Честит празник, Колеги!

[iskrata]

Трифон Зарезан /или Ден на лозаря/ е български народен празник в чест на свети Трифон. Чества се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите на 14 февруари /по григорианския календар/ или на 1 февруари /по юлианския календар/, когато Българската православна църква официално отбелязва Трифоновден. Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница. Празнуват не само лозарите, но и градинарите и кръчмарите.

 

Според българските народни традиции Свети Трифон е покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. На този ден се извършва ритуално зарязване на лозята. В ранно утро стопанката омесва тесто и изпича хляб. Приготвя пълнена с ориз кокошка.

 

В ритуала за подрязване за берекет на гроздето, мъжът се обръщал на изток, прекръствал се тържествено и с косер отрязвал от три главини няколко пръчки. Отрязаното място се поливало с червено вино и благославяло с думите "Колкото капки, толкоз коли грозде!" С подрязаните клонки се украсявало бъклицата с вино, калпаците на мъжете, иконите у дома. Някой пък ги хвърляли във водата за да тече виното така като реката.

 

Слагало се обща трапеза в лозята с донесената храна. Следвало избиране на Цар на лозята или още наричан Трифон. Царят щял да донесе берекет през идната година.

 

Рано сутринта стопанката омесва хляб - пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се припича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване". След това всички се събират и избират „царя на лозята". Едва тогава започва общо угощение. „Царят" е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!". Царят отговаря на благословията с „Амин". След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек.

 

Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци", се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните - за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.

 

Тя трябва да бъде приготвена с необходимото внимание от страна на домакинята. Още в ранни зори тя става, за да приготви прясна пита. За целта са необходими единствено 1 кг брашно и 1 чаена лъжичка сол. Брашното се пресява, за да остане само най-чистото от него. След това трябва равномерно да се посоли и от него да се замеси тесто, като се прибавят 2 чаени чаши хладка вода. Тестото се меси докато започне да образува шупли. След това направената пита се изпича в добре загрята предварително фурна. След като питата е готова, се покрива с памучна кърпа, за да не изсъхне кората и.

 

 

Свети Валентин е католически празник, който се празнува на 14 февруари. На тази дата влюбените изразяват любовта си един към друг, като изпращат поздравителни картички, бонбони сърчица. Обичайно е да се подаряват цветя.

 

Името на празника идва от един от двамата християнски мъченици, наречен Валентин, живял през 3 век. Първоначално стар римокатолически празник, той започва да се свързва с романтичната любов през Средновековието.

 

На този ден още през 14 век започва да става традиция да се разменят любовни послания под формата на т. нар. валентинки. Съвременните символи на любовта сега са сърцето и образа на крилатия Купидон. През 19 век ръчно написаните послания биват заменени от масово произвежданите готови картички. АПК (Асоциацията за поздравителни картички) е изчислила, че всяка година се изпращат 1 милиард поздравителни картички, като така изостават по масовост само от коледните картички. Асоциацията също е изчислила, че жените купуват около 85% от всички валентинки.

 

През втората половина на 20 век в САЩ и други места по света установената практика на размяна на картички се разширява и се въвежда раздаването на подаръци обикновено от мъжа на жената. Най-популярните подаръци са рози и шоколади в червена лъскава опаковка с форма на сърце. През 80-те диамантената индустрия започва да рекламира и подаряването на бижута по случай Св. Валентин. С разпространението на Интернет в началото на 21 век, милиони хора започват да изпращат електронни картички с поздравления чрез електронна поща.

 

Интересното е, че и свети Валентин и свети Трифон са живели почти по едно и също време. Свети Трифон и свети Валентин са били и лечители и двамата претърпяват мъченическа смърт. И двамата живеят около 255-а година н.е. Твърде е вероятно двамата светци да са една и съща личност.

 

Асоциацията между средата на февруари с любовта и плодородието датира от древни времена. В календара на Древна Атина, периодът между средата на януари и средата на февруари е бил известен като месец Гамелион. Той бил посветен на свещения брак между Зевс и Хера.

 

Всъщност светците с името Валентин са били двама, единият от Рим, а другият от Терни в Италия. Предполага се, че единият е бил свещеник който сгодявал двойки, въпреки забраната на римския император Клавдий II Готски, поради отклоняването на войниците от служба, и затова бил екзекутиран на 14 февруари 269 г.сл.Христа

 

Според Католическата енциклопедия (1908 г.), има поне трима светци, наречени Валентин. Всички те са били мъченици и са записани под датата 14 февруари: римски свещеник — понесъл мъченичество през втората половина на 3 век и погребан на пътя Виа Фламиния.

 

Връзката между Свети Валентин и романтичната любов не е спомената в нито един ранен исторически документ, и се счита чисто и просто за легенда. Най-напред празникът Свети Валентин е обявен за честване за 14 февруари от папа Геласий I около 494 г.

 

През 19 век, мощите на Свети Валентин са били дарени от папа Григор XVI на дъблинската църква Whitefriar Street Carmelite в Ирландия, която после станала често посещавана на 14 февруари.

 

В официалния католически календар на Католическата църква от латинси (западен) обред и литургийника използван по време на богослужения в църквата е св. св. Кирил и Методий. Датата 14 февруари е св. св. Кирил и Методий, съпокровители на Европа заедно със свети Бенедикт, а не Св. Валентин!

 

Наздраве Дружина! :icon_n_gathering: :wine:

Редактирано 14 февруари 2013 от iskrata

[Traychev]

Честит празник на всички носещи името Валентин и Валентина ! :)

[nikovas]

Честит празник :drinks: :heart: :wine: :wub:

[Валентина Димитрова]

Честит празник :wine: :icon_drunk: