Премини към съдържание

Тайните "истории" на Българската история....


Препоръчано мнение

"Петрички инцидент"

През есента на 1925 г. България е въвлечена в най-странната и същевременно най-неизвестната война, която е водила в новата си история. В учебниците по история и днес тя е подмината с няколко изречения под името "Петрички инцидент". Събитията се развиват между 19 и 28 октомври 1925 г. и тръгват от един граничен инцидент.След края на Първата световна война България е наказана жестоко от победителите (Антантата). С Ньойския договор от 27 ноември 1919 г. на България са отнети Македония, Беломорието, Западните покрайнини и Южна Добруджа. България няма право да има авиация, флот и артилерия, а армията ни не може да надвишава 33 хил. войници, в това число с пограничната стража.Най-облагодетелствана за сметка на България от Ньойския договор е Гърция. Освен Егейска Македония, населена предимно с българско население, тя получава и българските територии в Западна Тракия, които тогава са единственият ни излаз на Бяло море.Гръцките политици обаче мечтаят да възстановят Византия и след поражението от Турция през 1922 г. те търсят реванш срещу някой друг. Погледите им са насочени срещу обезоръжената и почти беззащитна България, която по това време се намира и в международна изолация. Претенциите на Гърция се простират от Петрич и Неврокоп (Гоце Делчев) до Пловдив и Южното Черноморие. Тя струпва войски по българската граница и чака удобен повод...Поводът Гърция да нападне България е намерен при един инцидент на 19 октомври 1925 г. В местността Демир капия на наша територия български граничари копаят кладенец. Към 14:30 ч. гръцки патрул навлиза в българска територия и ги обвинява, че копаят окопи. Пререканието преминава в престрелка, при която един гръцки войник е убит, а един гръцки офицер е тежко ранен.Българското правителство настоява да бъде образувана българо-гръцка комисия, която да разследва инцидента, както е според изискванията на Обществото на народите (ОН), предшественика на днешната ООН. В Атина обаче не желаят международна комисия. Необходимият им повод е намерен. Гръцкият министър-председател ген. Пангалос заповядва на войските от Трети армейски корпус, с численост около 100 хил. души, да навлязат в България и да окупират Петрич, а Четвърти армейски корпус да се насочи от Драма и Кавала към гр. Неврокоп.

В този участък от границата Българската армия разполага само с 300 войници от пограничната стража. Те поемат върху себе си първата атака призори на 22 октомври. България е изненадана, а и няма необходимите военни сили да се противопостави. По заповед на военния министър ген. Иван Вълков към границата се отправят подкрепления, състоящи се от 9 роти с 18 картечници и 12 оръдия с обща численост около 1 000 войници.Силите са крайно неравни - срещу 100-хилядна гръцка армия застават общо 1 300 български войници без тежко въоръжение. В първите часове на войната българските сили отстъпват, а гърците превземат селата Кулата, Марино поле, Долно Спанчево, Чучулигово, Ново Ходжово, Пиперица, Лехово, Марикостиново, Тополница, Петрово и Дрангово.Гръцкото настъпление се забавя, защото гръцките войници се впускат в грабежи на покъщнина и добитък по българските села. В това време българските сили се окопават около Рупите и гара Ген. Тодоров.Правителството изпраща зов за помощ до секретариата на ОН в Женева и разпорежда на българските войскови части да се въздържат от военни действия. Непосредствената цел на гръцката армия е да превземе гр. Петрич и оттам да си отвори пътя по долината на р. Струма.Освен с малобройната българска войска обаче гръцката армия се сблъсква с една добре организирана сила в този район - четите на ВМРО. След края на Първата световна война ВМРО възстановява своята революционна дейност и изгражда на територията на Пиринска Македония много стройна военна организация.Към 22 октомври, в момента на гръцкото нахлуване, ВМРО е събрала за отбраната на Петрич около 4 500 четници, разделени в пет отряда, които заемат позиции около града.Най-ожесточени са сраженията на 22 и 23 октомври, когато гръцките войски от юг и от запад започват настъпление, подкрепено с артилерия и авиация. Гръцката армия открива силен оръдеен огън по гарите Петрич и Марино поле. И все пак в сраженията през тези два дни гръцкото настъпление е спряно от четите на ВМРО.На 25 октомври гръцката армия предприема ново настъпление срещу Петрич и отново е отблъсната. Гръцкото настъпление спира. В следващите дни на някои участъци на фронта гърците са разбити и минават в отстъпление. При това цял един гръцки полк, отделил се от основните сили, е обкръжен и напълно унищожен от дейците на ВМРО.

