вносител с логото на самата компания и печат на марката. Други смятат, че не е задължително да бъде така, като основния им аргумент е съпроводен от високата цена на резервните части. В такъв случай обикновенно се попада на заместители със съмнителен произход. По какво можем да познаем това? Отговора на въпроса е относителен и субективен. Едва ли ще можем да обхванем всички детайли на автомобила, защото основните му агрегати сa много.

 

Амортисьорите

 

Основната част в окачването са амортисьорите. Тяхната задача е ясна – те осигуряват стабилност на автомобила, която е задължителна и за сигурността при самото управление от една страна, от друга абсорбират неравностите във вертикалната равнина. На пазара в България могат да се намерят и различни марки от японски и европейски производители.

 

http://img238.imageshack.us/img238/6416/schema2rq.gif

 

Много често основните признаци за закупуване на некачествени части (на жаргон-менте) се познава на първо място по цената им. Тя не е основна и човек трудно може да се ориентира по нея в необятното море от фирми и имена. Опаковката на повечето от тях е показател за това. Обикновенно тя е от евтин картон, като при някой почти липсва и се продават в опъковъчна хартия. На самия картон много често се откриват причудливи надписи като "Mode of Japan" , "Maide in E.U" и т.н. Търговската марка (например Kayaba) е написна грешно, като например Kaiaba, което на много хора не прави впечатление. Растера на самите букви се разминава значително, като напълно липсват фабрични номера на самия продукт. Много често цветовете на цели серии са съвсем други от оригиналните и например от едни и същи години са съвършенно различни, или много подобни, като целата е ясна – купувачат е убеден, че си купува оригинален продукт на изгодна цена. Много често липсва и холограм, който разбира се не е показател, защото и там има фалшификати и е необходимо точна преценка на специалист, за да открие това.

Добре би било да се направи оглед и на това какво има в самата кутия, въпреки че много търговци не искат да се разпечатват кутийте, защото видите ли това нямало смисъл, защото всичко съвпада по номера и там грешка няма! Да, ама не! Има начини да се познае лесно и бързо.

 

http://img93.imageshack.us/img93/7082/drawing010dk.gif Схема на амортисьор

 

a. външен корпус

б. стебло

с. газ

д. втулка държач

 

Голяма част от неоригиналните продукти се познават при допир. В случая амортисьорите се боядисват безпрахово отвън от добрите производители, където за много раборилници по турски и ливански мазета е сложен и скъп довършителен процес. Има случай в които боята остава по ръцете даже при леко докосване на метала. В крайна сметка външният вид не е толкова от от значение, защото вътрешността на амортисьора на повечето е изработен от газ. Има разбира се и маслени такива. Проблема при тези, които не са произведени от доказани производители е, че вътрешните стебла не са от хромирана стомана, която не издържа на големи колебания и натоварвания. На края на самото стебло се намира бутален пръстен, където нивото на маслото следва преместването на буталния прът и се получава разтягане (при маслените). Така се получава смесването на въздух с масло, който е под налягане. Неоригиналните такива са с нискокачествено масло и живота им е многократно по-малък, като при някои даже се наблюдават и практически почти пълно отсъствие на такова, под формата на странни химични смеси от грес и преработено масло. При газовите принципа е същия, но имаме вече азот под ниско налягане и се получава смесване на газ и масло. При фирмата Kayaba има специална технология на разработката на ограничителния и компресионния клапан. Поради тази специфичност се наблюдават и изключително редки фалшификати, защото се усложнява и оскъпява самия процес на изработка.

 

За да установим дали нашите амортисьори са за смяна трябва да се съобразим със следните показатели :

 

1. Автомобилът е изминал около 70-80 хил км.

2. Намаляване на стабилността при завой.

3. Неравномерно износване на протектора на гумите.

4. Буталото е омаслено и в повечето случаи има набраздени улеи по него.

 

Има и уреди за тестове, които покзават примерни диаграми за състоянието им.

 

http://img238.imageshack.us/img238/6743/schema025zl.jpg

 

http://img118.imageshack.us/img118/9739/schema014ex.jpg

 

Избор на марка

 

В България вече се наблюдава голямо разнообразие на марки и модели. Има фирми, които са квалитетни и с традиции в изработката на тези важни компоненти за безопасността на автомобила. На пазара в момента можем да се доверим на официалните вносители. За Мицубиши се препоръчва японски производители – Тokico, Каyaba. Коni се произвеждат в Холандия, а BILSTEIN в Германия .

Най-добрия избор за подмяна е от официалните вносители и дилъри на Мицубиши или фирмите вносителки на амортисьори. Задължителното им монтиране от добър сервиз и издаването на бележка ви гарантират от продавача минимум едногодишна гаранция и хиляди безпроблемни километри.

[fido]

браво много хубава статия напоследък рядко се зачитам в нещо по форумите

 

а и от мене едно предупреждение в момента е пълно в бг с ментета tokico

[mitsu]

:thx: босс :bowi: :clapping2: аз съм сменял на старото колче токико и новото момче дето го купи не се е оплаквал досега.