За София

[valboss]

С тези земетресения, доста софиянци/и перничани, разбира се/ трепереха за домовете си.

Но днешният пост не е за земетръсите, нито за софиянците, нито за домовете им - въпреки, че всичко това е в миналото на разказа...

Или по-точно, историята на разказа е свързан с днешният бит и жителите на столицата.

Това е една сбита информация, за историята на Димитър Петков*, и за трагичната съдба на двамата му сина Петко Д. Петков и Никола Петков. За тези, които не познават тяхната съдба ще кажа само, че Петко,който е бил български депутат, е застрелян на улицата. Брат му Никола е обесенпо заповед на Георги Димитров, след скалъпен процес за предателство.

Ето разка за забългарския политик Димитър Петков и неговото семейство, . Историята, която ще прочететее много тъжна. Дори за българите, които са калени в тъгата. В хронотопа наТретата българска държава може да се срещне всичко – предателства, героизъм,безмерна алчност, убийства, безнадеждна умора, щедрост, глупост. Все пак унищожаването на цял политически род за около четиридесет години е нещо, което ни кара да потръпнем.

Димитър Петков, е първият действащ министър-председател, убит на улицата.Синовете му Петко и Никола стават жертви на омразата и несправедливостите на съдбата. Но като че ли такава е българската орисия – да се самоунищожава без много - много да му мисли.

Четирима облечени като опълченци мъже са застинали в предварително уточнените пози. Този в средата сее проснал на земята, страдалчески затворил очи. Другите трима, държейки превръзки и кофи с вода, са се надвесили над него. Всъщност, изображението е обърнато обратно, защото ние първо го виждаме фиксирано на фотографската плака на известния софийски фотограф Тома Хитров /Славянска светлописница Т. С.Хитров и сие – София/. През ателието му са минали всички останали живи поборници, за да запечатат за поколенията своите подвизи в битката срещу омразния турски поробител. Светкавицата блясва и още един българин е увековечил своя образ. За бъдните поколения завинаги ще остане в наследство снимката,представяща раняването на Димитър Петков на Шипка.Тогава, в късния следобед на 11 август 1877г., под връх Шипка, осемнайсетгодишният Димитър Петков, съпроводен от дъжд от куршуми успява да докара до окопите два сандъка с патрони. Цената, която плаща за своята смелост е ляватаму ръка до лакътя. И първия прякор, който придобива – Чолака. После към този прякор ще се прибавят и други. Той губи част от ръката си, но пък му остава правото, дадено на опълченците след Освобождението да ползват безплатно един път седмично общинската баня в София, но само под строй и ако спазват строго торазпореждане на гражданския управител да не се закачат ханъмите. Като вметка, едно от основните права и на съвременните почетни граждани на градовете в страната, е да ползват безплатно веднъж седмично, градските бани - останало е още от онова време.

Шипченският герой, както го наричат понякога някои от приятелите му /статиятаби могла да бъде наречена и така, ако бяхме по- патетично настроени/, е роден в село Башкьой, недалеч от град Тулча в семейството на Петко Николов на 21октомври 1858 г. По стар стил. За новия стил ще говорим по-късно, макар че бъдещият министър-председател няма да доживее въвеждането на средноевропейското време и Григорианския календар. Седем деца, зеленчукови градини, нивя, липови горички, а недалеч е голямата река, фактическата граница между Турската империя и Европа.

Не знаем защо, но писателите и историографите – изследвачи на живота на първото поколение национални революционери и дейци обичат определението "буйно дете"! А Димитър е истински пример за буйно дете. Изкарал само две отделения в селскотоучилище. Биел се с турчетата, попържал чорбаджиите, при които е изпратен да учизанаят. И след някоя и друга година из калдъръмите, пристанищните скелета идюкяните на Тулча, напуска сайбията и изчезва в Николаев, после в Одеса – еднонабито, ниско на ръст селско момче в началото на жизнения си път. Знае да чете,да пише и да смята. До края на 49-годишния си живот той ще се гордее, че всички чужди думи е научил сам и без помощ от друг, а не като някои мамини синчета,получили всичко наготово.

