ivd, не мисля, че си разбрал поста ми. Най-добре го прочети пак, защото никъде не говоря за каквато и да е гордост. Единственото, което правя е да давам примери от историята. Колкото до собствената кочина, разбирането за оправянето й минава през идеята за по-мащабното. Докато не излезем поне за малко от нея, няма да ни се прииска да я оправим (нито ще знаем как). Защото чужденците, които идват тук казват: Колкото и да се оплаквате, на вас трябва да ви харесва да си живеете така, защото не правите нищо, за да го промените. И са прави хората. Тя си е наша, няма какво да се дистанцираме от нея.