126 г. от Съединението

[valboss]

http://www.vbox7.com/play:2e58ad52

В първите години след Освобождението радостта от свободата се примесва с дълбоко разочарование от разпокъсването на българските земи. Решенията на Берлинския конгрес придават висок емоционален заряд на борбата за решаване на "общонародния въпрос", в която хладните доводи на разума остават на заден план, изместени от емоциите.Но желанието на българите за обединение се сблъсква с недовършеното Освобождение и на другите балкански народи, станали заложници в сблъсъка наинтересите между европейските държави. Българите в Македония продължават да себорят за присъединяване към Княжество България, но по-близо до тази възможност се оказват жителите на Източна Румелия. 6 септември - Денят на Съединението - е една отбележитите дати в новата българска история, едно от най-дръзките инай-достойни събития в развитието на българската държава. Съединението е чисто българско завоевание­ без външни подбудители, крепители и защитници. Това е първата категорична заявка за самостоятелно, равноправно участие на българите в модерната история на Европа ипървият ясен знак за европейските политици, че трябва да се съобразяват с младаБългария.

1.Подготовка и осъществяване на Съединението

През1884 г. изтича мандатът на Алеко Богориди като управител на Източна Румелия. Либералите искат той да получи втори мандат, но Русия успява да наложи кандидатурата на Гаврил Кръстевич. Така се променя съотношението на политическите сили – с подкрепата на новия управител Кръстевич и с лозунга за Съединение Народната партия печели и изборите, проведени през септември 1884 г.Но в средата на 80-те години външнополитическият климат е различен и Русия не е склонна да подкрепи обединение на България. А тъй като Народната партия не можеда се противопостави на Освободителката, тя се принуждава да се откаже от обещанието си, затова е наречена "лъжесъединистка". А Либералната партия получава възможност да застане начело на съединисткото движение.

Идеята за обединение е жива във всички български земи. През 1880 г. тя се подема от т.нар. македонски комитети, създадени в София, Варна, Русе. Водеща при тях, както личи и от наименованието им, е тревогата за съдбата на българитев Македония. През 1885 г. нещата се променят в благоприятна посока, но само във вътрешнополитически план. Но нито една велика сила не е заинтересувана от някаква значителна промяна в положението на Балканите. Независимо от това, българските националреволюционери от предосвобожденския период решават, че времето за изчакване е изтекло. Захари Стоянов, апостол от Априлскотовъстание, създава през февруари 1885 г. в Пловдив Български таен централенреволюционен комитет (БТЦРК). Основната задача и на този комитет (както и на всички останали) е да подготви освобождението на македонските земи, а след това да се погрижи за обединението на Източна Румелия с Княжество България. Но оценката на ситуацията в средата на1885 г. кара БТЦРК на заседанието си на 25 юли в с. Дермен дере (дн. Първенец)да изостави първата цел като нереалистична и да съсредоточи усилията си върху втората. Движението за обединение не получава подкрепата на управляващите нито в Княжество България, нито в Източна Румелия, които се съобразяват с руските съвети за умереност. Въпреки това Захари Стоянов започва организационна и пропагандна подготовка за Съединението, като впряга в тази задача собственото си остро и талантливо перо и пловдивския вестник "Борба". Към организацията се привличат много източнорумелийски офицери като майор Данаил Николаев,Райчо Николов, Сава Муткуров, а накрая съгласие актът да се извърши под неговия скиптър дава и българският княз Александър I Батенберг.

Началото на съединистката акция се предвижда за средата на септември 1885 г.,но спонтанните вълнения я ускоряват. Още на 5 септември бунтовнически чети завземат някои селища. На 6 септември 1885 г. в Пловдив войската обсаждаконака и арестува главния управител Г. Кръстевич. С възгласи "Ура! ДолуРумелия! Да живее Съединението! Да живее княз Александър!" се обявяваСъединението на Източна Румелия с Княжество България. Съставя се временноправителство, което официално кани княз Александър I да признае Съединението.Той го прави с Манифест в Търново на 8 септември. Радостта е всеобща.Така без особени проблеми и кръвопролития се извършва обединението на двете основни части от българските земи. Това прави България най-голямата балканска християнска държава с площ от 96 345 кв. км и население от 3 150 000 д. Актътна Съединението е осъществен, но утвърждаването му тепърва предстои, тъй катотази българска акция променя баланса на силите на Балканите.

2.Въоръжена защита на Съединението

Българите се опасяват от реакцията на Османската империя на Съединението, затова съсредоточават войски на новата южна българска граница. Но проблемите идват отдруги държави. Съединението нарушава Берлинския договор, а извършилите го националреволюционери не са осигурили външна подкрепа за този акт. Великите сили наблюдават Балканите особено внимателно и всяка промяна тук раздвижва дипломатическите кръгове в големия "европейски концерт".

Отношението на Великите сили към Съединението е еднозначно – отрицателно.Най-голямата и неприятна за България изненада е руското неодобрение, последвано от царската заповед да се изтеглят руските офицери на българска служба. Русия предлага проблемът, породен от Съединението, да се обсъди на конференция навеликите сили в Цариград. Тя получава подкрепата на Франция, Германия,Австро-Унгария. Неочакваната руска реакция се дължи на убеждението на новияруски император Александър III, че българският княз Александър I е проводник назападното влияние в България. Позицията на Русия е: "Съединение – да,но без Батенберг". Руската позиция е тежък удар за съединистите, но има иположителна последица за българите – съединистката акция получава подкрепата на Англия. Британските дипломати виждат благоприятна възможност да подронят руското влияние в България и се възползват от нея.

Патриотизмът на българите се оказва по-силен от русофилските настроения –всеобщо е желанието да се защити Съединението. Макар да е русофил,министър-председателят на Княжество България Петко Каравелов обявява: "Веднъж фактът станал, трябва да се вземат всички мерки, за да се опази положението."

Пряко засегнати от българското Съединение заради "нарушеното балканско равновесие" са останалите балкански държави. Обединена България може да стане водеща сила, с което трудно могат да се примирят Гърция и Сърбия. Те поставят условия – или да се ликвидира Съединението, или да получат териториални компенсации в европейската част на Турция. Балканските противоречия са нов мотив за свикване в Цариград на 24 октомври 1885 г. на конференция на Великите сили.

Сърбия на крал Милан Обренович не иска да чака решенията на конференцията, а решава да се възползва от обърканото положение на България и да вземе с оръжие това, което иска. На 2 ноември Сърбия обявява война на България и войските йнастъпват срещу София. Българите са напълно неподготвени за война на запад –войските са разположени на юг срещу Османската империя. Делото на Съединениетое застрашено. Наблюдателите предричат бързо поражение на българите, коитоостават след изтеглянето на руските офицери от България и без опитни военни кадри.Но когато изходът от войната изглежда предрешен, става нещо невероятно. Голямата опасност предизвиква небивал патриотичен подем –организират се доброволчески отряди, които включват също бежанци от Македония и ученици от горните класове.Българските гранични войски се съпротивляват отчаяно на сръбското настъпление,а главното командване решава решителното сражение да стане недалеч от София при височините на Сливница, докато пристигнат свежите български части от южната граница. Тридневните сражения (5-7 ноември) при височините Мека цръв, Три уши,Гургулят и Комшица са решителни. Сръбските войски са разбити и отстъпват.Българските войници от южната граница осъществяват невероятен марш и успяват дасе включат в сраженията. На 10 ноември българите превземат Драгоман, после Пирот и продължават настъплението си. Маршът им е спрян едва след като Австро-Унгария обявява, че ще се намеси. Благодарение на патриотичния подем,героизма на българските войници и ентусиазма на цялото население България извоюва неочаквана победа във "войната на капитаните (българските) срещугенералите(сръбските)", както е наречена Сръбско-българската война наЗапад. На 19 февруари 1886 г. в Букурещ се подписва мирен договор, койтовъзстановява положението отпреди войната. Българската цел в тази война е дипломатическото признаване на Съединението.