През 70-те години на деветнадесетия век в северните и северозападните части наТурската империя е доста шумно. Дали шумът ще бъде определян като Восточний вопрос, като "Болния човек на Европа", или с цифрите на Кабалата (Туркия ке падне = 1876) става дума, че васалите на империята Сърбия и Румъния настоява тза пълна независимост, а българите готвят въстание и бълнуват свободата си. Седна дума – Европейският свят си дава сметка, че е дошло времето да се подели наследството на Турската империя. Над Европа се задава нова буря, която изглежда, че ще е по-опустошителна от предишните. В края на краищата се оказва точно така!

Младият Димитър Петков със сигурност не е наясно какво е геополитическа стратегия. Буйното дете се е превърнало в свободолюбив младеж, който подушил мириса на барут около себе си, гори от желание да участва – без да знае точно как, без да знае точно в какво. Той е на 15 години, но изглежда на 13. Търси бабаТонка в Русчук, но разумната жена го връща обратно в Гюргево. Все пак, Димитър Петков попада във Втората българска легия, в четата на Панайот Хитов и взема участие в битките при Чипровци и при Гредетин. След примирието между Турция и Сърбия изминава разстоянието от Белград до Букурещ пеш. Озовал се в Румъния,Димитър Петков се запознава със Стефан Стамболов. Младият революционер,вероятно така и не е предполагал, каква роля ще изиграе това му познанство в бъдеще. На този етап обаче, изпадналия във финансови затруднения младеж получава само малко пари от бъдещия си приятел. След това продължава пеш до Кишинев. Няколко месеца по-късно вече е в редиците на Първа опълченска дружина.

Трябва да се признае, че още приживе за Димитър Петков се говорят какви ли не небивалици. Националното самочувствие е толкова ниско, че българите имат нуждаот герои. Така се появяват и красивите легенди. При прегледа на опълченските дружини самият император Александър Втори забелязал сред напетите и мустакати опълченци дребничкия на ръст Димитър и дори провел разговор с него. И да не е вярно, е добре измислено, както обичат да казват европейците. После идва раняването, за което стана дума...

След войните Димитър Петковвече е окачил на гърдите си Георгиевски кръст за храброст IV степен и едно сръбско отличие. Напълно ги е заслужил. Въпросът е какво да прави оттук насетне? В едно по-късно писмо той обяснява, че не бил доволен от почерка си,все пак работи като писар и за да го направи по-красив, вечер преписвал бавно статии от вестник "Марица". Не знаем какво точно е разбирал Димитър Петков подкрасив почерк, но писмата му са направо нечетливи и при разчитане се налага използването на лупа.

През 1878 г. той е на 20 години, няма определено занимание, но естественият му кръг е на бившите хъшове и настоящи строители на княжество България. Чудното е,че всъщност в политиката го привлича буйнокосият Петко Каравелов и той става член на Либералната партия. Хубаво го е описал големият политически писател Симеон Радев – широкопола шапка, поставил краката си на масата в казиното в Градската градина, подмята хапливи забележки на преминаващите политически противници и естествено, че често се стига до бой. Впрочем така е навсякъде из Княжеството, а и в автономната област Източна Румелия - също. Доста се попържа тполитическите противници. Разбираемо е, защото след Берлинския конгрес българите се чувстват ограбени – България е васално на султана княжество,Източна Румелия е автономна област, а Македония продължава да бъде под робство.

В новоизбраната столица на княжеството единствените масивни сгради са джамиите,а удоволствията на софиянци се свеждат до турската баня, кебапчийниците по Касапската чаршия и дъсчения цирк срещу Баня Баши джамия, в която трупата на Ибиш ага изнася своите "Ешекспирини дремлери" – шекспировите пиеси на турски.Когато известната в ония години красавица Султана Рачо Петрова видяла за пръв път София, при мисълта че ще трябва да живее в този град, тя се разплакала ототчаяние. А Димитър Петков? Как ли му се е виждала София в ония години? По това време той е писар в Главното управление на пощите и телеграфите. И живее в една квартира със Светослав Миларов, който го учи да говори френски. Двадесет годинипо- късно Миларов ще бъде осъден на смърт за едно политическо убийство, закоето, както става ясно след време, няма никаква вина. А неговия ученик по френски ще изиграе съществена роля за неговото осъждане... Всъщност до края надните си Димитър Петков така и не се научава да говори на езика на Юго.

