Десантът при Шаркьой

[valboss]

Десантът при Шаркьой

 

В новата ни военна история имаме и случай на успешно отбиване на морски десант.

 

Това става в момент когато българската армия вече почти е изтласкала турците от Балканите. Част от войската им е блокирана в Одрин, друга е струпана на Чаталджанската позиция (само на 40 км от Истанбул) и при Булаир на Галиполийския полуостров. И на двете места турците пробват отчаяни контранастъпления, но без успех.

 

За съдействие на булаирския корпус, те решават заедно с атаката му да стоварят и десант при Шаркьой. На 26 януари 1913 г. на 3 км западно от шаркьой дебаркира 10 армейски корпус ръководен от Енвер бей (един от организаторите на младотурската революция). В този район българите отбраняват крайбрежието на Мраморно море само с две дружини от македоно-одринското опълчение, естествено слабо обучени и неопитни. Те не разполагат с никаква артилерия и са принудени просто да заемат позиции при височините край града и да чакат да дойде момента на пушките, а след това и на щиковете.

 

До вечерта турците стоварват 2 пехотни полка, като единият настъпва към Шаркьой, а другият - към Сервантепе. В същото време корабната артилерия обстрелва града. Който всъщност е оставен без никаква защита от наша страна. Когато противниковите поделения успяват да проникнат в града заварват единствено 20-тина ранени барикадирали се в едно от градските кафенета. Турците изпращат един грък да ги уговори да се предадат, но те отказват и откриват огън. В отговор турците надупчват стените му с куршуми. Чак когато мунициите им свършват, турците се хвърлят в атака, от вътре излизат 7-8 оцелели започват бой с прикладите и загиват до един.

 

Боеве пламват по височините край града, опълченците едва удържат врага изтегляйки се към Араплъ, но през нощта на помощ им пристигнат 1-ва бригада от 2-ра пехотна дивизия и 26-ти пехотен полк. 2-ра бригада на македоно-одринското опълчение е пренасочена обратно към Шаркьой, а 3-та оставя част от силите си за охрана на крайбрежието.;

 

Рано сутринта на 27 януари започва операция по ликвидиране на десанта с концентричен удар към Шаркьой. Бригадите настъпват устремно, а артилерията съсредоточава огъня по десантния мост, което създава опасност да изолира противниковите части от корабите им.

 

Командването на 10 армейски корпус разбира, че настъплението на булаирската позиция е провалено и започва да товари обратно войските на корабите, които се оттеглят в открито море. Десантът е отразен и планът на турците да излезнат в тил на 4-та армия се проваля.

 

...

 

гледна точка от турска страна:

 

Десантът на турската армия при с. Шар кьой е една операция с голям потенциал. Тя е добре замислена и осигурена, но не е добре изпълнена. Причината е в нерешителността на самия инициатор - Енвер бей. Нямането на доверие, че настъпленията откъм Булайр и Чаталджа ще доведат до успех, обуславя и нерешителността на неговите действия. От друга страна, действията на турските войски, вече стоварени на брега са мудни и нерешителни. Явно, турските части, участвуващи в тази операция не споделят ентусиазма на бея. Цял ден е загубен в самото село, докато обстановката налага бързи действия. Липсва инициатива, както у войските, така и у командуването на брега. Няма го и Енвер бей, да обясни на свойте подчинени, че този десант не е за да се разправят и отмъщават на шепа ранени гяури, а че от него зависи съдбата на Турция. Времето не работи за десантиралите и накрая операцията е отменена. Инстинкта за самосъхранение кара бея да изпрати в Истамбул искане да настъпи към Булайр (!), макар че вече е получил сведения, че операциите откъм Чаталджа и Булайр са се провалили. От Цариград му нареждат да натовари войските на корабите и да ги отведе в Галиполи, защото отбраната на Булайр е ненадеждна (поверена главно на кюрди). Тук е редното да се отбележи, че колкото и големи да са възможностите на този десант, без успехи при Чаталджа и Булайр, той е обречен също на неуспех, дори и да се развие успешно.

 

 

 

източник