Премини към съдържание
Моля всички потребители да си сменят паролите поради спам във форума!

Възстановка, на третият щурм за Плевен, от Руско-турската Освободителна Война 1877 г.


Препоръчано мнение

 

Историческа възстановка на Третия щурм за Плевен ще могат да видят плевенчани и гости на града на 11 септември тази година. Според предварителната информация, тя ще започне в 10.30 часа в Панорамата и ще продължи до 13.30 часа. Реализацията на възстановката е на Национално дружество „Традиция", но основен ръководител и домакин е Регионалният клуб в Плевен.

 

В осъществяването на инициативата участват и Община Плевен и дирекция „Военноисторически музеи" Плевен.

На 11 септември се навършват 134 години от кръвопролитния Трети щурм за освобождението на града. Ще бъде отслужена и панихида в памет на воините от съюзническата руско-румънска армия, загинали на този ден по бойните полета при Плевен.

Според предварителният сценарий, възстановката ще започне в 10.30 часа в Панорамата и ще продължи до 13.30 часа.

 

......................................

На 11 септември Военно-исторически музеи - Плевен, отбелязат 134 години от кръвопролитния Трети щурм за освобождението на града. Свещеници ще отслужат панихида за загиналите воини.

В далечната 1882 г. бащата на младия капитан Сергей Николаевич Матерн от Ревелски полк, загинал на Зелените възвишения и погребан в Братската могила в днешния Скобелев парк, подарява на църквата "Свети Николай" в Плевен евангелие с молба всяка година на 11 септември да се отслужва панихида в памет на сина му и на всички загинали воини в III щурм. Комитетът "Цар Освободител Александър II" продължава тази традиция и след десетилетия прекъсване, за 12-а поредна година община Плевен и Дирекция "Военно-исторически музеи" организират и провеждат пред Костницата в Скобелев парк-музей тази церемония.

 

Убитите, ранените и безследно изчезналите в Третия щурм са 6 000 войници и офицери. Не можем да ги изброим поименно - само Бог знае имената им, но можем да споменем полковете им - Суздалски, Владимирски, Ревелски, Либавски, Естландски, Калужки, Казански, Шуйски, Пензенски, Галицки, Углицки, Архангелогородски и Вологодски, 3-та и 4-та румънски дивизии и така да напомним за мащаба на това сражение, довело до важни промени в стратегията на руското командване, осигурили победата при Плевен. В народната памет бившето бойно поле остава с името "Мъртва долина".

 

Освободителната война ще се реши при Плевен - това става ясно за руското командване след неуспеха на втората плевенска атака и победата при Шипка.

 

Избран е денят на св. Александър Невски - покровител на императора, с надежда за победа. Въпреки провалилите се две атаки руснаците правят трети отчаян опит да превземат града с пристъп. Сраженията започват след интензивна четиридневна артилерийска подготовка, при крайно неблагоприятни атмосферни условия - проливен дъжд и гъста мъгла.

 

Бойните действия се водят на три участъка - Източен, Централен и Южен, при съотношение на силите - 84-хилядна руско-румънска армия срещу 35-хилядна турска армия, но заела отлични отбранителни позиции и добре въоръжена.

 

http://www.bgsever.info/br-36_2009/10-2.gifСпоред плана е трябвало да бъдат превзети редутите при Гривица, Омарбей табия и наречените по-късно Скобелевски редути Кованлък и Исса ага. На изток, при с. Гривица, след три самостоятелни атаки румънските войски, подкрепяни от 2 руски полка, овладяват един от най-силните опорни пунктове на турската армия. В боевете румънците дават 3 хиляди жертви, а укреплението, напоено с кръвта им, оттогава носи името "Кървавия" редут.

 

На централния участък, при село Радишево, частите на четвърти корпус на генерал Крилов атакуват най-силното турско укрепление в района, отлично приспособено към местността - Омар бей табия. Атаката е отбита със страшни загуби - 2 300 убити и ранени. След това последователно в поредни атаки са хвърляни Казанският, Шуйският, Воронежкият и отново Углицкият полкове. Надвечер пред този централен редут русите загубват 4 500 души и прекратяват сражението.

 

Единствено на левия фланг генерал Скобелев постига сериозен успех. Преди да атакува двата редута - Кованлък и Исса ага, той решава да превземе третия гребен на Зелените хълмове и да установи контакт с войските на генерал Крилов.

 

Първата линия на скобелевските полкове се вдига в атака. Но под дъжда от куршуми, изпращани от скорострелните турски пушки, атаката се задъхва. Скобелев изпраща в нейна подкрепа оскъдните си резерви. И точно тогава турците се вдигат в контраатака. Започва яростна и безмилостна ръкопашна схватка. Силите на противниците са изравнени. Тогава Скобелев включва в битката последния резерв - себе си. На белия си кон, заедно с щаба и щабния конвой, се хвърля в разгара на боя. Турците не издържат и побягват. Руските полкове нахлуват в редута Кованлък. Незабавната атака на Исса ага е отхвърлена чрез концентрирания огън на съседните турски редути. Следва турска контраатака, отблъсната от Скобелевите батальони на Кованлък. Бягащите части предават паниката си и на защитниците на Исса ага. Забелязвайки това, Скобелев със слаби подкрепления от сборни команди от отстъпили в първите атаки напада от три страни Исса ага и го превзема.

 

С това и последното турско укрепление пред Плевен на левия фланг на фронта пада в руски ръце. След превземането на двата редута групировката край Плевен изпада в крайно тежко положение. Карол Румънски и генерал Зотов преценяват, че тежките загуби са изчерпали напълно настъпателните способности на войските. Решено е да се удържи само Гривишкият редут, а на Скобелев е изпратено съобщение да не разчита на подкрепления, а ако смята, че не може да удържи завзетите редути - да отстъпи.

 

Така приключва третият щурм за Плевен, в който загиват 13 000 руснаци и 3 000 румънци. Осман паша загубва само 3 000 души.

 

 

 

 

 

Скобелевият парк - живият паметник на Белия генерал

 

 

http://www.bgsever.info/br-36_2009/10-6turm1.gifПрез 1898 г. на общинска сесия се разглежда състоянието на руските паметници от Освободителната война, предлагат се мерки за възстановяването им и за съхраняване костите на руските и румънски войни, загинали в боевете за Плевен. По същото време Асоциацията на българските поборници и опълченци учредява специален комитет, на който се възлага поддръжката на съществуващите паметници от войната и изграждането на нови в знак на благодарност към руския народ и император Александър II. Инициативата е подкрепена от държавните институции и от целия български народ.

 

През 1901 г. Стоян Заимов, посещавайки местата, свързани с най-големите битки, станали по време на Руско-турската война, като вижда костите на загиналите руски воини - все още неприбрани, решава и прави всичко възможно местността да се превърне в парк-музей. На юг от града, на бившето бойно поле, където вече се издигат няколко руски паметника, е отпуснат терен за изграждане на мемориален парк на името на ген. М. Д. Скобелев. Благоустройството започва през 1905 г. Изграждат се артилерийски батареи, малко езерце, възстановява се редутът Исса ага. Предприема се строителство на Костницата, в която са приютени част от костите на загиналите. Засаждат се дървета. В района на парка руското военно командване издига паметници на загиналите.

 

Във връзка със 100-годишнината от Руско-турската война местното ръководство взема решение да се направи Панорамата и тя се изгражда за срок от 1 година на самото бойно поле.

 

http://www.bgsever.info/br-36_2009/10-6turm.gifСкобелевият парк е зелен, жив паметник на Белия генерал и на скобелевите воини, пролели кръвта си в долината под този хълм и по неговите склонове, където години наред са намирани вещи, принадлежали на загиналите, в това число и прочутите детски къдрици. Паркът израства върху кръвта на 6 500 ранени и убити руски воини, чиито кости са намерили вечен покой в деветте братски могили и в Костницата в центъра на парка. В чест на генерала тя е заобиколена от борове, а в памет на неговите воини в долината са посадени 6 500 червени рози и божури, за да напомнят за пролятата тук кръв.