В това, че Димитър Петков се сближава със Стефан Стамболов, с Петко Каравелов,по- късно със Захари Стоянов и Димитър Ризов няма нищо чудно. Общото между тях е, че всички те, израснали в болната атмосфера на разпадащата се Турска империя, са учили – недоучили интелигенти. Знанията са им хаотични и фрагментарни. И това, което са пропуснали в детството си, се опитват да наваксат с невероятно усърдие по- късно. Но това не винаги им се удава. Колко далеч стоят те от европейските политици, с които искат да делят мегдан в ония съдбоносни за България години... "Ние искаме България да е наша, да бъдем стопани на нашите огнища."

Забъркал се веднъж в мътния политически живот на България, Димитър Петков се превръща в един от най-дейните му участници . По свидетелствата на съвременниците му, той е внасял пламък в идеите на Каравелов и Славейков,превръщал е заканите им в дело. Когато през април 1882 година Княз Александър Батенберг суспендира Търновската конституция за срок от 7 години, през нощта на10 срещу 11 Април по софийските улици е разлепена сатира против него. Авторът дори не си е направил труда да прикрие почерка си. Полицията бързо залавя"злодея" – бившият опълченец и доскоро младши подначалник в Министерството на вътрешните работи Димитър Петков. В дома му са открити неопровержими доказателства – хектографът, на който са отпечатани сатирите. Виновникът е арестуван за обида на държавния глава , признат е за виновен и осъден на доживотен затвор. Българските правителства намират, че не е необходимо да се влагат пари в строежи на затвори и че е много по-удобно да се използва за затваряне на осъдените една изоставена джамия, кажи речи в центъра настолицата. Днес това е черквата "Светите Седмочисленици", но по онова време острите пера са я наричали Черната джамия. Именно там младият политик и сатирик прекарва близо две години от живота си.А за тези две години в малкото княжествосе случват нови и нови събития. Възстановена е конституцията, отменен е безумния указ на княз Батенберг по време на избори всеки избирател да подписва бюлетината си в присъствието на един руски офицер, в Източна Румелия се надигат първите гласове за съединение с България...

След падането на правителството на Драган Цанков и идването на власт на Либералната партия начело с Петко Каравелов, в есента на 1884 година младият политик и вече известен журналист излиза от затвора и въпреки, че няма 30години според изискването на Търновската конституция, е избран за депутат от Севлиевската околия. Впрочем същият проблем е имал и неговият приятел Стамболовпо време на Учредителното събрание. Петков просто дава неверни сведения за себе си пред Централното избирателно бюро, а след интерпелация на политическите противници за касиране на избора му заявява, че когато е изгубил ръката си на Шипка, никой не го е питал на колко години е. Междувременно се е сдобил с още два прякора – Пройчу и Свирчу по името на издавания от него вестник "Свирка".Там Димитър Петков, "титуловал себе си Свирчу I издава фантастични укази срещу правителствените хора и бичува истинските и въображаемите врагове на конституцията с един оригинален комизъм , разпасан, дебел и винаги жесток" (С.Радев)

В деня на Съединението на Княжество България с Източна Румелия -6 септември1885 г. улиците на София осъмват с разлепения по уличните стълбове Призив в защита на Съединението. Този път "героят" не крие самоличността си, защото още същия ден призивът е публикуван в правителствения вестник "Търновска конституция". Негов автор е отново Димитър Петков. Призивът предизвиква всеобщо вълнение. Хиляди хора се събират на Александровския площад с песни и знамена,скандирайки "Да живее Съединението!"

Впрочем тъкмо през 1885 година се свършва с неговия ергенлък. Няма да има вече вечеринки, пиянства в гостилницата на хотел "Искър" или интимни срещи със съмнителни певачки. Щастливката се казва Катина и е на 16 години. Сестра е на неговия приятел и съпартиец Димитър Ризов. Снимки от сватбата не са запазени.Но се знае, че тогава Димитър Петков за пръв път слага цилиндър на главата си.Тя е от Битоля, той – от Тулча. По въздуха линия това са около 1000 километра.Срещата е в София, столицата на васалното княжество България. Отначало младото семейство заживява в скромната квартира на Петков, но после се преместват вкъща на ул."Раковски"№ 66. Започват да се раждат децата – Софка, Петко, Никола.Така се слага началото на един политически род, който през годините ще бъде последователно изтребван, за да изчезне в края на 40-те години на ХХ век.Мнозина са търсили причините за политическите убийства на тримата Петкови –бащата Димитър и синовете му Петко и Никола.