3.Съединението става реалност и в международните отношения

Цариградската конференция продължава и след войната. Но вече трудно може да се иска възстановяване на положението отпреди 6 септември, затова Великите сили преговарят главно по условията за признаване на Съединението.Преките турско-български преговори завършват с подписването на 24 март 1886 г.на Топхагенски акт,който признава Съединението. Компромисът е постигнат благодарение на турското съгласие българският княз Александър Батенберг да поеме управлениетона Източна Румелия, а в замяна Османската империя получава Кърджалийска околия и селата по долината на река Въча, населени предимно с българи юсюлмани.Съединението е първият акт на национално утвърждаване след Освобождението. То е извършено и защитено благодарение на пълното единение на българите от всичкикраища на българските земи. Успехът му подсилва оптимистичната вяра, че това есамо първата стъпка към пълното освобождение на българските земи. Съединението е изцяло българско дело и е сред най-успешните събития в историята на възродена България.Веднага след провъзгласяването на Съединението е сформирано Временно правителство начело сд-р Г. Странски, което поема управлението на Областта до пристигането на княз Александър I Батенберг. В състава на временното правителство влизат: д-р Г.Странски (председател), д-р Ст. Чомаков (подпредседател) и членове: майор Д.Николаев, майор Д. Филов, майор С. Муткуров, майор Р. Николов, Й. Груев, К.Пеев, д–р Г. Янкулов, Д. Юруков, З. Стоянов, Г. Данчов, Ат. Самоковец и Г.Бенев. За главнокомандващ източнорумелийската милиция е назначен майор Д.Николаев. Присъствието на лица от двете политически партии в Областта, начетирима военни дейци и представител на БТРЦК трябва да покаже на външния святи особено на Русия, че Съединението е общонародно дело, а привличането натуркофила д-р Ст. Чомаков – да внесе успокоение у Високата порта.

Веднага след съставянето си, Временнотоправителство обявява военно положение в Областта и издава заповед замобилизиране на мъжкото население, годно да носи оръжие. Заедно с това тоотправя и покана до княз Александър I Батенберг да поеме управлението наобединена България. Временното правителство просъществува до 9 септември 1885г., когато в Пловдив пристига князът и възлага функциите му на Комисарство на Южна България. Съединението обаче има и негативните последици. То довежда до конфликт с Русия,който ще поражда проблеми в бъдеще. Съединението успява и благодарение нащастливо стечение на обстоятелствата, а щастието е добър, но несигурен помощник, защото лесно променя посоката си. Значителното уголемяване на България й създава потенциални противници на Балканите, което затруднява следващата стъпка – борбата за свобода на Македония.

4. Батенберг

Александър IБатенберг – княз на България от 1879 г. до 1886 г., генерал и хесенски принц, ероден на 5 април 1857 г. във Верона (Италия). Племенник е на руския императорАлександър II. Участва като доброволец в Руско-турската освободителна война(1877-1878 г.). Избран е за български княз от Първото Велико народно събраниена 17 април 1879 г. по препоръка на руския император и със съгласието на Великите сили, подписали Берлинския договор (1878 г.). Още с встъпването си напрестола Александър I Батенберг изразява недоволство от ограничените правомощия, които му предоставя Търновската конституция. Затова се насочва към съюз с Консервативната партия (чиито водители още по време на Учредителнотосъбрание (1879 г.) се обявили за олигархично управление) и с нейна помощ се стремял да засили личната си власт. На 27 април 1881 г., с активното съдействие наген.-лейтенант П. К. Ернрот, който по това време е военен министър вБългария, Александър I извършва отдавна замисления държавен преврат, след който суспендира (отменя) конституцията и въвежда т.нар. режим напълномощията (1881-1883 г.). Но този акт не дава очакваните резултати, напротив, князът губи до голяма степен своя престиж в България и се лишава от подкрепата на Русия. Това го принуждава да възстанови конституцията още преди да изтече определеният от него 7-годишен период на пълномощията. Съгласието му да приеме Съединението на ИзточнаРумелия с Княжество България, прокламирано на 6 септември 1885 г. вПловдив, съдейства до известна степен за закрепване на положението мувътре в страната. Външнополитическите му позиции обаче стават ощепо-нестабилни. След Сръбско-българската война (1885 г.), в която Александър I е главнокомандващ българската войска, настъпва обтягане наруско-българските отношения. Това създава силни настроения против него средголяма част от българските политически дейци и сред висшия състав на армията.На 9 август 1886 г. група офицери русофили извършват преврат и свалят Александър I от престола. Въпреки извършения контрапреврат, поради отказа наруския император да одобри завръщането му в България, на 26 август същатагодина той абдикира и напуска завинаги пределите на страната, като се отказваот българската княжеска титла и от привилегиите си на принц. След абдикацията служи в редовете на австро-унгарската армия до края на живота си. Умира на 17ноември 1893 г. По негово желание е погребан в София, където му е издигнат мавзолей.

Редактирано 5 септември 2011 от valboss

[iskrata]

Вальо, благодаря ти. Не съм спал в часовете по история, но за всеки празник, научавам по нещо ново. :bowi: :bowi:

Редактирано 5 септември 2011 от iskrata78

[valboss]

Днес честваме 131 години от Съединението на България. :icon_dance:

 

В нощта срещу 6 септември 1885 г. стотици въоръжени хора от Голямо Конаре - днешният град Съединение се отправят към Пловдив. Под техния натиск, през нощта срещу 6 септември редовните части на милицията, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Извършен е класически военен преврат.

 

Най-после е извършено съединението на Княжество България и Източна Румелия, координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) и подкрепено от българския княз Александър I. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски и е обявена обща мобилизация.

 

От пролетта на 1885 г. сформираният в Пловдив под ръководството на Захари Стоянов БТЦРК се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата и публични демонстрации. В полза на съединението е привлечена опозиционната Либерална партия. В същото време комитетът установява връзки с висши офицери, като капитан Райчо Николов и капитан Сава Муткуров, както и с много офицери в местните гарнизони. Проведени са разговори и с майор Данаил Николаев, най-висшият офицер в областта.

 

На 29 август Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I, провеждащ военни маневри в района на града. Той дава уверения за подкрепата си. Първоначалното намерение на БТЦРК е Съединението да бъде обявено на 15 септември, когато голяма част от румелийската милиция е мобилизирана за провеждането на маневри. Но на 2 септември в Панагюрище започва бунт, овладян още същия ден от полицията. Пред опасността страната да бъде обхваната от разпокъсани спорадични бунтове, а ръководителите на заговора да бъдат арестувани, комитетът решава да ускори начинанието. Още същия ден представители на БТЦРК са изпратени в различни градове на областта, откъдето трябва да поведат бунтовнически групи към Пловдив, където да ги поставят под командването на майор Данаил Николаев.

 

На 4 септември бунтовници, под ръководството на Продан Тишков-Чардафон, обявяват Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре. На следващия ден правителството, начело с Иван Ст. Гешов, провежда консултации с руското представителство в Пловдив с намерението, ако получи подкрепа от Русия, самото то да обяви Съединението. Руският представител категорично отказва.

 

Княз Александър І не уведомява за предстоящото Съединение скептично настроения към начинанието министър-председател Петко Каравелов. Той е дотолкова извън ставащите събития, че научава голямата новина пост фактум по-късно дори и от най-обикновените граждани. Новината достига до него, когато файтонът му влиза в Търново. След като се осведомява от София за последните сведения от Южна България, Каравелов, влиза във връзка с княза във Варна. Тогава двамата решават веднага да се пристъпи към действие, като се обяви мобилизация на Българската войска и се свика Народното събрание.

 

На 10 септември Народното събрание се събира на извънредна сесия и одобрява напълно всички мерки, които правителството на Петко Каравелов е взело до този момент. Това не задоволява премиера и той поисква да се отпуснат 10 млн. кредит за обявената мобилизация. И ако в подготвителния период и в самия революционен акт Петко Каравелов няма никакво участие, то в укрепването на Съединението, за отстояването, налагането и признанието му от Турция, от Великите сили и от съседите, неговото участие е огромно, защото тъкмо в този важен момент всъщност се решава ще има ли въобще или няма да има Съединение.

 

Въпреки съпротивата на Русия и лично на император Александър III, Съединението получава дипломатическо и международно признание. Това става чрез т.н. Топханенски акт на 24 март 1886 г. Спогодбата е подготвена от българския политик и дипломат Илия Цанов (Илия ефенди) и негов екип. От турска страна подписват Кямил паша и Н.В. Султанът. В договора успяват да се защитят принадлежността на Бургас и областта към Княжеството, но се отнемат Кърджалийска околия и Тъмръшките села.

 

С подписването на договора България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България през 1908 г., е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.

Редактирано 6 септември 2016 от valboss