 

На 27 октомври ОН разпорежда на Гърция незабавно да прекрати военните действия срещу България и изпраща към района военни представители на Англия, Италия и Франция.На 28 октомври гръцкото правителство издава заповед за изтегляне на своите войски от българска територия. Гръцката армия се изтегля безславно, понесла поражение не от редовна войска, а от мобилизирани чети на ВМРО, селяни и доброволци.На 29 октомври Съветът на ОН назначава специална анкетна комисия да разследва конфликта. Анкетната комисия констатира, че са опожарени 12 български села, 15 000 бежанци са напуснали родните си места, а цивилните жертви от Петрич и околните села са около 40 души.На основата на доклада на комисията Общото събрание на ОН осъжда Гърция като агресор и отрежда да бъдат заплатени на България репарации в размер на 30 млн. лв.

 

Така приключва необявената 10-дневна война между Гърция и България и за пръв и последен път едно решение на ОН е изпълнено и влиза в сила. В тези събития България показва, че макар и разоръжена и без армия, има народ, който е сплотен и готов да спре всеки агресор.Няколко месеца по-късно гръцкият министър-председател ген. Пангалос е свален от власт, съден и разстрелян за позора, който е донесъл на Гърция.

 
Редактирано от valboss
Линк за коментара
Сподели в други сайтове

:bowi:Дълбок поклон пред паметта на героите :bowi:, а на теб Вальо сърдечни благодарности, че отвреме на време ни напомняш кои сме и от къде сме тръгнали.

Линк за коментара
Сподели в други сайтове

Има една приказка, че българската армия не е загубила сражение, обаче е загубила всички войни. Е, явно тази я е спечелила :bg: . Похвално valboss за информацията! Не го знаех този момент от историята ни, а би трябвало :icon_crying: . Но...за съжаление българският народ отдавна не е това, което е бил... :icon_hmm:

Линк за коментара
Сподели в други сайтове

  • преди 2 седмици ...

Днес се навършват 99 години от Единствената българска военоморска победа. Затова искам да ви разкажа накратко за моряците през Балканската война.

 

 

 

 

Когато през 1912 г. нашите войски се насочват на юг, за да осъществят националните интереси, Черноморският флот разполага с шест 97-тонни торпедоносеца, кръстени със звучните имена: "Летящи", "Шумни", "Строги","Смели", "Дръзки" и "Храбри", учебния крайцер "Надежда", има три плаващи торпедни батареи и 240 френски котвени мини "Соте-Арле". Противникът ни превъзхожда стократно и за първи път черноморският бряг създава тревоги и крие неизвестни. Именно Балканската война подсказва необходимостта от модерен и силен флот. Върховното командване отчита незаслуженото му пренебрегване, но пропиляното време трудно се наваксва. За щастие сме имали достойни морски офицери, които въпреки рехавата наличност на съвременни плавателни съдове,успяват да подготвят боеспособни екипажи.Първият успех на моряците ни е в радиоразузнаването. На 15/02/.10.1912 г., три дни преди обявяването на войната, румънският кораб "Принцеса Ана", предвождан от наш миноносец през минния проход, акостира във Варна, за да превози до Цариград турски граждани.Радиотелеграфистите на "Надежда", ръководени от капитан-лейтенант Неделчо Недев, изненадващо засичат кодирано съобщение до турското командване, излъченоот борда на "Принцеса Ана", с координатите на минните заграждения. Оказва се,че този шпионски акт е извършен от двама турски разузнавачи, пътували срумънския кораб. Те са задържани, но за да се запазят добросъседските отношенияс Румъния, на "Принцеса Ана" се разрешава да отплава. На следващия ден се променят и разстановките на минните полета.

На 20/07/.10.1912 г. турските крайцери "Меджидие" и "Хамидие" обстрелват Каварна, разрушават митницата и без да бъдат обезпокоявани, се оттеглят. Командването на флота, базирано във Варна, бързо преосмисля обстановката и решава да действа в открито море. За командир на подвижната охрана е назначен капитан II ранг Димитър Добрев, опитен морски специалист с голям боен опит. Като български моряк-доброволец, включен в екипажа на крайцера "Дмитрий Донски"от Втора тихоокеанска руска ескадра, той е участвал в морската битка през 1905г. при Цушима между флотите на Русия и Япония.

На 20/07/.11.1912 г. от Букурещ се получава секретно донесение, че египетските кораби "Ак-Денис" и "Кара-Денис", натоварени с 80 оръдия и боеприпаси,предназначени за подсилване турската отбрана на Чаталджа, отплават от Кюстенджа, охранявани от броненосеца "Хайредин Барбароса", крайцера "Хамидие" и контра-миноносците "Яр-Хисар" и "Берж-Сатфет". Капитан II ранг Димитър Добрев незабавно свиква командирите на "Летящи", "Смели", "Строги" и "Дръзки" и заповядва още тази нощ конвоят да се пресрещне и атакува. С малките катоорехови черупки торпедоносци българските моряци не се колебаят да излязат срещутурските стоманени исполини.

 

В 22,25 часа, в килватерен строй и без светлини, отрядът сеизнизва през северния минен проход, курс – североизток. Малко след полунощ на безлунната утрин на 21/08/ ноември 1912 г наблюдателят на водещия торпедоносец забелязва на около 2 мили силуета на военен кораб и веднага докладва. Оказвасе, че това е крайцерът "Хамидие". Веднага капитан II ранг Димитър Добрев разпорежда: "Торпедна атака!" Челният "Летящи", обезпокоен да не изпусне крайцера, избързва с торпедния изстрел, но не го улучва. Това е и моментът на откриване на отряда и от турския кораб затрещяват десетки оръдия. Морето закипява, но без да обръщат внимание на убийствения огън, последователно"Смели" и "Строги" атакуват – също неуспешно. Идва ред на последния "Дръзки".Той пресича курса на врага, оставя го от десния борд и при успоредни галсове и дистанция около 100 метра – торпеден залп, адски взрив и успех. Мощното "ура"на екипажа заглушава артилерийската канонада. Гордият "Хамидие" клюмва, наносовата част зейва пробойна, убити са 8 моряци, 32-ма са ранени.Военоморската победа на торпедоносеца Дръзки над крайцера Хамидие има тежки последици върху гражданите на Варна. Самият „Хамидие" представлява турски бронепалубен крайцер, определян като най-известния турски военен кораб през ХХ век.Заложен за строеж през 1901 г. в корабостроителницата на фирмата "Армстронг"в Елсуик, Великобритания. Строен е почти едновременно с друг крайцер за османския флот - "Меджидие" ("Абдул Меджид"). При "Хамидие"обаче се правят редица усъвършенствания, свързани с подобряването на устойчивостта му и други. Спуснат е на вода през 1903 година подимето "Абдул Хамид", а при встъпването си в строя получава името"Хамидие".

 

След атаката, краицерът е повреден, но не и потопен. Той не може да се движи, но може да стреля. В следствие на което крайцерът започва да стреля срещу цивилните квартали на град Варна. Градът е в паника, нанесени са големи материални щети. Затова Българският военоморски флот се свързва с Турският и се гарантирано безпрепятственото изпегляне на буксир на крайцера. Хамидие е изтеглен на буксир от другия турски крайцер Меджидие и поправен в корабостроителниците на Истамбул. Той не само, че не е потопен но след ремонта участва активно в бойните действия през Първата Световна Война, а през 1938г.посещава и Варна.

 

Въпреки всичко, нападението над крайцера е голяма морска победа на Българският флот.

 

Светът е изненадан, чуждите специалисти не са очаквали такава изразителна победа на българските моряци.

Командирът на "Дръзки" мичман I ранг Георги Купов и торпедният офицер мичман Iранг Кирил Минков донесят първия и със стратегическа значимост успех на военния ни флот. Без нито една жертва, само с незначителна дупка на димохода, видна и днес на "Дръзки", торпедоносеца е застанал кротко на брега край Варна като исторически експонат. Командващият Трета армия генерал Радко Димитриев изпраща благодарствена телеграма до морските герои и лично до капитан II ранг ДимитърДобрев. Морското поражение над "Хамидие" действа съкрушително на турското командване. То се принуждава да отдалечи транспортните конвои от нашите брегове. Това поражение ускорява подписването на първото споразумение запримирие в село Плая на 04.12/23.11/.1912 г.

 

*По материали от мрежата.

Редактирано от valboss
Линк за коментара
Сподели в други сайтове

  • преди 1 месец ...

Сетих се какво казваше учителят ми по история:

-Българската армия печели битките, а после политиците ни губят войната.

Линк за коментара
Сподели в други сайтове

Линк за коментара
Сподели в други сайтове

  • преди 11 месеца ...

Както всички знаете, Априлското въстание официално било обявено в Копривщица на 20 април, но сега ще ви разкажем за събитията, разиграли се една седмица по-късно в Търновския окръг. След пристигането на „Кървавото писмо” в I (Търновски) революционен окръг, главният апостол Стефан Стамболов подал сигнал за избухване на въстание. Под ръководството на местните първенци поп Харитон Халачев и Петър Пармаков била сформирана чета, която наброявала 200 души.

В четата се включили и имена като Бачо Киро Петров, Христо Караминков, Тодор Лефтеров. На 28 април четата се отправила към Балкана, но преследвана от турски потери била принудена да се укрепи в Дряновския манастир. Обителта била „превърната” в крепост. Така, на 29 април започнала драматичната обсада на манастира. Малобройните българи се сражавали срещу 10 000 ПРОФЕСИОНАЛНА ТУРСКА АРМИЯ в продължение на 10 дни (29.04-07.05). Виждайки безизходното си положение поради недостига на барут, куршуми и оръжие, на деветия ден останалите живи защитници на манастира, начело с П. Пармаков, решили да направят последен пробив в турския обръч. Офанзивата била извършена през нощта, но се оказала неуспешна. Малцина били тези, които успели да се спасят, но по-късно били заловени и осъдени на смърт. Сред тях бил и прочутият Бачо Киро. Той остава в историята ни като един от най-достойните за уважение персонажи, тъй като по време на разпитите не склонил глава пред турците и по този начин се превърнал в един от най-светлите примери за смелостта на българите.

200-те четници от Търновски революционен окръг са типичен пример за високата военна доблест и патриотичен дух на народа ни. Те демонстрирали готовност за саможертва в името на свободата на родината ни.Нека на 20 април, когато честваме избухването на въстанието, да се сетим за пролятата кръв и за героите, отдали живота си, за да можем ние днес свободно да се наречем българи.

 

източник:интернет

Линк за коментара
Сподели в други сайтове

Присъединете се към разговора.

Можете да публикувате мнения, ако сте регистриран. Ако имате регистрация, моля влезте, за да публикувате от своя профил.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Поставен текстов формат.   Вместо това поставете като обикновен текст

  Only 75 emoji are allowed.

×   Връзката ви е вградена автоматично..   Показвайте като връзка вместо това

×   Предишните ви действия са запазени.   Изчисти редактора

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създаване...