През по-голямата част от живота на Димитър Петков ще го преследват паричните проблеми – дългове, ипотеки и прочие. След около десетина години съвместният му живот с Катина Ризова е напълно разрушен и бракът им се разпада не без помощтана брата на Катина и негов политически съратник Димитър Ризов. Двамата приятелии съмишленици някак неусетно се превръщат в непримирими политически врагове.Причините? Причините днес изглеждат смехотворно маловажни. В крайна сметканещата стигат дотам, че Ризов заплашва, че ще превърне родната си сестра въввдовица. И като капак се настанява да живее при тях. Катина настоява да се разведат и те го правят на 10 Декември 1895г. Това е един от деветте развода за годината в София. Къщата остава за жената на Димитър Петков, която се настанявав нея с някой си Йовев, представящ се за издател и журналист. Петков си наема квартира в близост до Черната джамия. И назначава на държавна служба въпросния Йовев, за да не гладуват децата. В едно писмо до Иван Андонов той пита изтерзан: "Какво още иска от мен тази жена?" Впрочем да благослови Бог всички онези хора, съхранили писмата на Димитър Петков! Те наистина нямат цена.Определено Петков е изживял тежко развода си Катина, най вече заради раздялатас децата. Според съдебните документи, решението на съда е децата да останат принего, но поради крехката възраст си възраст момчетата да живеят до своетоизрастване при майка си. Раздялата с бащата е шок за тях и те използват всяка свободна минута за му гостуват."Те са всеки ден почти при мен, а Петко аслъ спи всяка нощ при мен"(ЦДИА, ф.1599,оп.1, а.е.1567, л.16)

Разбира се, че ние не настояваме да знаем повече за Димитър Петков от самия него, но ни се струва, че тъкмо в тези години той е започнал да открива страховитата разлика между политическото говорене и политическото действие.Разлика, която единствено големите политически мъже успяват да схванат и така да прекосят границата между мъртвите и живите в историята - между дърдорковцитеи строителите. Не може да се твърди, че българската политическа история изобилства с вторите, но без съмнение Димитър Петков е между тях. Лежал е в затвора заради пиперливи антрефилета срещу Негово царско височество княз Батенберг, но когато офицерите – русофили извършват преврат срещу държавния глава, той нарича това действие незаконно. Никак не е малко! Но на ДимитърПетков и политиците от неговото поколение винаги им е убягвал един важен детайл– че политиката на Европа, включително и на младите балкански държавици еработа на европейските политици. От само себе си се разбира, че българските политици не са спадали към тях. За родените в робство Стамболов, Петков,Каравелов този факт им се е струвал чудовищно несправедлив.

На 29 август 1888 година Димитър Петков е избран за кмет на град София. Министър-президент е СтефанСтамболов, а държавен глава е княз Фердинанд, който е на 27 години и все още не страда от подагра. И кметът Петков успява да направи това, което никой друг преди него, пък и дълги години след него не е успявал да направи. Димитър Петков ясно си дава сметка, че княжеството се нуждае от модерна столица и сезаема да го направи. Без партизански отстъпки. Дори ходатайствата на Стамболов са се разбивали в твърдоглавието на столичния кмет. Отстъпва единствено заджамията до бъдещите хали и спира нейното планирано разрушение. Несправедливо го обвиняват в подкупи и спекула. В един вестник се питат какви са тези широки улици, които иска Петков, картофи ли ще сади в тях? Модерната идея за няколкоринга, които очертават основните градски зони служи до ден днешен. Става думаза улиците "Христо Ботев", "Сливница", "Раковски", "Патриах Евтимий". По време на неговото управление се построяват множество нови и по европейски тертипсгради. Забранява кючеците и пеенето на сръбски песни от певачките в шантаните,въвежда санитарен контрол върху проститутките. Мечтае за голяма обществена баня в центъра на града. Обявява конкурс за построяване на национален театър.Изпълва градската градина с "голи статуи", които скандализират простолюдието.Всичко това за някакви си пет години и на 7 ноември 1893 година вече не е кмет.Дълги години след това го разследват за присвояване на финансови средства и многобройните комисии не доказват нищо подобно. Все пак се налага да плати 2900лева неплатени такси за вода.

