Най-активни потребители

Q-то беше с вериги, не защото му са много широки и "компромисни" гумите, а защото този който беше с него НЕ Е МОЖЕЛ да го кара. По същото време, на същото място и окло него, имаше куп от същото возило и подобни от други марки, които бяха дошли без проблем със същия и подобни марки и размери гуми, които съм сигурен че са от НАЙ-КЛАСНИТЕ, а не компромисни! Продължавам да твърдя, че не е само за града тази гума Nokian WR G2, освен ако не смяташ че Смолян-Пампорово-Асеновград или Смолян-Рожен-Асеновград е градско каране! И не от това че съм чел по разни списания и в интернет, а от собствен опит! Там където си се наврял с тези гуми и си закъсал и с други гуми ще го направиш. Гуми много, както и коли, както и хора, така и предпочитания. Гумата е като жената. Харесваш и взимаш. След това или се радваш на избора, или си разочарован! :icon_thumbup:

Всички знаете онази приказка на Лафонтен/Jean de La Fontaine/, дето цяло лято мравката се трудела усърдно, сбирала храна за зимата и си притягала къщата. А щуреца цяло лято пее и танцува и хич не му е на дедовия, що глупавата мравка работи толкоз много. И когато дошла зимата, мравката се прибрала на топло и сухо, имала храна, подслон, удобства - а щуреца гладен, вледенен, щрапа из кишата.... Общо-взето, Лафонтен, като един древен фолклорист, събирал басните си измежду френските селяни е голям сладкодумник. Но и ние имаме подобни сладкодумци, които по някаква случайност, са и държавни мъже, стоящи начело на държавата ни и виждащи/обикновено доста изкривено/, как да оправят проблемите в родната ни Татковина. Та ето и прочита на тези юнаци, на горното произведение на Лафонтен: През цялото лято мравката се труди усърдно, събира храна за зимата и поправя къщата си. Щуреца - през цялото лято пее и танцува и си мисли колко глупава е мравката, та работи толкоз много. Но зимата идва и мравката се прибира на топло, има си храна, подслон - изобщо всичко при нея е ОК. Щуреца обаче, няма къде да се прибере, целият е вледенен, няма и какво да яде. Но е приближен на един, дето бил бурмичка в държавната машина. И окрилен от тази близост, свиква пресконференция и пита, защо мравката има право да стои на топло, да яде топла и здравословна храна, а нещастният щурец мръзне гладен под снега? Телевизията веднага организира предаване на живо в праймтайма, в което се вижда, как щуреца е посинял от студ и се чуди къде да се свре на завет. Водещата му подава коричка хляб, той я хваща с две ръце и докато мъчително преглъща, издайническа сълза потича по обветреното му лице - а от студиото пускат видео, в което се вижда как мравката се е разположила удобно в топлият си дом, до препълнената с вкусна храна маса. После на екрана изплува въпроса "До кога?" Хората са потресени и поразени, че в една страна, където властта отдавна е декларирала че кризата е свършила, може да има толкова бедни щурци - които да замръзват на улицата, докато други тънат в охолство и изобилие. Неправителствени организации и асоциации, борещи се с бедността/по Европейски програми/, организират протести пред дома на мравката. Журналистите организират интервюта, и питат - кой, как и защо е допуснал, мравката да забогатее на гърба на щуреца? Искат правителството да увеличи данъците на мравката, да се преразгледат договорите сключени между нея и зърнените компании и се ревизират всичките извършени помежду им плащания. Заявяват, че правителството е длъжно да се намеси - та да принуди мравката да плати справедливата цена на богатството си... В отговор на протестите, парламента и правителството приемат закон за икономическото равенство и закон за дискриминацията. Данъците на мравката са увеличени със задна дата, НАП и Областната инспекция по труда извършват проверки и се оказва, че мравката трябва да плаща глоби и лихви. Отделно и е пуснато наказателно постановление, за това, че не е наела щуреца на работа като сезонен работник и го е ощетила финансово. Тъй като мравката няма достатъчно пари, за да погаси начислените и държавните вземания, къщата и е иззета от държавата и тя емигрира в чужбина. Кмета на общината настанява щуреца в мравешката къща. Телевизията прави след няколко дни репортаж и се вижда, как той е надебелял. На път е да изяде и последните запаси от храна, натрупани от мравката, да изгори всички дърва от мазата, а пролетта е още далеч.. Жилището на мравката, превърнато в социално жилище на щуреца почва да се разпада, защото последният не прави нищо, да го поддържа - а отделно е изгорил и дограмата в печката. За немотията, налегнала отново щуреца - е порицано обществото и местните социални служби. Създава се анкетна комисия по проблема, изхарчваща за три месеца около десет мильона лева за командировки, заплати на служителите, анкети и кьор-софри. През това време щуреца умира от свръх-доза синтетичен наркотик, извлечен от магарешки трън. Вестниците "Труд", "24 часа", "Новинар" , "Стандарт" и други, коментират провала на правителството да се справи със социалните проблеми в страната. Къщата се превръща в свърталище на подрастваща банда паяци-емигранти. Правителството пък, се поздравява с голямото разнообразие на културни общности в страната. Паяците, организират трафика на дрога от магарешки бодил в квартала. Край. Казват, че тази приказка я разбирали само в нашата страна....