 

Скобелев парк е тържествено осветен заедно с къща музей "Цар Освободител Александър II" и параклис-мавзолей "Свети Георги Победоносец" на 3 септември 1907 г. в присъствието на височайши гости от Русия, българския държавен глава княз Фердинанд I, министри, депутати и множество граждани. В парка военното министерство изгражда къща за музей на ген. Скобелев, където живее и работи председателят на комитета "Цар Освободител Александър II" Стоян Заимов - революционер, заточеник, мемоарист и общественик.

 

Преди четири години на 11 септември, когато се навършиха 130 г. от Третия щурм, тържествено беше открит паметникът на ген. Скобелев пред художествената галерия "Илия Бешков" на входа на едноименния парк.

 

Автори на 4,5-метровия бронзов мемориал са руският скулптор Владимир Суровцев и архитектът Виктор Пасенко. Скулптурата е изработена в Смоленск със средства на организационния комитет по увековечаване паметта на ген. Скобелев, оглавен от Георгий Полтавченко, пълномощен представител на тогавашния президент Владимир Путин.

 

 

 

Румънски мавзолей, музеен кът и мемориален парк, с. Гривица

 

http://www.bgsever.info/br-36_2009/10gr_1.gifМавзолеят е строен през периода 1892 - 1897 г в памет на загиналите румънски воини със средства на румънския народ. Открит е през 1902 г. Иконостасът и стенописите в храмовото помещение са дело на румънски художници. В района на Гривишките редути, непосредствено след войната, над братските могили са издигнати 17 руски и румънски паметници. През 1958 г. е изграден мемориален парк с площ 360 декара. През 1967 г. е разкрита музейна експозиция, която отразява сраженията при с. Гривица по време на Руско-турската война и бойния път на румънската армия.

 

В мавзолея, който се състои от храмово помещение и костница, в мраморни саркофази се съхраняват кости на загиналите в боевете при с. Гривица румънски воини. Иконостасът е с четири икони - "Исус Христос", "Св. Николай", "Архангел Михаил" и "Богородица с младенеца". През 1902 г. е поставен бронзов медальон с текст на румънски език с посвещение на румънските воини.

 

http://www.bgsever.info/br-36_2009/10gr_2.gifМузейният кът е посветен на участието на Румъния в Руско-турската война 1877-1878 г. Показани са бойните действия при с. Гривица, водени от руската армия в началото на Плевенската епопея и на румънската армия по време на Третия щурм на Плевен 11 - 12 септември 1877 г., изложени са образци от оригинални румънски униформи, копия от румънски бойни знамена и предмети, отразяващи селския бит по време на Руско-турската война.

 

Дирекция "Военно-исторически музеи" - Плевен, започна работа по консервацията и реставрацията на декоративната украса на вътрешния интериор на Румънския мавзолей в с. Гривица. С течение на времето стенописите в храмовото помещение, дело на румънски художници, са силно увредени от капилярната влага. Това налага тяхната консервация, чиито първи етап е осъществен през 1999 г. Незавършена обаче остава декорацията на цокъла в храмовото помещение и олтара, както и пространството около прозоречните отвори. Това е причина вече повече от 10 години Мавзолеят да бъде затворен за посещение. Културно-художествената значимост на този паметник с национално значение наложи продължаването на неговата консервация и реставрация, която се извършва от художника реставратор Иван Йотков.

 

Редактирано от valboss
Линк за коментара
Сподели в други сайтове

Шопов,благодаря!Нови и интересни неща научих!http://www.mitsubishibg.com/forum/public/style_emoticons/default/good.gif

Линк за коментара
Сподели в други сайтове

Който има свободно време и няма да присъства на РД на Клуба - да заповяда!

Ще бъде интересно...

Линк за коментара
Сподели в други сайтове

  • преди 2 седмици ...

Присъединете се към разговора.

Можете да публикувате мнения, ако сте регистриран. Ако имате регистрация, моля влезте, за да публикувате от своя профил.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Поставен текстов формат.   Вместо това поставете като обикновен текст

  Only 75 emoji are allowed.

×   Връзката ви е вградена автоматично..   Показвайте като връзка вместо това

×   Предишните ви действия са запазени.   Изчисти редактора

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създаване...