Но така или иначе, София вече изглежда съвсем иначе. В кафенето на хотел"Панах" гражданите могат да си поръчат "капуцинер" – пенесто кафе. А в "Гранд Боископ" могат да видят върху разпънато бяло платно движещите се картини,пристигнали направо от Париж. София става и една от първите столици в Европа с електрически трамвай и все по- често е наричана "Малката Виена". Все по- рядко по площадите и пазарищата могат да се срещнат слепи просяци с гъдулки, пеещи протяжните си песни. Появяват се нова мода трубадури – с хармониуми и разперенчерен чадър над тях. Техния репертоар включва както песни за Иван Шишмановотовреме, така и песента за Черната джамия и Петко Каравелов – "накрай от градСофия", или новата версия за змейовото либе:

 

Кажи, майко, защо носиш тез черни чембери?

Дали баща плачеш, майко, ил деца измрели?

Мен ме, синко, немец либи – добро да не види!"

 

Така политиката става част от фолклора.

Криво да седим, право да съдим, но следващите десет години до заемането на министерско кресло в правителството на Рачо Петров са извънредно тежки, както за българското княжество, така и за Димитър Петков въпреки, че той става председател на IV-то Велико народно събрание. След смъртта на Захарий Стоянов най-близкият му приятел е Стефан Стамболов. Борбата между отделните политически партии се заключава главно в омаскаряване на политическите противници. В мемоарите си Т. Икономов пише: "Захари Стоянов, Петков и Ризов не престават да проповядват изтреблението на половината българи само за това, че тези последните не им споделят крайните и безумни мисли, че не намирали в тези мисли цел и спасение за отечеството." С убийството на Христо Белчев – министър нафинансите през 1891 г. се слага началото на поредица от политически убийства.Този инцидент дава повод на Стефан Стамболов да се разправи с политическите сипротивници, най-вече с Петко Каравелов. Димитър Петков започва шумна печатна кампания срещу група заподозрени, между които и Светослав Миларов – своя учител по френски от младостта. Когато Петков разбира, че трябва да спре, тъй като Миларов е невинен, е вече късно. Нещастникът е осъден на смърт и екзекутиран.Това е цената, за да бъде вкаран за 5 години в Черната джамия политическият противник Петко Каравелов. От тук до посичането на Стефан Стамболов през юни1895 година има само една крачка... Димитър Петков ще бъде в каретата до жертвата, но няма да успее да помогне на приятеля си. Българската политика в онези години се оказва твърде опасно занимание.

А в последния си път Стамболов ще бъде съпровождан, както от своите съмишленици, така и от платена шайка пияни нехранимайковци, които ще освиркват мъртвия през цялото време.

"Непосредствено след ковчега крачеше с привързана глава и ръка в превръзка Д.Петков. Той водеше госпожа Стамболова и госпожа Муткурова – сестрата на Стамболов, двете дълбоко пребулени: отпаднали те се опираха на Петков...След200 крачки колесницата достигна до мястото, гдето Стамболов бе паднал под ударите на ятаганите. Шествието спря; музиката замлъкна. Димитър Петков издигнаглас и извика: "Тук е мястото, гдето най-добрият гражданин на България;най-верният слуга на княза, падна под ножовете на наемни убийци! Тук, на това свещено място, ще се издига някога паметник, който признателното потомство ще знае да цени по-добре делата на този велик човек., нежели днешните сили на деня..."Лъжеш!"- извика ненадейно един силен глас;диви викове се нададоха след тези думи...Петков ругаеше правителството, което било шайка убийци, ругаеше и полицията. С труд приятелите му успяха да го накарат да млъкне."

/Рихард фон Мах/

След смъртта на Стамболов Димитър Петков често казва, че както е тръгнало, след като на Шипка е оставил ръката си, в София ще остави главата си. Точно така се и случва.

Впрочем в тези години Димитър Петков е много затворен в себе си. Когато гладува, Иван Андонов му праща от Пловдив колети с грозде или зарзали. Тъкмо затова знаем, че Димитър Петков е обичал повече праскови и съжалява, че бае Иван не му праща. Иван Андонов е нямал проблеми с парите, защото е адвокат.

След смъртта на Стамболов Димитър Петков остава фактическият ръководител на партията и се наема да я изправи на крака. На 6 май 1903 година е съставено ново правителство с министър-председател полковник Рачо Петров, един от героите на Сръбско-българската война и известен рогоносец. Така е, щом жена ти се нарича Султана и е от Свищов. Димитър Петков е министър на вътрешните работи.Остават му по-малко от три години живот. Понякога на гости при него идват родителите му. Баща му се чуди как е възможно един хаймана, който е лежал в затвора да стане министър. Като министър на вътрешните работи Димитър Петков внася в Народното събрание законопроект за отпускане на държавна пенсия на Иван Вазов, Константин Величков, Стоян Михайловски и други.

На 22 октомври 1906 година Димитър Петков заменя на министър-председателския пост Рачо Петров.

Димитър Петков е твърде голям политик, за да бъде обичан. Политическите противници, народняците обявяват във вестник "Ден", че той може да последва Белчева и Стамболова. Ето какво отговаря той на Поликсени, вдовицата на Стамболов, когато тя го моли да се оттегли от политиката, за да остане жив. "Аз зная, че в България политическите убийства се извършват от македонците, а сега всички те са с нас..." Невероятно е понякога късогледството на политиците. Нокой знае защо на 23 февруари 1907 година той оставя в чекмеджето на бюрото сиследната бележка. "Тия дни ще бъда убит. Желая да бъда погребан между Стамболова и Грекова." Ние изтръпваме, когато четем това.

На 26 февруари 1907 година, на излизане от Камарата, министър-председателят е придружаван от неколцина министри. Разхождат се край пипиниерата. Разстрелян е от чиновника Александър Петров от Видин. Държавно погребение, осъждане наубийците, смут сред политическите противници, че се е стигнало толкова далеч.Бившата му жена Катина по това време е в Женева, но бърза да се върне и да кълне на гроба му всички – от княза до народняците. Синовете му ще запомнят майчините клетви за цял живот. Омразата към династията ще стане тяхна втора природа. В некролога, подписан от тях тогава е написано:

"На 26 того от злодейска ръка падна убит обичаният ни и незабравим , предобър и мил татко. Неговият живот от детинството още бе посветен на безкористната и саможертвена служба на народа. Твоите човешки и граждански добродетели, коитоте издигнаха до най- високия пост в княжеството, ще ни служат през целия живот за пример.

Татко, ти прости на всички твои и на отечеството врагове, докато беше жив,прости им и сега, когато в своя политически бяс ти отнеха живота и те разделиха преждевременно от милите ти деца.

Софка, Петко, Колю"

Това са фактите. След тях идват въпросите. Въпроси задавани от опечалените близки, от синът му Петко Д. Петков, който пръв от цялото семейство видял окървавения труп на баща си, от цялата българска и чуждестранна общественост.Кой уби нашия баща и съпруг? Кой уби нашия министър председател? Кой е моралният подбудител на убийството? Защо бе убит? Въпросите са толкова много, а отговорите - доста неясни. Някои действия на убиеца Ал.Петров преди 26 Февруарии връзките му с Ив. Икономов и В. Хранов, доказани по време на следствието,определят Народната Партия като вдъхновител на убийството. Главният виновник е осъден на смърт. Присъдата се изпълнява на 3 Юли. Хранов е осъден на доживотен,а Икономов на 15 г. строг тъмничен затвор. Като причини за убийството се определят както политически, така и финансови интереси. Политическите противници на Димитър Петков подемат акция за амнистия на убийците. Възванието е подписано и от Иван Вазов, и от Стоян Михайловски – въпреки пенсиите, коитотой приживе им осигури.

Сава Добрович – началник на тайния кабинет на княза докладва:

"Само народняците ликуват, защото виждат пъкления си план изпълнен. Те серадват, като се надяват, че като няма вече Петков, партията му ще се разнебитии ще изчезне и те ще бъдат повикани да наследят властта."(ЦДИА, ф.3, оп.8, а.е.951,)

Така и не доживя Димитър Петков въвеждането на средноевропейското време и Грегорианския календар в отечеството си. Те бяха въведени десет години по-късно, по време на една война, каквато човечеството не беше виждало. Не доживяи обявяването на пълната независимост на княжество България и премахване на унията с турския султан. След него останаха двама сина, изпълнени с омраза и желаещи отмъщение.

През 2006 година от Централните софийски гробища изчезва надгробният бюст на Димитър Петков. Така в София остана само един негов паметник, който се намира между Орлов мост и Софийския университет.

 

 

*По материали от мрежата и историческият печат

Редактирано 25 Май 2012 от valboss

[tzenov]

Шопов,все така продължавай да ни ограмотяваш!Този ти вид постове чета с най-голям интерес! http://www.mitsubishibg.com/forum/public/style_emoticons/default/worthy.gif

[rosko]

"Забранява кючеците и пеенето на сръбски песни от певачките в шантаните,въвежда санитарен контрол върху проститутките."

No comment